Публични финанси
Национална здравна карта определя броя на болниците
Депутатите отхвърлиха идеята за приватизация на лечебни заведения
~ 2 мин.
Народните представители одобриха създаването на Националната здравна карта с окончателно гласуване на текстове от Закона за лечебните заведения. По картата ще се определя необходимостта от лечебни заведения за всеки район в страната. Предстои да се гласува дали Националната здравна карта ще се съобразява с НЗОК при сключване на договори, съобщава БНР.
Спорният текст е, че в областите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава конкретните потребности от брой легла по видове, определени от Националната здравна карта, НЗОК ще сключва договори с лечебни заведения за болнична помощ или техни обединения, избрани по критерий и ред, определени с Наредба на министъра на здравеопазването.
Чрез Националната здравна карта ще се определят и планират потребностите на населението, достъпа на извънболнична и болнична медицинска помощ на териториален принцип. Тя ще се изготвя въз основа на областни здравни карти, за които министърът на здравеопазването ще назначава комисия.
Народните представители оставиха изискването директорите на Диагностично-консултативните центрове да са специализирали в здравната сфера, като по предложение на ГЕРБ отпадна условието за специалност по медицинска информатика, заедно с тази по здравен мениджмънт.
Депутатите одобриха и формирането на комплексни мултидисциплинарни центрове на деца с увреждания и хронични заболявания и за хора с редки болести. Така в болниците за активно лечение с помощта на структурните им звена ще се обслужват такива пациенти на едно място. Целта е пациентите да не се разкарват по различни специалисти в различни лечебни заведения, а да знаят къде да се обърнат за пълно съдействие по различните си проблеми.
Още в началото на обсъждането министърът на здравеопазването Петър Москов обоснова необходимостта от приемането на промените в Закона за лечебните заведения. "Спиране на безразборното броене на болници. Законова регламентация на възможността болниците да си взаимодействат и да формират обединение помежду си. Резултатите от това трябва да бъдат - подобрено качество на лечебния процес при максимално удобство за пациентите. И второ - възможност такива болнични групи да оптимизират взаимно структурите си и да намалят общите си разходи за немедицински дейности. Това са текстовете, които регламентират и заболявания, за които е предвидено осигуряване на комплексно лечение. НЗОК сключва договори само с тези болници или техни обединения, които структурно, апаратурно и кадрово са осигурили тази комплексност", коментира министърът.
Спорният текст е, че в областите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава конкретните потребности от брой легла по видове, определени от Националната здравна карта, НЗОК ще сключва договори с лечебни заведения за болнична помощ или техни обединения, избрани по критерий и ред, определени с Наредба на министъра на здравеопазването.
Чрез Националната здравна карта ще се определят и планират потребностите на населението, достъпа на извънболнична и болнична медицинска помощ на териториален принцип. Тя ще се изготвя въз основа на областни здравни карти, за които министърът на здравеопазването ще назначава комисия.
Народните представители оставиха изискването директорите на Диагностично-консултативните центрове да са специализирали в здравната сфера, като по предложение на ГЕРБ отпадна условието за специалност по медицинска информатика, заедно с тази по здравен мениджмънт.
Депутатите одобриха и формирането на комплексни мултидисциплинарни центрове на деца с увреждания и хронични заболявания и за хора с редки болести. Така в болниците за активно лечение с помощта на структурните им звена ще се обслужват такива пациенти на едно място. Целта е пациентите да не се разкарват по различни специалисти в различни лечебни заведения, а да знаят къде да се обърнат за пълно съдействие по различните си проблеми.
Още в началото на обсъждането министърът на здравеопазването Петър Москов обоснова необходимостта от приемането на промените в Закона за лечебните заведения. "Спиране на безразборното броене на болници. Законова регламентация на възможността болниците да си взаимодействат и да формират обединение помежду си. Резултатите от това трябва да бъдат - подобрено качество на лечебния процес при максимално удобство за пациентите. И второ - възможност такива болнични групи да оптимизират взаимно структурите си и да намалят общите си разходи за немедицински дейности. Това са текстовете, които регламентират и заболявания, за които е предвидено осигуряване на комплексно лечение. НЗОК сключва договори само с тези болници или техни обединения, които структурно, апаратурно и кадрово са осигурили тази комплексност", коментира министърът.
По-късно при гласуването на текстове от закона депутатите отхвърлиха и идеята за приватизация на болници.
