Как богатите общества могат да живеят добре при бавен растеж?

Наближаващите празници и краят на годината по традиция са период за размисъл, равносметки и планове за нови начинания. В политически и икономически план, пред богатите страни има един ключов въпрос за размишление - дали техните граждани могат да продължат да живеят добре и в ерата на по-бавния растеж, пише в анализ Reuters.

Това отчасти зависи от решенията за разпределение на ресурсите. Но ако богатите държави продължават да се придържат към индивидуалния подход, светът ще продължи линията си на развитие в хоризонта на все по-задълбочаващи се проблеми и конфликти. Ето защо е толкова важно обществата с висок стандарт на живот да възприемат ангажимент за по-целенасочено, грижовно и екологично поведение към собственото си бъдеще.

Древногръцките философи са знаели, че материалните блага са необходими, но не достатъчни за добър живот. Хората имат и социални, интелектуални и дори духовни потребности. Съвременните изследвания, като например ежегодния доклад за щастието в света, потвърждават това.

Доходът е един от факторите, които обясняват доколко хората са удовлетворени от живота си. Но социалната подкрепа, продължителността на живота в добро здраве и свободата да правят собствени избори също са от съществено значение. И все пак, съвременната култура отдава най-голямо значение на икономическия растеж. Икономическият напредък може да бъде мощна сила за социална промяна. През последните десетилетия бързото нарастване на БВП помогна на милиарди хора да се измъкнат от бедността.

Тези, които не разполагат с основни материални блага, продължават да водят живот в нищета. В същото време, бедните хора в богатите страни се нуждаят от все повече доходи. Ако растежът е бавен, това означава, че те ще трябва да получат по-голямо парче от икономическия пай. Дори след като основните нужди са задоволени, допълнителният доход може да увеличи усещането на щастие за гражданите.

Но стремежът към пари може да бъде и контрапродуктивен - той обезкуражава хората да отделят време за други важни неща; допринася за изменението на климата и не на последно място – отслабва социалната структура.

Развитите икономики не са отбелязали значителен растеж след световната финансова криза от 2008 г., а перспективите за бъдещето са мрачни. Ако богатите общества се придържат към хиперматериалистичния начин на мислене, те се подготвят за сблъсък между това, което желаят, и това, което могат да постигнат.

Ера на бавен растеж

През 15-те години след финансовата криза развитите икономики отбелязаха среден ръст от 1.6% - по-малко от 2.8% през предходните 15 години. Международният валутен фонд прогнозира среден растеж от 1.7% за следващите пет години.

Надяваме се, че световната икономика няма да се сблъска с нова глобална финансова криза, нова пандемия или нова война с човешки и икономически последици, равностойни на руската инвазия в Украйна. Но тя ще се сблъска с множество известни насрещни ветрове, дори без да се отчитат изненадите.

Като начало, налице са последиците от неотдавнашните кризи. Разходите, свързани със спасителни мерки, доведоха до нарастване на брутния публичен дълг на развитите икономики до 112% от БВП от 71% през 2007 г. Лихвените проценти, които бяха изкуствено занижени в продължение на десетилетие и половина, сега са по-близо до историческите норми. Така че разхлабената фискална и парична политика няма да може да даде тласък на икономиката през следващите години.

Богатите демокрации също така увеличават разходите си за отбрана в отговор на руската инвазия и китайските амбиции в Източна Азия. Закупуването на танкове, ракети и изтребители допринася за икономическото производство. Но то отклонява ресурси от други области и не допринася толкова за увеличаване на бъдещите доходи, колкото по-продуктивните форми на инвестиции.

Има и мегатенденции, които ще натежат на икономическата жизненост. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие прогнозира, че съотношението между хората на 65 години и тези в трудоспособна възраст в клуба на богатите страни ще се повиши до 53% през 2050 г. от 33% година. По-възрастните хора не работят и се нуждаят от повече грижи.

Междувременно светът прави твърде малко за борбата с глобалното затопляне. Това означава, че в бъдеще държавите ще трябва да изразходват големи суми, за да се адаптират към един по-топъл свят и да възстановят щетите от изменението на климата. Дори и да инвестират много в преминаването към по-екологични технологии, те ще имат по-малко средства за други цели.

Разбира се, забавянето на растежа не е неизбежно. Голямата надежда е, че изкуственият интелект ще повиши производителността в цялата икономика, като същевременно освободи хората от повтарящата се задачи на работа. Проблемът е, че в този процес той може да унищожи много съществуващи работни места, което ще засили безпокойството, тъй като хората ще се придържат към съществуващия поминък или ще се борят да намерят нов.

Културна революция

Напредналите икономики обаче имат избор. Единият вариант е да удвоят материализма – рисков ход, който предполага разочарование, ако хората не получат това, към което се стремят. Както националната, така и международната политика може да стане все по-размирна, тъй като хората и държавите се борят за активи, които не растат толкова бързо. Другият вариант е да се възприеме по-цялостен подход към благосъстоянието, който да отдава по-голямо значение на социалните, интелектуалните и духовните потребности. Повече усилия ще бъдат насочени към изграждането на общности и опазването на планетата.

Това не означава, че материалните потребности ще изчезнат. Все още ще има конфликти за това кой какъв дял от икономическия пай получава. Много от по-възрастните и по-богати хора биха били недоволни, че богатството им се прехвърля към по-младите и по-бедните. Но тези конфликти няма да са толкова остри, ако културната нагласа дава приоритет на социалната солидарност. В края на краищата много хора смятат, че животът им е по-стойностен, ако дават нещо на обществото. Правителствата биха могли да насърчат богатите граждани да прехвърлят средства не само чрез данъчни облекчения, но и чрез данъци.

Макар че по-възрастните хора може да не желаят да променят ценностите си, културната промяна все пак може да настъпи, когато по-младите поколения възприемат различни идеи. Те вече го правят, особено поколението Z, родено между 1996 и 2010 г. Според проучване на консултантската компания McKinsey представителите на поколението Z са идеалисти. Те вярват, че ще дадат своя принос за спиране на изменението на климата, искат по-голямо равенство в обществото и по-целенасочена работа.

В САЩ например, представителите на поколението Z са по-склонни да страдат от психични заболявания в сравнение с други възрастови групи, докато техните европейски връстници се борят със самотата. Финансовите кризи, безпокойството за климата, пандемията и световните вълнения подхранват песимизма.

Това е тревожно, но също така показва, че едно общество, което цени повече екологичната икономика, социалната солидарност и креативната работа, би направило младите хора – а и някои по-възрастни, по-удовлетворени. По този начин животът би могъл да процъфтява по-сигурно и по-добре за всички общества в епохата на бавен растеж.