Публични финанси
Как интернетът бе „прецакан“ от студент през 1988 г.
В мрежата е пуснат един от първите и изключително опасни самореплициращи се вируси, който днес е познат като „Червеят на Морис“
~ 3 мин.
Нека се запознаем с Робърт Тапан Морис – 23 годишен студент по компютърни науки от Университетa Корнел, който на 2 ноември 1988 година вечерта поставя началото на мъките на много хора, свързани в световната мрежа.
В тази съдбовна вечер студентът привършва с писането на малка програмка от само 99 програмни реда, която качва в тогавашната ранна версия на интернет – ARPANET. Тогава той не осъзнава, че е пуснал в мрежата един от първите и изключително опасни самореплициращи се вируси, който днес е познат като „Червеят на Морис“.
Но защо един студент би освободил подобно чудовище? Тази година ще се навършат 30 години от създаването му и макар да е проведено мащабно разследване, а историята да е преразказванa безброй пъти, все още никой не може да даде точен отговор.
Морис твърди, че просто е искал да създаде безобидна програма, която да определи размера на интернет. Но фактът, че червеят е пуснат не от университета, в който е студент, а от лаборатория на MIT, буди много съмнения.
Без значение от мотивите, пускането на малката програма причинява сериозни вреди. Тя е изключително проста, но в същото време бърза за разпространение и изключително агресивна. Софтуерът се промушва в чуждите компютри като „пита“ дали вече е налично негово копие на машината. Ако отговорът на компютъра е „Не“, то вирусът веднага прави копие на себе си в машината. Морис е искал вирусът да не атакува един компютър множество пъти, за да може по-бързо и лесно да се разпространи без привличане на излишно внимание. Ако компютърът е давал информация, че в него вече е налично копие на вируса, то той се е копирал само веднъж на всеки 7 атаки върху една и съща машина.
Но нещата бързо излизат извън контрол. Вирусът се разпространява много по-бързо от очакваното и защитата „един от седем пъти“ се оказва неефективна. В компютри по целия свят се инсталират стотици и стотици копия в един безкраен цикъл, което в крайна сметка консумира всичките им свободни ресурси и ги прави неефективни за работа.
До сутринта на 3-ти ноември 1988 г. 10% от всички свързани с интернет компютри са били негодни за работа. Първи от вируса са били покосени естествено компютрите на MIT. Макар по това време в световен мащаб да е имало около 60 000 компютъра в мрежата, то оценките за нанесените щети стигат до десетки милиони.
В медиите веднага започват да се разпространяват всякакви конспирации. Една от версиите е била, че това е дело на руски хакери – все още призракът на студената война не е бил напуснал САЩ. Вестниците и телевизиите обаче бързо захапват историята за Морис и от части, защото баща му е бил на висок пост в държавната aдминистрация на САЩ.
След отминаването на паниката, Морис е бил хванат и обвинен в компютърна измама. Той естествено пледира „невинен“, но журито решава друго и го осъждат на 3 години пробация, 400 часа обществено полезен труд и глоба в размер на 10 050 долара.
Към момента Морис е изявен учен и професор по компютърни технологии в MIT. Той дава много важен урок на американското правителство и света, че интернет не е просто сбор от кабели, който свързват компютрите, а пространство, в което може да се обитава от сенчести личности с не много чисти намерения, които могат да навредят на много хора без сериозни усилия. Това налага сериозна подготовка и развитие на защитни механизми.
В тази съдбовна вечер студентът привършва с писането на малка програмка от само 99 програмни реда, която качва в тогавашната ранна версия на интернет – ARPANET. Тогава той не осъзнава, че е пуснал в мрежата един от първите и изключително опасни самореплициращи се вируси, който днес е познат като „Червеят на Морис“.
Но защо един студент би освободил подобно чудовище? Тази година ще се навършат 30 години от създаването му и макар да е проведено мащабно разследване, а историята да е преразказванa безброй пъти, все още никой не може да даде точен отговор.
Морис твърди, че просто е искал да създаде безобидна програма, която да определи размера на интернет. Но фактът, че червеят е пуснат не от университета, в който е студент, а от лаборатория на MIT, буди много съмнения.
Без значение от мотивите, пускането на малката програма причинява сериозни вреди. Тя е изключително проста, но в същото време бърза за разпространение и изключително агресивна. Софтуерът се промушва в чуждите компютри като „пита“ дали вече е налично негово копие на машината. Ако отговорът на компютъра е „Не“, то вирусът веднага прави копие на себе си в машината. Морис е искал вирусът да не атакува един компютър множество пъти, за да може по-бързо и лесно да се разпространи без привличане на излишно внимание. Ако компютърът е давал информация, че в него вече е налично копие на вируса, то той се е копирал само веднъж на всеки 7 атаки върху една и съща машина.
Но нещата бързо излизат извън контрол. Вирусът се разпространява много по-бързо от очакваното и защитата „един от седем пъти“ се оказва неефективна. В компютри по целия свят се инсталират стотици и стотици копия в един безкраен цикъл, което в крайна сметка консумира всичките им свободни ресурси и ги прави неефективни за работа.
До сутринта на 3-ти ноември 1988 г. 10% от всички свързани с интернет компютри са били негодни за работа. Първи от вируса са били покосени естествено компютрите на MIT. Макар по това време в световен мащаб да е имало около 60 000 компютъра в мрежата, то оценките за нанесените щети стигат до десетки милиони.
В медиите веднага започват да се разпространяват всякакви конспирации. Една от версиите е била, че това е дело на руски хакери – все още призракът на студената война не е бил напуснал САЩ. Вестниците и телевизиите обаче бързо захапват историята за Морис и от части, защото баща му е бил на висок пост в държавната aдминистрация на САЩ.
След отминаването на паниката, Морис е бил хванат и обвинен в компютърна измама. Той естествено пледира „невинен“, но журито решава друго и го осъждат на 3 години пробация, 400 часа обществено полезен труд и глоба в размер на 10 050 долара.
Към момента Морис е изявен учен и професор по компютърни технологии в MIT. Той дава много важен урок на американското правителство и света, че интернет не е просто сбор от кабели, който свързват компютрите, а пространство, в което може да се обитава от сенчести личности с не много чисти намерения, които могат да навредят на много хора без сериозни усилия. Това налага сериозна подготовка и развитие на защитни механизми.
