Нова бежанска криза може да унищожи ЕС

Хаосът от 2015 г., когато повече от милион бежанци дойдоха в Европейския съюз в рамките на една година, предизвика трайни проблеми между и в рамките на страните от блока. Сега нарастващ брой мигранти отново преминават в ЕС от Турция, пише Bloomberg в свой анализ.

Рано е да се каже дали тази увеличаваща се криза може да се превърне в копие на казуса от 2015 г. Но вече е ясно, че това е отзвук за пълния провал на ЕС да реформира миграционната си система през последните пет години - провал, който я прави лесна мишена за изнудване от цинични автократи като турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Въпреки че е съюзник на НАТО и кандидат за присъединяване към ЕС, Турция се превръща все повече в геополитическа заплаха за Запада. Ердоган води война в Сирия, за която иска европейска подкрепа, дори когато самият той е причината Идлиб да се превърне в ад. За да окаже натиск върху ЕС, Ердоган активно тласка повече от 4 милиона бежанци към Европа. Това пряко противоречи на сделката, която Турция и ЕС сключиха през 2016 г. Тогава в замяна на много пари Ердоган обеща да попречи на мигрантите да преминат в Гърция и да приеме обратно всеки, който успее да премине границите й с ЕС.

В резултат на новото решение на турския президент бежанците отново се качиха в лодки и гребат до гръцките острови, след което се струпват в препълнени и мръсни лагери. И този път има мигранти, които се придвижват по суша до границата на Турция с Гърция и България, където, поне засега, са спрени от сълзотворен газ и бодлива тел. Трудно е да се каже колко точно са тези десетки хиляди бежанци, но за ЕС това е потенциална катастрофа.

Ако Гърция продължи да отстоява позицията си, тълпите от хора ще са заклещени между границите - много от тях ще се разболеят, очакват се и смъртни случаи. ЕС, за разлика от лидери като Ердоган, не може да си позволи да допусне такава хуманитарна катастрофа, но ако остане вярна на ценностите си, ще изгуби разума си.

Ако ЕС позволи на мигрантите да влязат, това ще създаде още по-големи проблеми. Веднага след като се разбере, че границите са „отворени“, към тях ще се отправят хора не само от Сирия, но и от Африка, Афганистан и другаде. Напливът на мигранти би бил друг подарък за популистите, които са склонни да бъдат както ксенофобски, така и евроскептични. Нова бежанска криза ще означава повече популисти в повече страни, които ще се опитват нагло да подкопаят ЕС отвътре.

Сегашната дилема можеше да се предвиди още през 2015 г., когато противниците на идеята за приемане и интегриране на бежанци почти прекрати кариерата на Ангела Меркел като германски канцлер. Днес съюзът прилага различни политики по отношение на мигрантите.

Дъблинската система изисква мигрантите да кандидатстват за убежище само в първата държава членка на ЕС, в която физически влизат, което обикновено означава Гърция, Италия или Испания. В действителност системата оставя тези гранични държави да се справят (или не се справят) сами, въпреки че повечето мигранти планират да се преместят в северните страни. Гърция току-що преустанови обработката на молбите за убежище за един месец. Системата е едновременно дисфункционална и несправедлива.

След предишната кризисна ситуация Германия и няколко други държави се опитаха да реформират системата. В този план ЕС като цяло щеше да разпредели бежанците между всички държави членки според тяхната икономическа сила и численост на населението. Но посрещането дори на сравнително малко чужденци, особено на мюсюлманите, беше отказано от националистическите правителства като Унгария и Полша, които умишлено се гласуваха срещу всички опити за реформи.

За ЕС беше грешка да позволи на тези държави да не поемат отговорност. Сега ЕС трябва да продължи без тях и да наложи нов работещ подход. Хора като Джералд Кнаус, архитектът на сделката от 2016 г. между ЕС и Турция, смятат, че група държави, водени от Германия, Франция и Италия, трябва да приемат мигрантите, дори ако другите държави членки откажат да споделят тежестта. Това би облекчило гранични държави като Гърция.

Най-важното е тази нова система да не е податлива на „ефекта на придърпване“, като гарантира бързо депортиране на икономически мигранти, които не отговарят на условията за убежище. ЕС трябва да сигнализира, че незаконната миграция не си струва опасното пътуване и едновременно с това да предлага легален път с повече визи и разрешителни за работа, например за квалифицирани работници.

За да накарат държавите, от които идват икономическите мигранти - от Африка до Афганистан, да си сътрудничат, ЕС трябва да предложи стимулиращи политики. Например участващите държави биха могли да получат по-добри условия за търговия, инвестиции и помощ в зависимост от готовността им да репатрират собствените си мигранти от Европа.

Разбира се, това е мащабно и сложно начинание, но ЕС имаше пет години, за да започне отнякъде. Бездействието го направи лесна мишена за събития като войни, глад и актьори като Ердоган, над които Съюзът няма контрол. Конфедерация, която не може да опази собствените си граници и няма сплотеност между членовете си, няма как да се радва на доверие от страна на собственото си население и в крайна сметка ще се разпадне. Ако ЕС иска да избегне тази съдба, трябва да се заеме веднага с разрешаването на казуса.