Инвестиции или администрация срещу престъпността?

През следващата година МВР ще похарчи над 1,1 млрд. лв. Знаете ли колко ще бъдат капиталовите разходи в направление "Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред"? Колко ще инвестира държавата, за да пребори престъпността? Отговорът е 11 млн. лв. Да, при публични разходи от близо 35 млрд. лв. през 2016 г., инвестицията на държавата срещу престъпността е едва 11 млн. лв. А инвестициите за "Пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия и извънредни ситуации"? Все пак общите разходи за пожарната ще са над 190 млн. лв., сигурно се инвестира сериозно в тази посока? Отговорът е 767 хил. лв. - това е държавната инвестиция (т.е. капиталовият разход) срещу пожарите. Разбира се, на фона на тези данни, е хубаво да знаем, че разходите за персонал и издръжка конкретно в направление "Информационно осигуряване и административно обслужване" са 110 млн. лв. На практика държавата бори престъпността и пожарите с администрация. Реформата в МВР трябва да промени този абсурд.

Две са основните обществени схващания за МВР - там работят много хора и се постигат крайно незадоволителни резултати в борбата срещу престъпността. Тези схващания не са мит. Сравненията с Европа за броя полицаи в страната, както и данните за разкриваемостта на престъпленията общо взето потвърждават възприятията на публиката. Неслучайно и доверието в полицията е критично ниско. Това, което не е напълно осъзнато обаче, е, че двете наблюдения са свързани - раздутият щат в МВР, в т.ч. многото администрация, прави така, че всички пари неизбежно се харчат за персонал и съответно не остава нищо за инвестиции и модернизиране на полицията и пожарната. А липсата на капиталови инвестиции води и до липса на резултати. Всяка година се налагат допълнителни разходи, които пак са за персонал. При такъв бюджет МВР не може да пребори престъпността. Това, което може да прави, е да струпва много полицаи на едно или друго място - например на границата срещу бежанците или пред парламента при протести. У нас вероятността да отидеш в районното, за да ти кажат, че са ти намерили колата, е по-малка от вероятността да се сблъскаш с някои полицай по време на протести.

Текущо предложената реформа в МВР е малка стъпка в правилната посока. Тя не предвижда по-малко персонал или фундаментална промяна на съотношението заплати/инвестиции във ведомството. Промяната по отношение на т. нар. придобивки има за цел дългосрочно да намали натиска върху разходите за персонал. Проста сметка показва, че поетите ангажименти на държавата за въпросните заплати при пенсиониране надвишават 1 млрд. лв., като това е спрямо текущо работещите в МВР. Тази сума се изплаща на части всяка една година - например 40 млн. лв. от актуализацията на бюджета за тази година са именно по тази линия. Ако пакетът "придобивки" не бъде преразгледан, всички допълнителни пари, които ще прескочат от джоба на данъкоплатеца към МВР в идните години, ще бъдат само за поддържане на статуквото - много хора и никакъв капитал.

Опитът показва, че придобивките във всяка една сфера най-трудно се отнемат. Трупането на напрежение и противопоставянето на отделни групи в обществото е факт всяка година, особено около приемането на бюджета. Рационализацията на придобивките обаче е неизбежна. Тя се случва постепенно, тръгвайки по линията на най-малкото съпротивление - първо в централната администрация, после в силовите ведомства и може би накрая в държавните железници. Големите въпроси са познати - разходите за напускане на системата (въпросните 20 заплати); автоматичното покачване на заплатите, което не е обвързано с качеството на работата или състоянието на бюджета (ежегодна добавка за прослужено време); допълнителни разходи за персонал (отпуски, извънреден труд и т.н.). Тези придобивки не са алогични по своя смисъл, но те трябва да бъдат рационализирани спрямо днешните реалности. В случая на МВР този пакет "придобивки" очевидно трябва и да е различен за работещите на терен и за администрацията. Общо взето в тази посока е и предложението на правителството - без промени в персонала и заплатите, но с някакъв разум в придобивките.

Политическите интерпретации на протестите не трябва да изместват фокуса от същината на реформата. Самите полицаи имат достатъчно поводи да не са доволни - едва ли ще приемат лесно отнемането на някои придобивки, ако насреща няма ясен ангажимент за промяна в условията на работа (инвестиции), както и бюджетно разграничение между  работещите на улицата и администрация. Подобен ангажимент може да се поеме и с разписването на дългосрочна реформа в силовите ведомства - предимно в бюджетен план, чийто основни параметри да се приемат заедно с бюджета за следващата година.