Цветан Петров 
Публични финанси
Най-новият проблем за Венецуела - прекалено многото долари
Венецуелците в момента се чувстват като бежанци в собствената си страна
© ECONOMIC.BG / БТА
~ 4 мин.
Американските долари са навсякъде във Венецуела и изведнъж това се оказва проблем. Зелената валута непрекъснато се увеличава в тази опустошена от инфлация страна, където на черния пазар една американска единица се обменя за около 60 хил. венецуелски боливара, разказва Bloomberg в свой материал. Това създава трудности за местните компании, тъй като на венецуелските банки им е забранено да предлагат сметки в чуждестранни валути.
За да съхрани доларите си, жена, работеща като застрахователен брокер в западния град Сан Кристобал, залепя пачки банкноти от клиенти по вътрешната страна на казанчето за вода на тоалетната в офиса ѝ. Общ работник, който не е могъл преведе пари по сметките си в САЩ, е напуснал Венецуела с възрастната си майка и съпругата си. Те са прелетели от Каракас до Маями с по 9900 долара всеки – сума, която е точно под лимита за трансгранично преминаване, определен от американските митнически власти.
„Това са пари, изкарани по законен начин, но във валута, която съществува изцяло извън конституционния ред на Венецуела. Това не е пране на пари“, коментира Луис Годоу, бивш зам.-началник на венецуелската съдебна полиция, който сега работи като консултант в сферата на сигурността. „Трябва да се зачудите колко ли хора в момента са складирали пари в домовете си, подобно на Пабло Ескобар“, добавя той.
Сривът на боливара, който през 2019 г. загуби 99% от стойността си спрямо долара, отразява колапса на венецуелската икономика, която претърпя 21 поредни тримесечия на понижаване. Кризата бе задълбочена от международните санкции, които блокираха износа на венецуелски нефт към САЩ и отрязаха достъпа на Венецуела до външно финансиране. Въпреки че инфлацията в страната донякъде се понижи, до голяма степен благодарение на строгите ограничения за кредитирането, тя остава най-високата в света, като прогнозите са годишното ѝ равнище за 2019 г. да е 6567%. Преди година чаша кафе във Венецуела е струвало 450 боливара, докато в края на декември тя е струвала 30 хил. боливара.
Все по-често венецуелската валута се използва за купуване на няколко вида субсидирани стоки, като билети за метрото и бензин, в миналото струващ по-малко от цент за барел. Доларът се използва тайно за почти всичко останало. Фризьорите и миячите на прозорци обявяват цените си в долари. Будките за сокове и сандвичи поставят табели, че приемат разплащания в долари или чрез Zelle – американската система за директни разплащания, без посредник между потребителите.
Продавачите във Венецуела разказват, че около 70% от търговията си извършват в долари и се чудят още колко дълго данъчните власти ще игнорират този факт. Магазините с вносни „скъпоценности“ като течен шоколад Nutella и безглутеново брашно процъфтяват и разполагат с хиляди долари във всеки един ден. Разплащанията с доставчиците също се извършват в долари, а каквото остане като печалба се прибира вкъщи.
За да съхрани доларите си, жена, работеща като застрахователен брокер в западния град Сан Кристобал, залепя пачки банкноти от клиенти по вътрешната страна на казанчето за вода на тоалетната в офиса ѝ. Общ работник, който не е могъл преведе пари по сметките си в САЩ, е напуснал Венецуела с възрастната си майка и съпругата си. Те са прелетели от Каракас до Маями с по 9900 долара всеки – сума, която е точно под лимита за трансгранично преминаване, определен от американските митнически власти.
„Това са пари, изкарани по законен начин, но във валута, която съществува изцяло извън конституционния ред на Венецуела. Това не е пране на пари“, коментира Луис Годоу, бивш зам.-началник на венецуелската съдебна полиция, който сега работи като консултант в сферата на сигурността. „Трябва да се зачудите колко ли хора в момента са складирали пари в домовете си, подобно на Пабло Ескобар“, добавя той.
Сривът на боливара, който през 2019 г. загуби 99% от стойността си спрямо долара, отразява колапса на венецуелската икономика, която претърпя 21 поредни тримесечия на понижаване. Кризата бе задълбочена от международните санкции, които блокираха износа на венецуелски нефт към САЩ и отрязаха достъпа на Венецуела до външно финансиране. Въпреки че инфлацията в страната донякъде се понижи, до голяма степен благодарение на строгите ограничения за кредитирането, тя остава най-високата в света, като прогнозите са годишното ѝ равнище за 2019 г. да е 6567%. Преди година чаша кафе във Венецуела е струвало 450 боливара, докато в края на декември тя е струвала 30 хил. боливара.
Все по-често венецуелската валута се използва за купуване на няколко вида субсидирани стоки, като билети за метрото и бензин, в миналото струващ по-малко от цент за барел. Доларът се използва тайно за почти всичко останало. Фризьорите и миячите на прозорци обявяват цените си в долари. Будките за сокове и сандвичи поставят табели, че приемат разплащания в долари или чрез Zelle – американската система за директни разплащания, без посредник между потребителите.
Продавачите във Венецуела разказват, че около 70% от търговията си извършват в долари и се чудят още колко дълго данъчните власти ще игнорират този факт. Магазините с вносни „скъпоценности“ като течен шоколад Nutella и безглутеново брашно процъфтяват и разполагат с хиляди долари във всеки един ден. Разплащанията с доставчиците също се извършват в долари, а каквото остане като печалба се прибира вкъщи.
