Най-голямата руска частна петролна компания – „Лукойл“ – хвърля огромна икономическа и политическа сянка над България, но привилегированата позиция на руския гигант в балканската страна е във все по-голяма опасност.
Причината е изтичащата в края на следващата година дерогация от петролните санкции на ЕС, на която се радва българското дружество на руската компания. А когато моментът настъпи, ще бъде сложен край на уникалната и много печеливша позиция – „Лукойл“ снабдява рафинерията „Нефтохим“ чрез черноморското пристанище в Бургас със собствен евтин суров петрол, пише в свой анализ международното издание Politico.
Именно по тази тема днес Съветът по сигурността към Министерския съвет излезе със съобщение, че е обсъдил потенциалните ефекти при евентуално предсрочно прекратяване на дерогацията за внос на руски петрол и петролни продукти за преработка в „Лукойл Нефтохим Бургас“. Решенията на база на тези анализи ще бъдат взети на следващо заседание на Съвета, след което ще бъдат предложени на правителството.
Припомняме, че за отмяната на дерогацията се заговори в края на миналия месец, заедно с решението за връщане на пристанище „Росенец“ на държавата. Тази отмяна обаче беше паузирана от „Продължаваме промяната“, тъй като според финансовия министър Асен Василев трябва да бъде направен анализ на ефекта от нея. За този анализ беше даден срок от 30 дни – до края на август – и евентуално предложението ще бъде обсъждано отново в пленарна зала през септември.
Бъдещето на рафинерията ще бъде история на упадък“, твърди Виктор Катон, водещ анализатор на суров петрол във фирмата за пазарно разузнаване Kpler.
Ако операциите на рафинерията са застрашени, правителството е готово да я поеме, ако е необходимо“, каза българският министър на отбраната Тодор Тагарев пред Politico през юни. „Това е проблем, който може да бъде решен.“
Балкански гигант
Засега „Лукойл“ доминира в България. Внася 3 милиона барела руски петрол на месец, според Kpler, което прави България четвъртият най-голям купувач в света на московски суров петрол след Индия, Китай и Турция.
„Нефтохим“ – неговите внушителни комини, видими от 10 километра – осигурява 80% от нуждите на България от дизел и бензин и представлява една десета от БВП на страната.
Рафинерията е много важна, защото е най-големият работодател и дава най-добрите заплати в региона“, каза кметът на Бургас Димитър Николов.
Заедно с терминала за внос на петрол „Росенец“, в съоръженията работят 5000 души.
За мен като кмет е важно рафинерията да работи, защото е част от икономическата сигурност на града“, каза той и добави, че затварянето ѝ ще бъде „немислимо“.
Този икономически и енергиен отпечатък означава политическо влияние.
В България има „коалиция „Лукойл“, която се сформира веднага след началото на всека парламент”, казва Делян Добрев, председател на енергийната комисия в България, който ръководи усилията за овладяване на рафинерията, пише още изданието.
Той е подал 18 предложения през последната година, които да ограничат влиянието на компанията, но повечето бяха отхвърлени.
„Лукойл“ успя да превърне икономическия си отпечатък в извънредно голям политически ливъридж чрез финансиране на медии и партии“, каза Мартин Владимиров, експерт в Центъра за изследване на демокрацията. „Влиянието му върху българските политически и икономически елит е огромно.“
То е толкова голямо, отчасти защото „българската държава не е способна да управлява кризата при възможното внезапно спиране на доставките на суров петрол от Русия“, каза Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия и настоящ анализатор.
В исторически план „Лукойл“ е разчитал и на местни проруски медии за подкрепа на политици, върху които влияе чрез местни посредници, като купувачи на горива на едро, казва още Василев.
В отговор на обвиненията базираната в Москва компания посочва пред Politico скорошно изявление, в което отрича всякакви обвинения в политическа ангажираност.
Лобистки усилия
Зависимостта на България от руския суров петрол беше сред причините, заради които страната постигна трудно изключение от санкциите на ЕС срещу вноса на руски петрол — усилие подкрепяно от целия политически спектър, включително от реформаторски настроения тогава премиер Кирил Петков.
