Как ще се разпределят парите за възстановяване на ЕС

След повече от две години преговори и пандемия, във вторник лидерите на ЕС постигнаха съгласие относно своите планове за разходи за следващите седем години.

Многогодишната финансова рамка за 2021–2027 г. ще бъде 1.074 трлн. евро и ще бъде придружена от фонд за възстановяване на ЕС в размер на 750 млрд. евро, в рамките на новаторския план, в който за първи път страните членки съвместно ще поемат дълг на финансовите пазари. 

Въпросът е кой какво получава и при какви условия. Международното издание Politico прави разбивка на средствата по политики със съзнанието обаче, че промени по споразумението са възможни, а председателят на Европейския парламент Давид Сасоли дори даде заявка за това днес.

Възстановяване от кризата

По-голямата част от Фонда за възстановяване от коронакризата – 312.5 млрд. евро грантове и 360 млрд. евро заеми – ще се похарчи чрез новия Механизъм за възстановяване и устойчивост (RRF), който ще подпомогне икономиките на страните, за да преминат през кризата. Грантовете са обвързани с националните планове за възстановяване, което означава, че ще изискват икономически реформи. Страните ще получават плащания въз основа на напредъка си по определени цели. Под натиск да пестят, евролидерите отхвърлиха идеята за 26 млрд. евро "инструмент за платежоспособност", който беше предназначен да подкрепи компаниите, застрашени от фалит поради кризата.

Селско стопанство

Бюджетът на Общата селскостопанска политика е 336.4 млрд. евро, от които 258.6 млрд. евро ще се насочат към първия стълб (който финансира предимно директните плащания към фермерите) и 77.9 млрд. евро ще отидат за селско развитие (предимно зелени и социални мерки). Има намаление от 46 млрд. евро в сравнение с бюджета на ОСП за 2014 – 2020 г.

Новата сделка включва също 7.5 млрд. евро безвъзмездни помощи за развитие на селските райони от Фонда за възстановяване на ЕС, предназначени да помогнат на земеделските стопани да отговорят на климатичните амбиции на Блока. Това число бе намалено наполовина по време на последните етапи на преговорите - но може би като подарък за смекчаване на удара лидерите се съгласиха да заделят близо 5.4 млрд. евро за „подаръци“ за 15 държави от бюджета на ОСП за развитие на селските райони. Франция получава най-голям дял, докато Германия, Италия и Испания са следващите по големина бенефициенти.

Кохезионна политика

Финансирането на сближаването - кохезионната политика, предназначена да сближава държавите и регионите в Европа, ще разполага с 330 млрд. евро. Отделно са предвидени още 47.5 млрд. евро по линия на новата програма ReactEU, която е част от Фонда за възстановяване. През последните две години южните и източните страни се бориха усилено, за да увеличат средствата спрямо първоначалното предложение на Европейската комисия, което предвиждаше 330.6 млрд. евро разходи за сближаване - 10-процентно намаление в сравнение с текущата финансова рамка.

Климат

Евролидерите се съгласиха да заделят 30% от пълния бюджетен пакет за целите на климата. Те също се съгласиха да създадат нов Фонд за справедлив преход, който да помогне на замърсяващите региони да финансират преминаването си към по-чисти индустрии. Но той ще получи общо 17.5 млрд. евро, след като предложената помощ от спасителния фонд бе намалена значително. Полша ще може да ползва само 50% от средствата си за справедлив преход, докато не се ангажира с изпълнението на целта на ЕС за постигане на неутралитет на климата до 2050 г. Страната вижда това като успех на фона на предишните си заявки.

Здравеопазване

Здравните сектори получиха обещание за нова солидна програма в сектора, но със сигурност ще бъдат разочаровани в ситуацията на глобална пандемия. Новата здравна програма ще получи само 1.7 млрд. евро. Това се доближава до предложението на ЕК преди кризата, но е „капка в морето" на фона на разходите за селско стопанство или за развитие на регионите. Но все пак при него има малък спад в сравнение със земеделието или регионалното финансиране. Плановете за добавяне на близо 8 млрд. евро за здравеопазване от Фонда за възстановяване бяха одобрени в заключителните преговори. RescEU, която е отделна програма, използвана за медицинско оборудване, както и други спешни средства, ще получи общо 3 млрд. евро.

