Economic.bg 
Публични финанси
Служебният кабинет изважда 1.4 млрд. евро от „касичката“ ББР
През 2025 г. падналият от власт кабинет „Желязков“ наля над 2 млрд. евро в банката, за да избегне отчитането на парите като дефицит в бюджета
© ECONOMIC.BG / БТА
~ 2 мин.
Служебният премиер Андрей Гюров обяви курс към изтеглянето на 1.4 млрд. евро от Българската банка за развитие (ББР), определяйки ги като „заключени“ средства, които генерират лихви, без да влизат в икономиката. Гюров определи решението като антикорупционна мярка, целяща да пренасочи ресурса към здравеопазване, образование и социални дейности, вместо той да се превърне в „бърза писта за големи кредити“, които впоследствие банката забравя да си прибере.
Министърът на финансите предлага едно антикорупционно решение – да извадим 1.4 млрд. евро от банката касичка на модела „Борисов – Пеевски“ – ББР“, заяви Гюров.
Той припомни, че миналата година, точно преди протестите да го свалят, кабинетът „Желязков“ изтегли рекорден дълг и „заключи част тези средства в банката с широки пръсти и къса памет“.
Тези пари трябва да се върнат при хората като модерни болници, медицински хеликоптери и кабинети за наука в училищата“, заяви Гюров.
Той подчерта, че служебното правителство няма да харчи тези средства, а просто ще даде възможност на следващия кабинет да разполага с тях прозрачно.
Припомняме, че миналата година правителството на „Желязков“ наля общо 2.8 млрд. евро в ББР и БЕХ. Само за година капиталът на ББР бе увеличен с 2.045 млрд. евро. Икономистите тогава предупредиха, че това е „квазидефицит“ – трик, при който държавата харчи пари от заеми, но те не се отчитат като разход в бюджета, а се „складират“ в банката. Ресурсът в ББР по закон можеше да достигне до 3.5 млрд. евро.
В момента капиталът на ББР възлиза на 2.6 млрд. евро. Банката бе натоварена с няколко ключови задачи:
- Общинската програма: През ББР бяха пренасочени 460 млн. евро за инвестиции в общините – част от обща програма за над 4 млрд. евро до 2027 г., която се управляваше от МРРБ. Опозицията критикува този ход като създаване на „паралелна реалност“ извън парламентарния контрол.
- Безплатното саниране: ББР пое управлението на проекти по ПВУ на стойност 70 млн. евро, след като бе решено те да бъдат 100% финансирани от държавата.
- Новата национална програма за саниране: Планиран бе нов етап за саниране със средства от държавния бюджет в размер на 1.2 млрд. евро, които отново трябваше да бъдат управлявани от ББР.
