Индексацията в договорите като инструмент за управление на риска в строителството

Индексацията на цените в строителните договори с частни възложители се превръща във все по-ключова тема в строителния сектор поради „постоянната и непредсказуема променливост на разходите, особено по отношение на материалите и енергията“. Според президента на Европейската конфедерация на строителите (EBC) и председател на Френската конфедерация на малките компании в строителството (CAPEB) Жан-Кристоф Репон, последните години ясно показват, че „стабилността вече е по-скоро изключение, отколкото правило“.

Това насочва вниманието към микропредприятията и МСП, които съставляват 99.9% от сектора, като 94% са фирми с под десет служители. За тях „възможността да коригират цените в такива ситуации е въпрос на оцеляване“. Те работят с ограничени финансови резерви и са силно зависими от договорните условия, поради което не могат да поемат „скокове в цените от порядъка на 30-80%, наблюдавани при суровините, горивата и енергията“.

Репон подчертава, че макар частните договори да са важни, проблемът остава системен. Затова:

справедливото разпределение на риска е от съществено значение, за да се гарантира, че строителите няма да фалират поради колебания, които са извън техния контрол“.

В европейски мащаб МСП в строителството са „под значителен натиск“ и се адаптират към силно нестабилна среда. Ограниченият паричен поток и зависимостта от плащания и договорни условия ги правят особено уязвими. В този контекст, както отбелязва Репон, в страни като Франция се прилагат индексационни клаузи, „обвързани с официалните индекси на цените на материалите“, които пренасят дебата към „обективни, проверени данни“ и създават по-стабилна рамка.

По отношение на добрите практики той посочва ролята на национални инструменти като френската Observatoire des prix des matériaux, която осигурява прозрачност на разходите. Това „позволява както на публичните, така и на частните клиенти да разберат по-добре реалните фактори“, като ограничава произволни увеличения и подпомага коректни корекции.

Той акцентира, че „всички участници във веригата на стойността носят отговорност“ и че рисковете трябва да се разпределят според това, което всяка страна може реално да контролира. В противен случай външните ценови шокове остават изцяло върху изпълнителите, което изкривява пазара.

Според него балансираното сътрудничество изисква „ясни договорни клаузи, прозрачни данни и открита комуникация“, а практиката от договорите при обществени поръчки показва, че

структурираният диалог „може значително да подобри доверието и стабилността на проектите“.

В заключение Европейската конфедерация на строителите (EBC) продължава да подкрепя въвеждането на добри практики на европейско ниво, включително реформи за защита на ликвидността на МСП при ценови колебания.