За втори пореден месец НСИ отчита спад на цените. През май месечната дефлация е 0,2%, след 0,3% намаление на ценовия индекс през април. На годишна база инфлацията е 2,3%, изчислена по националната методология, и 2,7% при използване на хармонизирания индекс на потребителските цени, прилаган от Евростат за всички държави членки. Струва си да отбележим няколко извода и тенденции:
Независимо от отчетливото успокояване на цените през последните месеци, и към месец май България е далеч над критерия за приемане на еврото със средногодишна инфлацията от 5,1%. Това е така, защото в страните, които потенциално ще се ползват за определяне на прага средногодишната инфлация към май, тя е между 1,9 и 2,7%, и дори след добавяне на допустимите 1,5 процентни пункта, стойността в България е все още висока.
Все пак е отчетлива тенденцията за сближаване на инфлацията в България със средната за еврозоната. Ако гледаме средногодишния темп, в България той вече е 5,1% при 3,4% за еврозоната – докато през март 2023 г. стойността в България е 14,1% при 8,8% средно за еврозоната. Всичко това е логично следствие от силно инерционния характер на средногодишния темп на инфлация, който отчита динамиката в цените за 12 последователни месеца.
Ако все пак гледаме месечните стойности на годишното изменение на цените, България практически изравни инфлацията с еврозоната през последните два месеца. Голямото „отделяне“ започва в края на 2021 г., като разликата става наистина значима през есента на 2022 г., след което темповете започват отново да конвергират. Всъщност, за първите пет месеца от началото на годината инфлацията в еврозоната е 1,8%, докато в България е едва 0,6%, или три пъти по-ниска. Накратко, след шока през 2022 г. пазарът „намести“ поведението на стопанските агенти и сближи случващото се у нас с това в останалите страни на континента. Разликата започва да се свива устойчиво след януари 2023 г. – т.е. отнема 16 месеца България отново да има средните за еврозоната темпове на промяна на цените.
Динамиката на инфлацията е отражение на структурата и отвореността на отделните икономики в Европа, както и на различията в потребителската кошница и доходите. Цикълът на рязко повишаване на инфлацията започва с шок в енергийните цени – електроенергия, природен газ и течни горива. Войната на Русия срещу Украйна дава още ускорение на този процес и добавя към него поскъпване на останалите суровини и селскостопански продукти. Това на свой ред се пренася в цените на храните за потребителите и част от останалите стоки. Накрая се проявява и чувствително поскъпване на услугите, движено както от разходите за суровини и материали, така и в осезаема степен от нарастването на заплатите.
Затова и успокояването на инфлацията се случва в същия ред – поевтинява енергията, после храните се стабилизират, а у нас даже отчитаме три месеца на спад на цените, и към момента относително висока инфлация остава при услугите. Тук можем да търсим и рисковете, тъй като в България разходите за труд продължават да растат с 3-4 пъти по-бързи темпове – последно със 17% на годишна база към март – от тези в по-големите и развити икономики на Западна Европа.
Лъчезар Богданов 
