Островите, които останаха извън COVID статистиката

Италия, която е в извънредно положение до 30 април, беше опустошена от вируса миналата година и в момента има един от най-високите проценти на жертви от заразата в Европа. Въпреки това, шепа от най-изолираните му острови са сред местата, които засега държат COVID-19 на далеч.

Местни жители на въпросните острови се срещнаха с журналисти от CNN Travel и им разказаха дали наистина са толкова спокойни и чувстват ли се сякаш живеят в някое райско кътче.

Линоза

Разположен на половината път между Сицилия и Тунис в Средиземно море, този малък вулканичен атол е извън радара на повечето туристи. Въпреки че има няколко случая на зараза, която наподобява на коронавируса, няма доказателства, че в действителност е била тази зараза и затова острова се смята за свободен от пандемията.

Фабио Тучио, един от 200-те жители, които живеят тук целогодишно, казва, че всичко на острова си е останало почти същото, както преди да избухне пандемията по света. Животът на острова обаче много наподобява на локдауна, който е въведен в почти всички държави в света.

„По това време на годината обикновено всичко е затворено – магазини, ресторанти, барове. Отворени са само супермаркетите, аптеките и пощата. Зима е и хората прекарват времето си вкъщи. Грижат се за земите си в провинцията или ловят риба“, разказва Тучио.

Няма съмнение, че отдалечеността на Линоза досега е помогнала да се предпази островът от ковид, но жителите му продължават да се страхуват, че вирусът може да намери пътя до това безопасно убежище.  „Тъй като Линоза успя да остане свободна зона от COVID, всеки път, когато ферибот пристигне на пристанището, се проверяват стриктно всички пътници и дали не са вероятни преносители на заразата“, разказва кметът Тото Мартело. Преди слизането от кораба всички се тестват за вируса.

Тремити

Въпреки че архипелагът Тремити край бреговете на Пулия е претъпкан през лятото, през зимата тук живеят само 200 души. Жителите на Тремити са разпръснати на двата основни острова Сан Никола. Останалите три острова на Тремити са необитаеми.

В континенталното пристанище Термоли, което е на един час път с ферибот, контролът е много строг. На всеки пътник се мери температурата и се проверяват докумнтите за самоличност. Хората на острова разчитат основно на туризма и това ги кара да са изключително предпазливи, за да могат да се представят като наистина сигурна дестинация.

„Ние нямаме късмет, просто сме били внимателни при приемането на правилата против Covid и сега следим какво се случва в света с голямо внимание и надежда“, казва кметът Антонио Фентини

Вулкано

С девствени плажове, полупрозрачни води и зашеметяваща природа, тези идилични острови, които са част от зашеметяващия Еолийски архипелаг в Сицилия, обикновено са изключително популярни сред туристите, но пандемията им нанесе сериозен удар. От второто затваряне на Италия през юни, досега нито един пътник не е посещавал Вулкано, оплакват се местни жители. За една година на острова има само един регистриран случай на заразата.

„Напоследък беше доста пусто. Туризмът е нашият живот. Повечето от нас работят точно през летните месеци, но не можем да се оплачем“, казва Марко Спишо. „Зимите обикновено са тихи, така че на този фронт пандемията не е направила революция в живота ни“, казва още той.

Филикуди

Остров Филикуди, един от най-дивите и най-отдалечените сред Еолийските острови. Достъпът до него често е почти невъзможен заради суровите морски условия. В днешните дни жителите на острова се чувстват късметлии, че живеят откъснати от хаоса, който е настъпил в останалата част на света заради пандемията.

Това е грозен момент за човечеството, но аз съм щастлив да живея тук, все едно да съм в друг свят“, казва Пепино Таранто, жител на Филикуди. „Привилегировани сме. Социалното дистанциране е гарантирано. Благодарение на нашия топъл зимен климат, съпругата ми и аз често се радваме да вечеряме навън под звездно небе“, казава още той.

Аликуди

Аликуди, сестринският остров на Филикуди, е най-усамотеният от Еолийските острови. В този малък остров COVID се възприема като много, много далечна заплаха.

Островът е изключително спокойно и диво място. Колите и големите талпи напълно липсват. Магаретата са единственото транспортно средство на острова. Там няма банкомати, бутици или клубове. Няма и улично осветление, а само звездите като естествени фенерчета през нощта.

„Социалното дистанциране не е проблем. Единственият момент, в който могат да се образуват малко тълпи, е когато хората се срещат в пристанището на Аликуди, за да се скочат на фериботите", казва Ди Нора. „Следя новините за трагичните събития, случващи се в Италия и по света, и съм благодарен, че живея на такова прекрасно място, заобиколено от мир и нулев риск от заразяване“, казва още той.