На изпроводяк МФ планира вътрешен заем за 200 млн. лв.

Изненадващо предвид политическата ситуация и надвисналите над България нови избори финансовият министър Асен Василев утвърди стратегия за емисионната политика за 2024 г. Миналата седмица, когато вече бе ясно, че политическите сили няма да се разберат за общо управление, Министерството на финансите публикува въпросната стратегия, както и емисионен календар за месец април. В него е заложено тегленето на нов вътрешен заем в размер на 200 млн. лв. на 15 април.

Вътрешен пазар

Според публикувания календар МФ ще се опита да пласира краткосрочна 3-годишна емисия. Тя е сравнително нестандартна спрямо традиционните 5- и 10-годишни държавни ценни книжа, които обикновено Министерството пласира на вътрешния пазар.

За последно емисия с 3-годишен матуритет България е реализирала през февруари 2016 г. Достигнатата средна годишна доходност по нея е 0.36%, а коефициентът на покритие или с други думи – интересът към нея – 1.7.

При успешното ѝ пласиране това би била първата вътрешна емисия на България от 2022 г. насам. Тогава бяха взети няколко подобни заема от служебното правителство с финансов министър Росица Велкова. Тогава именно тя изготви и емисионен календар. В условията на повишаване на лихвите на международните пазари и политическа криза заемите бяха скъпи и Министерство на финансите се отказа от емисионния си план. Иначе това бе първият емисионен календар от 2018 г. насам, тъй като ведомството бе спряло практиката си да публикува подобен график на предстоящите емисии.

Миналата година поетият нов дълг бе реализиран изцяло на международния пазар с два външни заема – един през януари от тогавашния служебен финансов министър Росица Велкова в размер на 3 млрд. лв. и един през ноември от редовния финансов министър Асен Василев за 4 млрд. лв. Те покриха и дефицита, заложен в бюджета на Асен Василев за миналата година.

За какво е новият дълг?

В Бюджет 2024 максимално заложеният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 11.7 млрд. лв. Той може да бъде реализиран както на вътрешния, така и на външния пазар. Голяма част от парите са за покриване на заложения дефицит от 5.7 млрд. лв., а друга част – за реализиране на капиталовата програма на правителството.

Според разчетите дългът ще се задържи под 30% от брутния вътрешен продукт (БВП) и ще остане един от най-ниските като съотношение в рамките на Европейския съюз. Разходите за лихви обаче е предвидено да нараснат спрямо миналата година.

Финансовото министерство също така планира да изплати дълг от 380 млн. лв., поет през 2014 г., белязана от фалита на Корпоративна търговска банка. Той е разпределен в няколко емисии и теглен както от правителството на Пламен Орешарския между БСП и ДПС, така и от последвалия кабинет „Борисов 2“ на ГЕРБ.

Тази година България следва да изплати и международен дълг в размер на близо 3 млрд. лв., изтеглен отново през 2014 г.

Както стратегията за емисионната политика, така и емисионният календар нямат задължителен характер и Министерство на финансите може едностранно да променя позициите си.

В случай че България бъде допусната в еврозоната през лятото на 2024 г., когато се очаква решение по темата, прогнози сочат, че финансирането ѝ би било по-изгодно, особено на фона на очакванията за обръщане на лихвения цикъл и спад на лихвите в Европа.

За граждани

В стратегията за емисионна политика на Министерство на финансите, утвърдена в самия край на месец март – три месеца след приемането на бюджета – е заложено емитирането на държавни ценни книжа както за институционалните играчи, които обикновено купуват дълга като банки, застрахователни и пенсионни дружества. Заложено е обаче и емитирането на „дългови финансови инструменти с фиксиран лихвен процент, предназначени и за непрофесионални инвеститори“, т.е. граждани.

Многократно през последната година различни експерти предлагаха това като още една алтернатива за инвестиция за българските граждани, които иначе масово трупат спестявания в банките или купуват имот като инвестиция.