От фиксирани цени към гъвкави индексации: Как Италия управлява ценовия риск в строителството?

Нестабилността на строителните разходи през последните години променя не само пазара и сектора, но и начина, по който се структурират договорите в италианския строителен бранш. Според Давиде Албертини Петрони, президент на водещата национална асоциация в Италия – Confindustria Assoimmobiliare – това не води до драстична промяна в законодателството, но значително трансформира договорната практика, която се е прилагала до момента.

Колебанията в разходите не промениха радикално правната рамка, но значително преобразуваха договорната структура в Италия“, посочва Петрони.

По думите му, строителните предприемачи все по-често избягват ангажирането с дългосрочни проекти при фиксирани цени без защита и се насочват към проекти с по-прецизно дефиниране преди възлагане.

Основната промяна в строителните договори е, че преминаха от фиксирана цена към контролирана гъвкавост в разходите“, споделя Петрони.

Италианското законодателство предвижда механизъм за индексация на цените при значителни промени в разходите, но на практика той се използва ограничено заради бавните административни процедури.

Това води до широко използване на договорни решения, като клаузи и механизми на определен обхват от договорите, които надграждат или заменят законовата рамка“, казва президентът на Confindustria Assoimmobiliare.

И допълва: „Пазарът се движи към по-гъвкави и съобразени с конкретните нужди клаузи, които да удовлетворят всички страни, като например индексация на ключови суровини, като стомана, енергия и горива, използване на механизми за извънредни икономически дисбаланси, следене на пазара и замяна на суровини и материали“.

Какви са практическите решения, които италианският пазар прилага?

Италианската практика вече прилага редица модели за управление на ценовия риск. Сред тях Петрони откроява „селективно увеличение“, при което се коригират само определени разходи в рамките на предварително зададени прагове, както и „механизма на доказване“, при който промяната се базира на документи, фактури и независима проверка на базовите цени на суровините и материалите, доказващи ценовата промяна, която налага предоговаряне.

Друг подход е разпределянето на риска по конкретен обхват, така че фиксираната цена да важи само за ясно дефинирани дейности, а променливите елементи да подлежат на корекция, посочвайки, че този метод „намалява изкривяването на риска в рамките на целия договор“.

По отношение на България, Петрони вижда ясни паралели с опита на Италия.

Основният търговски проблем е същият – инфлация, нарастващи разходи за труд и несигурност при ресурсите правят фиксираната цена трудна за изпълнение при дългосрочни проекти“, счита той.

Според президента на Confindustria Assoimmobiliare, решението за пазарната нестабилност е прилагането на хибриден модел в договорите.

Най-работещото решение е комбинацията от определяне на базова цена на договора и прилагане на механизми за корекции в разходите при настъпили съществени промени в определени части от договора“, казва той.

Тези корекции се прилагат само за конкретни материали, труд или при достигане на ясно определен праг.

Ключово значение обаче има не само наличието на такива механизми, а тяхната предварителна прецизна формулировка.

Важно е да има ясно дефинирани условия за активиране на подобни клаузи – прагът, методиката за прилагането им и сроковете, в които трябва да се приложат са това, което прави клаузата реално изпълнима“, подчертава Петрони.

В по-широк план той поставя акцент и върху интегрираното управление на риска чрез ранно предупреждение при промени, гъвкавост при замяна на материали, активно следене на доставките и ясно разпределение на риска.

*Текстът е част от външно интервю на Давиде Албертини Петрони