Миналата година София получи единствената дерогация в ЕС за внос на суров петрол по море, макар и на няколко от страните да беше разрешено да продължат да купуват петрол от тръбопроводи за ограничен период от време.
Ключова роля в преговорите с ЕС изигра финансовият министър Асен Василев, който се закани да наложи вето на пакета петролни санкции, освен ако София не получи изключение. Българското Министерство на финансите е отрекло пред изданието Василев да е лобирал от името на „Лукойл“.
Министерството каза, че основната обосновка, използвана от Василев за осигуряване на дерогация на България е, че рафинерията на „Лукойл“ продава гориво на Украйна.
По-рано Петков каза пред Die Welt, дъщерно издание на Politico, че горивото, произведено в „Нефтохим“ се изпраща в Киев, като се твърди, че доставя повече от една трета от горивото на Украйна.
„Лукойл“ обаче казва друго пред Politico - че е „международна частна компания без държавен дял“ и отрече да има „действащи договори за доставка на петролни продукти за Украйна“.
Другият аргумент беше, че зависимостта на България от руския суров петрол я прави икономически уязвима от ембаргото и че сделката ще намали цените на горивата.
Министерството на финансите съобщи, че цените на дизела на дребно са паднали с повече от 20% през шестте месеца след началото на българската дерогация, но Владимиров отбелязва, че подобни спадове се наблюдават и в други страни от ЕС без подобни изключения.
Европейската комисия не отговори на искания за коментар.
Няма „абсолютно нито един аргумент тази дерогация да важи за България“ тъй като не е довела до спад на цените на горивата за потребителите, каза Добрев. Рафинерията може да продължи да работи и без московския суров петрол, допълват от Центъра за изследване на демокрацията.
В допълнение към противоречията „Лукойл“ и нейните дъщерни дружества доставят гориво за руското Министерство на отбраната, неговия Черноморски флот и оръжейната индустрия, установява доклад на разследващото издание „Проект“, публикуван този месец, докато нейният висш изпълнителен директор Вагит Алекперов е изправен пред санкции от Обединеното кралство и САЩ.
Скъсване на връзките
Но влиянието на Москва в България е застрашено. Въпреки че е исторически съюзник на Русия, София силно подкрепя Украйна във войната – изпраща оръжие и боеприпаси. Миналата година тя отхвърли исканията на Кремъл да се плаща вноса на газ в рубли, което направи България първата страна от ЕС, откъсната от руските доставки.
Миналият месец българските депутати гласуваха за прекратяване на Договора за предоставяне на концесия върху пристанищен терминал „Росенец“. Тема, по която днес също имаше продължение като реално започна прехвърлянето на терминала на държавата.
През януари правителството реши „Лукойл“ да започне да плаща данъци, а парите да отиват във Фонда за сигурност на електроенергийната система. Но фирмата не е платила всичко, откакто е наложена тази мярка, според Добрев.
„Лукойл“ казва за Politico
Доколкото ни е известно, законодателството все още не е влязло в сила и не сме информирани от властите относно размера на тази вноска.“
Фирмата добави, че „винаги е изпълнявала изцяло своите отговорности“ по отношение на пристанище „Росенец“ „и не вижда основания за прекратяването му“.
Проблемите на Лукойл вероятно ще нараснат след изтичането на дерогацията.
Добрев изчислява, че българската дерогация е довела до скок на печалбите на „Лукойл“ до 2 милиарда евро през България само за последните 12 месеца, като данъчните приходи са „използвани за финансиране на режима на Путин“.
Но освен ако София не успее да получи друга дерогация, позицията на „Лукойл“ в България ще намалее.
Те са тук, защото са се възползвали от големи вратички в управлението и те генерираха много пари“, каза Владимиров. „Не мисля, че „Лукойл“ има стимул да остане... защото вече няма да може да генерират тези огромни печалби.“
Economic.bg 
