ББР започва да плаща аванси по общинската програма
Кабинетът прие решение, чрез което плащания ще се извършват едновременно и от МРРБ, и от ББР

© ECONOMIC.BG / БТА
Министерският съвет прие постановление, с което дава възможност за ускорено разплащане по Инвестиционната програма за общински проекти. Промяната позволява Българската банка за развитие (ББР) да започне да извършва плащания по-рано, преди пълното изчерпване на ресурса от Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ). По този начин проектите ще се финансират едновременно от двете институции.
Едновременно финансиране
Изменението касае Постановление № 59 от 2025 г., което определя правилата за верифициране, отчитане на разходите и извършване на плащания по инвестиционната програма, одобрена със Закона за държавния бюджет за 2025 г.
Ключовият момент в правителственото решение е въвеждането на паралелно плащане от МРРБ и ББР. Досегашната схема предвиждаше ББР да се включи във финансирането едва след като бъдат изчерпани средствата, предвидени по бюджета на МРРБ – около 750 млн. лв. за тази година. С новата промяна, двете институции ще могат да разплащат едновременно, при запазване на условията и реда, заложени в постановлението.
Въпреки ускореното разплащане, постановлението предвижда ББР да предоставя само авансови плащания по вече сключени споразумения между МРРБ и общинските кметове.
Основен мотив за това решение е гарантирането на фискалните правила и ограничения, заложени в Закона за публичните финанси, включително Маастрихтските критерии за дефицит и дълг.
Чрез ранното включване на ББР като кредитираща институция се цели намаляване на риска от увеличение на разходи, които биха довели до нарастване на бюджетния дефицит на начислена основа за 2025 г.“, се посочва в решението.
Бавни плащания
Припомняме, че Инвестиционната програма за общински проекти е с общ прогнозен ресурс от над 8.1 млрд. лв. за периода 2025 – 2027 г., като за текущата година са планирани 1.6 млрд. лв. Въпреки това реалното изплащане на средствата върви бавно, като според МРРБ това основно се дължи на недобрата подготовка на документацията от страна на общините.
Включването на Българската банка за развитие във финансирането на програмата е елемент от промяна на бюджета от юли 2025 г. Тогава беше гласувано 900 млн. лв. от общата сума за 2025 г. да преминат през ББР, като тези средства няма да утежняват официално общинския дълг и няма да подлежат на същия контрол, както другите общински заеми.
В Народното събрание този механизъм предизвика остри критики от страна на опозицията. Беше повдигнат въпросът за липсата на прозрачност и контрол, като представители на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) и „Възраждане“ определиха прехвърлянето на средствата към ББР като „паралелна бюджетна реалност“, извън надзора на парламента.
Последвалите промени от октомври 2025 г. прехвърлиха правото за одобряване и коригиране на проектите от Народното събрание към Министерския съвет. Тогава беше въведено и ограничение за промени в списъка с проекти – те да могат да се правят само ако са свързани с ВиК инфраструктура. Този ход беше мотивиран от необходимостта за бърза реакция при водни кризи, като беше даден пример с Плевен.