Касовият дефицит за 2024 г. минава 3% – надеждата е в НСИ

Националният статистически институт (НСИ) завиши данните за реалния растеж на българската икономика през 2024 г. Ако последва ревизия нагоре и на номиналния размер на брутния вътрешен продукт (БВП), това би подкрепило усилията на правителството да запази бюджетния дефицит в рамките на 3%.

Засега обаче няма промяна в номиналните стойности на БВП за първите три тримесечия на миналата година. По изчисления на Economic.bg, при събиране на отделните тримесечия номиналният размер на БВП на България за 2024 г. достига приблизително 202.5 млрд. лв. – надхвърляйки за първи път 200-милиардния праг.

Официално номиналният размер на икономиката ще стане ясен на 7 март, когато НСИ ще публикува икономическия растеж за цялата 2024 г. и тогава може да се очаква и ревизия на общото число.

Дефицит над 3% на касова основа

Сметките на Economic.bg, базирани на оповестените данни от Министерство на финансите за сумата на дефицита на касова основа за 2024 г. и за стойността на икономиката на страната, показват, че дефицитът на касова основа за миналата година е 3.03%. Макар и с малко, числото надхвърля 3%.

С голяма вероятност то ще влезе в "нормалните" рамки след очакваната ревизия на данните от НСИ в следващите месеци. Но илюстрира рискът, който министрите на финансите поемаха в последните няколко години, когато постоянно залагаха 3% дефицит.

Пред Economic.bg в началото на месеца икономистът и преподавател в УНСС Димитър Чобанов изрази опасенията си, че най-вероятно миналата година дефицитът е излязъл от рамките за еврозоната. Но и много други икономисти публично са критикували опасната бюджетна политиката, която се практикува в последните 4 години. 

И ако дефицитът на касова основа сега е отвъд ръба на допустимото за влизане в еврозоната, ситуацията с дефицита на начислена основа – истински важният показател за Брюксел при оценката на готовността на България да приеме еврото – е още по-притеснителна.

Няколко министерства вече изнесоха данни, че при тях има неразплатени, но фактурирани задължения за 2024 г., които служебното правителство на Димитър Главчев с финансов министър Людмила Петкова е прехвърлило за 2025 г. МРРБ например съобщи за 1.8 млрд. лв. неразплатени задължения за миналата година, Министерството на транспорта – за 700 млн. лв., а финансовият министър Теменужка Петкова обяви, че цялата тежест от Бюджет 2024, прехвърлена за 2025 г., е 4 млрд. лв. Но постъпват още данни и числото може да скочи.

Това значи още бюджетен дефицит на начислена основа, над 3%, освен ако не се появят отложени приходи – един такъв са получените 348 млн. лв. от Дания, а чисто счетоводно ще помогне и доставеният самолет F-16, който е платен още преди пандемията, но сега ще бъде фактуриран.

Какво показват данните на НСИ?

Според експресната оценка на НСИ растежът на брутния вътрешен продукт на България през последното тримесечие на изминалата година достига 3.1%. Толкова висок годишен ръст за тримесечие не е отчитан от третото тримесечие на 2022 г. насам, когато икономиката бумтеше, движена от най-високата за четвърт век насам инфлация.

От публикуваното от НСИ съобщение се вижда още, че институтът е направил съществени ревизии и за предишните тримесечия. Така растежът на БВП за третото тримесечие става 2.7% при 2.2% в експресната оценка и 2.4% в първата ревизия.

Растежът на българската икономика е ревизиран повторно и за второто тримесечие. Експресната оценка на НСИ за него бе за растеж от 2%, а в първата ревизия бе завишен на 2.1%, а впоследствие на 2.2%. Сега НСИ посочва за него растеж от 2.4%.

За първото тримесечие на годината НСИ бе отчело растеж на БВП от 1.7% растеж в експресната оценка и завишен на 1.8% в първата ревизия и 2% във втората.

Какво движи икономиката тази година?

Данните на НСИ за предходните тримесечия показват, че основно икономиката тази година се движи от потреблението на домакинствата и бизнеса. Ускореното кредитиране от банките и двуцифрения ръст на заплатите са основните стимули за потреблението.

Новата информация от националната статистика показва, че за периода октомври – декември, обикновено силен за икономиката с оглед на празничното пазаруване и по-големите държавни харчове – крайното потребление расте с 5.8% на годишна база. Толкова висок ръст статистиката не е отчитала от края на 2021 г. и началото на 2022 г. – отново сред силните периоди за икономиката в последните години.

В същото време търговията „натежава“ на резултатите от БВП – износът на стоки и услуги намалява с 3.2%, а вносът расте с 1.2%.