Общините имат нужда от повече собствен ресурс и част от подоходния данък

Разходите по бюджетите на общините в България достигат 14,7 милиарда лева през 2024 г. Значителният ръст на разходите на местно ниво след пандемията е воден почти изцяло от трансферите от централното правителство. През последните 10 години се наблюдава сериозен спад във финансовата автономия на общините, измерена чрез дела на собствените данъчни и неданъчни приходи в общите разходи на местно ниво. Делът на собствените приходи на общините в България се е свил от над 40% през 2015-2017 г. до под 25% през 2024 г.

Прегледът на опита на страните от ЕС и особено на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) показва, че България изостава както по отношение на ролята и отговорностите на местните власти, така и по отношение на финансовата автономия. Общините в България имат по-малка фискална роля спрямо повечето страни от района на ЦИЕ и в по-голяма степен са зависими от трансферите от централното правителство. Това води до по-малко възможности за политики и инвестиции, съобразени с местни цели и приоритети.

Анализът на данъчната политика на общините в България показва, че през последните години има ясно изразена тенденция за увеличение на местните данъци, но без това реално да води до осезаем ефект върху финансовата автономия на общините. Модел, в който местните данъчни приходи зависят почти изцяло от имотния пазар – през данък върху недвижимите имоти и върху възмездното придобиване на имущество, не може да гарантира адекватни собствени приходи на местната власт. Структурна промяна в управлението на местно ниво е възможна чрез преотстъпване и/или споделяне на данъчни приходи с централното правителство.

Оценките на ИПИ сочат, че споделянето на 1/5 от приходите от облагането на доходите на физическите лица би донесло допълнителен ресурс от над 1,2 млрд. лв. в българските общини. Прилагането на принципа „парите следват личната карта“ би гарантирало, че новите данъчни постъпления за общините ще се разпределят в полза на населените места, в които хората живеят – по постоянен адрес, а не по месторабота. Преформатирането на изравнителни механизми също би позволило да се провежда по-ефективна политика в подкрепа на по-слабо развитите общини в страната.

Споделянето на приходите от облагането на доходите на физическите лица с общините би довело до по-висока финансова автономия на местно ниво, както и повече стимули за местните власти да работят за привличане на инвестиции, нови работни места и по-високи възнаграждения. Реалните стъпки за фискална децентрализация би отключило и дебата за административна и териториална реформа, която би следвало да е в посока на естествено окрупняване на общинската карта и свиване на броя на общините в страната.

Източник: Институт за пазарна икономика