Потреблението на горива остава стабилно въпреки ръста на цените

Водещият фактор, който движеше икономическата динамика и бързия ръст на цените през изминалата година, без съмнение беше поскъпването на горивата. Ръстът на цените обаче не означава непременно свиване на потреблението, както видяхме при някои групи стоки. Настоящата статия разглежда промените в потреблението на горива и опитва да установи взаимодействието му с ценовите равнища.

В икономиката това взаимодействие се описва с термина „еластичност“ – доколко повишенията на цените на стоките и услугите водят до свиване на потреблението и обратно – поевтиняването до по-голямо потребление. Търсенето на една стока съответно може да е еластично и да се влияе силно от ценовата динамика, както е при луксозните стоки и облеклата, да речем, или пък нееластично, както при лекарствата и тютюневите изделия. Еластичността често не е линейна, като потребителите понасят определени малки ръстове, но достигането на определен ценови праг води до промяна в поведението.

За да оценим еластичността на търсенето ползваме данните на НСИ за продажбите на горива за последните четири години, подавани от НАП. Тъй като статистиката предоставя информация както за стойността, така и за количеството продадени горива от трите основни типа – дизел, бензин и пропан-бутан, това ни позволява да изведем и средномесечните им цени. Така изчислените стойности са сравнени с алтернативен подход, който почива на седмичните данни, публикувани в Weekly Oil Bulletin на ЕК, като отликите са минимални.

Данните за потреблението дават няколко важни извода. На първо място, очевидно е водещото място на дизела в българското потребление, като през повечето месеци то надхвърля два пъти общия обем продадени бензин и газ, като през целия период, за който НСИ предоставя данни то варира между 170 и 220 милиона литра месечно. Същевременно потреблението на газ и бензин е изключително близко, по 50-60 милиона литра месечно. Важно е да отбележим също, че пандемията от COVID-19, ограничените мерки и практически спрените за няколко месеца пътувания имат значително по-слабо от очакваното въздействие от гледна точка на намалението на търсенето. Спад в първите месеци на 2020 г. определено е налице, но  би могъл да бъде далеч по-значителен на фона на поне „на хартия“ стриктния режим за пътувания, наложен по време на първата вълна на коронавируса.

При средномесечните цени за сметка на това има ясна тенденция – спадът на търсенето, и особено от страна на индивидуални потребители в хода на COVID кризата, води до свиване на цените с 30-35 стотинки при бензина и дизела, а последвалото отваряне на икономиката и особено голямата несигурност на доставките и ръст на цената на суровините през 2022 г., неизбежно ги тласка нагоре. На този фон обаче потреблението на горива остава практически непроменено и дори леко нараства през 2022 г. не само спрямо 2021 г., но и в сравнение с предкризисната 2019 г. Докато средномесечното потребление на дизел е било 208 млн. литра през 2019 г., то достига 222  млн. литра през 2021 и 223 млн. литра през 2022. Спад се наблюдава единствено при потреблението на газ като автомобилно гориво. За да можем със сигурност да потвърдим тезата, че потреблението на горива – поне в рамките на настоящите амплитуди – не се влияе значително от ценовите равнища, сравняваме месечните данни.

Сравнението на цените и потреблението при бензина и дизела води до на пръв поглед алогични изводи – тенденцията е при по-високи средни цени потреблението да е по-високо. Това обаче отразява най-вероятно не толкова ценова чувствителност, колкото ясно изразената сезонна динамика на търсенето, която тласка нагоре и цените през лятото. Единствено при LPG взаимоотношението е в очакваната посока – по-високите цени водят до спад на потреблението – но причина за това най-вероятно е обстоятелството, че автомобилите които го ползват в почти всички случаи могат да го заменят с бензин, а автомобилната газ е предпочитана заради ценовия диференциал с бензина.

От представения тук поглед към еластичността на търсенето на горива през последните години по всичко личи, че потреблението не се влияе значително от цените. От полза би било, ако можехме да направим разлика между бизнес и индивидуални потребители, тъй като е възможно едната група да е много по-чувствителна на промените в цените. Аналогично, от полза би било и сегментиране на домакинствата – както според доходите, така и регионално - и да търсим разлики в поведението. Въпреки това, с голяма доза сигурност можем да твърдим, че поне в рамките на 2022 г. не сме достигнали до праг в ценовите равнища, отвъд които да виждаме отчетлива промяна на потребителското поведение.

Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)