„Върнахме се обратно в 20-те години на миналия век – да складираме пари в брой под матраците“, коментира Хуан Карлос, който е собственик на магазин в Каракас.
Банките във Венецуела не могат да предлагат разплащателни или спестовни сметки в долари. Няколко банки позволяват на клиентите си да складират доларите си в техни сейфове, като някои от финансовите институции таксуват солено при тегленето им – 2% от размера на изтегляната сума. Венецуелският банков регулатор отказва коментар по темата.
Натрупването на долари предизвика страхове за нова вълна от престъпления, подобно на тази, започнала в края на 90-те години на миналия век, когато банди с мотори са обирали шофьорите с автомобили, чакащи на червен светофар. По онова време броят на т.нар. „експресни отвличания“ – отвличане на човек за ден с цел откуп – също е скочил.
„Глад“ за долари започва да се заражда и сега. През миналия месец венецуелец е бил нападнат от крадци на улицата, които са му откраднали смартфона, заплашвайки го с пистолет. В хода на обира обаче човекът е предложил на крадците 100 долара и е получил смартфона си обратно. „Ако нямах долари, нямаше да ми го дадат обратното. Не мисля, че щяха да се съгласят на размяна с боливари“, коментира потърпевшият.
Засега няма официални данни по въпроса, но във Венецуела се смята, че през последните години кражбите и отвличанията са се понижили. Причината е, че боливарът се е обезценил спрямо другите валути, амунициите са поскъпнали, а голяма част от богатите (както и от бедните) са напуснали страната. Сега, като има повече долари в обращение във Венецуела, отново има нещо ценно за крадене. „Всеки момент ще видим скок в престъпността, тъй като сме изправени пред голям проблем как да управляваме парите в брой. Това е хаос. Магазините и домове се превръщат в каси за пари“, коментира Хорхе Бариос, собственик на компанията за охранителни системи Gallery Security.
Въпреки че венецуелският президент Николас Мадуро официално се противопоставя да замени боливара с долара като национална валута, сравнявайки този потенциален ход с предаване на суверенитета на страната, в интервю през ноември той благодари на Бог за зелените банкноти. Мадуро призна, че тяхната увеличена употреба е спомогнала за икономическото възстановяване на Венецуела и за възобновяването на производството.
Ако режимът в Карас последва примера на страни като Ел Салвадор и Еквадор, които официално приеха долара като тяхна валута, венецуелците ще обменят своите боливари, които ще бъдат унищожени, получавайки долари от оставащите правителствени резерви при фиксиран обменен курс. Ще мине дълго време докато бъде сложен край на хиперинфлацията и се възстановят икономическите стимули за спестяване и инвестиране.
Засега обаче доларът остава в една опасно сива зона: похвален от президента, но все пак предимно извън венецуелския закон. Правителството си затваря очите за търговията с долари и сега венецуелците живеят като бегълци, с въже около врата, готово да се стегне във всеки един момент.
Банките във Венецуела не могат да предлагат разплащателни или спестовни сметки в долари. Няколко банки позволяват на клиентите си да складират доларите си в техни сейфове, като някои от финансовите институции таксуват солено при тегленето им – 2% от размера на изтегляната сума. Венецуелският банков регулатор отказва коментар по темата.
Натрупването на долари предизвика страхове за нова вълна от престъпления, подобно на тази, започнала в края на 90-те години на миналия век, когато банди с мотори са обирали шофьорите с автомобили, чакащи на червен светофар. По онова време броят на т.нар. „експресни отвличания“ – отвличане на човек за ден с цел откуп – също е скочил.
„Глад“ за долари започва да се заражда и сега. През миналия месец венецуелец е бил нападнат от крадци на улицата, които са му откраднали смартфона, заплашвайки го с пистолет. В хода на обира обаче човекът е предложил на крадците 100 долара и е получил смартфона си обратно. „Ако нямах долари, нямаше да ми го дадат обратното. Не мисля, че щяха да се съгласят на размяна с боливари“, коментира потърпевшият.
Засега няма официални данни по въпроса, но във Венецуела се смята, че през последните години кражбите и отвличанията са се понижили. Причината е, че боливарът се е обезценил спрямо другите валути, амунициите са поскъпнали, а голяма част от богатите (както и от бедните) са напуснали страната. Сега, като има повече долари в обращение във Венецуела, отново има нещо ценно за крадене. „Всеки момент ще видим скок в престъпността, тъй като сме изправени пред голям проблем как да управляваме парите в брой. Това е хаос. Магазините и домове се превръщат в каси за пари“, коментира Хорхе Бариос, собственик на компанията за охранителни системи Gallery Security.
Въпреки че венецуелският президент Николас Мадуро официално се противопоставя да замени боливара с долара като национална валута, сравнявайки този потенциален ход с предаване на суверенитета на страната, в интервю през ноември той благодари на Бог за зелените банкноти. Мадуро призна, че тяхната увеличена употреба е спомогнала за икономическото възстановяване на Венецуела и за възобновяването на производството.
Ако режимът в Карас последва примера на страни като Ел Салвадор и Еквадор, които официално приеха долара като тяхна валута, венецуелците ще обменят своите боливари, които ще бъдат унищожени, получавайки долари от оставащите правителствени резерви при фиксиран обменен курс. Ще мине дълго време докато бъде сложен край на хиперинфлацията и се възстановят икономическите стимули за спестяване и инвестиране.
Засега обаче доларът остава в една опасно сива зона: похвален от президента, но все пак предимно извън венецуелския закон. Правителството си затваря очите за търговията с долари и сега венецуелците живеят като бегълци, с въже около врата, готово да се стегне във всеки един момент.
