Общините ще получат 1.6 млрд. лв. за проекти тази година

Народното събрание одобри първата актуализация на финансовата рамка на държавата за тази година. Промяната в Закона за държавния бюджет разширява общинската инвестиционна програма и включва във финансирането ѝ Българската банка за развитие (ББР), за да се ограничи дефицита.

В същото време предложенията на опозиционните партии – „Възраждане“ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) – за повече отчетност и контрол върху разпределението на средствата бяха отхвърлени. Засегнати бяха и разплащанията, свързани със заеми на общините от Фонд ФЛАГ.

Предложенията на Министерския съвет и на ГЕРБ минаха основно с подкрепата на коалиционните партньори БСП, „Има такъв народ“ и „Ново начало“ на Делян Пеевски.

С гласуваните в сряда промени общият брой на общинските проекти нараства от 3066 на 3472, с прогнозен ресурс от над 8.1 млрд. лв. за периода 2025 – 2027 г. За текущата година са предвидени 1.6 млрд. лв., като 750 млн. лв. ще се разплащат от МРРБ, а останалите 900 млн. лв. ще преминат през ББР. Банката ще отпуска кредити при условия, определени от Министерския съвет с постановление, след изчерпване на 750 млн. лв. от централния бюджет.

Най-съществената промяна е свързана именно с финансирането на проекти от ББР през 2025 г. За тези средства няма да се прилагат разпоредбите на Закона за общинския дълг и ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси. Това означава, че общините ще могат да получават финансиране от ББР, без то да утежнява официално техния бюджет и без да подлежи на същия контрол, както другите общински заеми.

Също така, по предложение на ГЕРБ, общините няма да може да ползват заемни средства от Фонд Флаг, за да финансират първоначалното изпълнение на проектите, а след това да получат парите от бюджета, както беше досега. Така те ще могат вече да финансират проектите си само със собствени средства.

„Паралелна бюджетна реалност“ срещу „несъществуващ проблем“

Андрей Цеков от ПП-ДБ повдигна въпроса за рефинансирането на проекти, вече платени със собствени или заемни средства на общините. Той подчерта, че държавата е проявила „недобросъвестност“, като не е разплатила 523 млн. лв. неудовлетворени искания от 2024 г., принуждавайки общините да осигурят сами оборотно финансиране.

Съпартиецът му Мартин Димитров остро критикува „пълната липса на прозрачност и ясни правила“ за разпределение на средствата. Той настоя за равнопоставеност и приоритизация на проекти, и заяви, че без ясни правила е абсурдно МФ да плаща справедливо и да спазва поредност. Димитров спомена за „много оплаквания от кметове“, които обаче не желаят публичност от страх, че положението им ще се влоши.

Според Димо Дренчев от „Възраждане“ МФ се опитва да ограничи възможността на общините да харчат поради липса на пари и че „лови риба в мътна вода“. Според него, правителството иска да плаща само на „послушните кметове“. Цончо Ганев от „Възраждане“ добави, че бюджетът е „издънен“ заради „фетиша еврозона“ и общините няма да получат обещаното, като средствата ще отидат при кметове на управляващите.

Мария Илиева („Величие“) алармира за „пълна липса на прозрачност и ясни правила“ относно това кои проекти излизат, защо излизат или защо отпадат. Тя изрази опасения, че средствата ще се дават на „близки до властта“ или че са прехвърлени към 2026 г., за да се изпълнят критериите за еврозоната. Илиева акцентира върху изваждането на 900 млн. лв. извън парламентарен контрол и прехвърлянето им към ББР, като по думите й това ще става без отчетен механизъм пред НС, създавайки „паралелна бюджетна реалност, извън надзора на законовата власт“. Тя нарече това „скрита амнистия на дълг“, тъй като парите от ББР няма да се считат за дълг, и заличава задълженията за отчитане.

Делян Добрев от ГЕРБ остро отхвърли обвиненията на опозицията, определяйки ги като „реване като Карпатска мечка за нероден Петко“. Добрев обясни, че програмата включва 3400 проекта и изискването за следене на статуса им в реално време (бел. р. – предложения на ПП-ДБ) би довело до над 100 000 отразявания в системата, което би блокирало администрацията.

Той добави, че ако общините продължават да ползват заеми от Фонд ФЛАГ, а пък после бюджетът ги покрива, това ще увеличи дефицита, което е проблем за МФ.

Йордан Цонев от ДПС-НН обобщи, че дизайнът на програмата е правилен, показвайки голямата нужда от инвестиции в общините, но призна, че има „дефект по отношение на финансирането“ поради политическата криза и недостатъчните средства.