Канадски учени обясниха белите нощи
Тези явления са характерни за умерените и северните географски ширини
~ 1 мин.
Канадски учени от Йоркския университет в Канада намериха обяснение на една от разновидностите на белите нощи, която възниква на ниски географски ширини.
Експертите изследвали данни от метеорологични спътници и установили, че феноменът се дължи на атмосферни вълни, които се доближават едни до други на определени места.
Това усилва слабата светлина, разпръсната във въздушната обвивка на Земята, както и зеленикавата светлина, излъчена от атоми кислород, които са погълнали слънчева енергия. В резултат естествената нощна светлина става около 10 пъти по-ярка от обичайното.
Белите нощи са характерни явления за умерените и северните географски ширини до началото на лятното слънцестоене и след него. Тъмната част на денонощието при тях е полумрак.
Феноменът се наблюдава и по на юг, което до момента бе загадка за учените. По време на явлението небето остава достатъчно светло, така че да може хората да различават далечни обекти.
Експертите изследвали данни от метеорологични спътници и установили, че феноменът се дължи на атмосферни вълни, които се доближават едни до други на определени места.
Това усилва слабата светлина, разпръсната във въздушната обвивка на Земята, както и зеленикавата светлина, излъчена от атоми кислород, които са погълнали слънчева енергия. В резултат естествената нощна светлина става около 10 пъти по-ярка от обичайното.
Белите нощи са характерни явления за умерените и северните географски ширини до началото на лятното слънцестоене и след него. Тъмната част на денонощието при тях е полумрак.
Феноменът се наблюдава и по на юг, което до момента бе загадка за учените. По време на явлението небето остава достатъчно светло, така че да може хората да различават далечни обекти.
През април метеоролози регистрираха друг необичаен феномен, който възниква вследствие на мощни слънчеви изригвания. При това в атмосферата се формират цели облаци йони, които могат да доведат до нарушаване на радиовръзките, пише "Дарик".