Научни изследвания и иновации

Програмата "Хоризонт Европа" ще получи общо 80.9 млрд. евро (75.9 млрд. евро от МФР плюс 5 млрд. евро от Фонда за възстановяване). Това е с 16.2 млрд. евро повече от предходния период на бюджета. Но въпреки това ЕК имаше по-големи амбиции за изместване на бюджетните приоритети от традиционните програми към по-модерните.

Дигитална Европа

Програмата "Дигитална Европа" за финансиране на високоефективни компютри, изкуствен интелект и киберсигурност получи малко под 6.8 млрд. евро - огромен ръст в сравнение със 183 млн. евро, отпуснати за цифрови технологии през последния бюджетен период. Но това не е достатъчно за европейската технологична индустрия, която през последните няколко седмици оказва натиск за по-голям бюджет, за да се конкурира с Китай и САЩ. Първоначално ЕК предложи разходите по това перо да бъдат 8.2 млрд. евро.

Инфраструктура

Транспортната инфраструктура получава 11.4 млрд. евро (плюс целеви 10 млрд. евро от регионалното финансиране), включително 1.4 милиарда евро за железопътни линии – число, което е по-малко в сравнение с последния бюджетен период. Общо 5.2 млрд. евро ще отидат за енергийна инфраструктура, 1.8 млрд. евро - за цифрова инфраструктура и 13.2 млрд. евро - за космическата програма на блока. Всичко това са малки увеличения в сравнение с предишния седемгодишен бюджет.

Развитие и миграция

Инструментът за съседство, развитие и международно сътрудничество ще възлезе на 70.8 млрд. евро от бюджета на ЕС. Съюзът е изхарчил 71.8 млрд. евро за програми за съседство и развитие през настоящия бюджетен период. Програмите за миграция и управление на границите също ще получат повече пари в новия бюджет, но по-малко от исканото от ЕК. Сделката определя за целта бюджет от 22.7 млрд. евро при поискани от комисията 30.8 млрд. евро.

Пластмаси, вредни емисии и цифрови данъци

Предвижда се въвеждането на нови приходоизточници в бюджета на ЕС, но само един от тях е ясно и точно определен - такса върху нерециклираните пластмасови отпадъци, която трябва да се плаща от 1 януари 2021 г. Предложенията за въглероден и цифров данък трябва да се задействат в началото на 2021 г. - с цел въвеждане на данъците до 2023 г. Същото важи и за бъдещото предложение за събиране на приходи от системата за търговия с въглеродни емисии на блока в бюджета на ЕС (въпреки противопоставянето на Полша). Това поле може да се разшири, за да обхване авиацията и морския транспорт. Накрая, лидерите обещаха да "работят" и за други такси, "които могат да включват данък върху финансовите транзакции".

Върховенство на закона

Предложението да се обвърже финансирането от ЕС с върховенството на закона беше едно от най-спорните в преговорите, тъй като Унгария и Полша се противопоставиха на силната взаимовръзка между двете и във финалната договорка разводниха първоначалните формулировки. „Ще бъде въведен режим на условност за защита на бюджета и на фонда „ЕС от ново поколение“, се казва в заключителния документ. Въвежда се възможност за санкции, които ще бъдат налагани с квалифицирано мнозинство в Съвета. „Европейският съвет бързо ще се върне към въпроса“, обещаха си лидерите.

Връщане на пари и "подаръци"

Крайната сделка включва и годишни отстъпки върху вноските в бюджета - така наречения рабат - на пет държави: Германия (3.671 млрд. евро годишно), Холандия (1.921 млрд. евро годишно), Швеция (1.069 млрд. евро годишно), Австрия (565 млн. евро годишно) и Дания (377 млн. евро годишно). Той също така съдържа редица „подаръци“ за различни страни, включително по 200 млн. евро за Белгия и България и 1.6 млрд. евро за Чехия.

Brexit 

Бюджетът включва 5 млрд. евро за специален резерв заради Brexit, предназначени за страни и индустрии, „които са най-засегнати“. От това допълнение особено доволен остана министър-председателят на Ирландия Майкъл Мартин.

#EUCO conclusions on the #NextGenerationEU recovery package and the #EUbudget for 2021-2027

https://t.co/0TRghmsIMH pic.twitter.com/hPeVfmw1Li

— EU Council Press (@EUCouncilPress) July 21, 2020