Предвидимите дисбаланси

През тази седмица Европейската комисия публикува Доклада за механизма за предупреждение за 2019 г., който служи като инструмент за проверка, създаден за откриването на наличието на макроикономически дисбаланси в страните от ЕС. В случая няма да коментираме самата процедура, тъй като това е правено многократно – може да видите в детайли изготвения през 2018 г. одит на Европейската сметна палата на процедурата по макроикономически дисбаланси (виж тук на български). Позицията на БНБ по процедурата, в т.ч. недостатъци и рискове от прилагането на таблото с показатели, може да видите в специален акцент от Икономически преглед от 2011 г. (виж тук).

България все още е сред страните, които са засегнати от дисбаланси и съответно ще бъде подложена на задълбочен преглед през 2019 г. Все пак, през миналата година страната излезе от групата на страните с прекомерни дисбаланси, което беше провокирано от добрата конюктура и подобрението на показателите в таблото с показатели (скорборд). Публикуваното от ЕК табло за 2017 г. показва, че тази тенденция се запазва.

България свети в червено по три показателя, които не са изненадващи. На първо място, нетната международна инвестиционна позиция остава извън прага – стойността за 2017 г. е -42,8% от БВП при праг от -35% от БВП. Почти половината страни в ЕС също са извън този праг. България свети в червено по този показател за всяка една от последните 10 години, което е разбираемо – по-бедните и догонващи страни зависят от притока на чуждестранни капитали и съответно е нормално да имат отрицателна международна инвестиционна позиция. През годините е имало много спорове за адекватността на този показател, като индикатор за дисбаланси, за икономика като българската.

Въпреки това, през последните 10 години отрицателната нетна международна инвестиционна позиция на България се свива – при максимум от 97% от БВП през 2009 г. достига 42,8% през 2017 г. Имайки предвид добрия номинален ръст на БВП през 2018 г., както и липсата на огромно движение при чуждестранните инвестиции, напълно възможно е през 2018 г. дори да влезем в прага от -35% от БВП и да отговорим на този показател – това само по себе си няма да е добра новина, но за пред таблото на ЕК няма да светим в червено.

Друг показател, по който сме извън прага е ръстът на номиналните разходите за труд за единица продукция – гледа се средно за последните три години. Тук прагът е 12%, а България е на 13,6%. Отново показател, по който светим в червено на практика през целия 10-годишен период – единствено през 2016 г. сме леко под прага. Този индикатор също е много спорен за страни, които догонват по-богатите в съюза, тоест протича процес на реална конвергенция. Подобно догонване неизбежно води до изпреварващо нарастване на заплащането, което в определени години надвишава производителността на труда. По този показател сме в един клуб с балтийските републики.

Последният показател, по който не отговаряме на таблото на ЕК, е ръстът на реалните цени на жилищата – 6,2% през 2017 г. при праг от 6% в таблото. Този индикатор се проявява у нас в годините на бум – последно през 2008 г. и сега за 2016 г. и 2017 г. Комисията отбелязва, че въпреки ръста на реалните цени на жилищата, както и възстановяването на строителството и жилищното кредитиране, все още няма сигнали за балон в сектора, но все пак е нужно повишено внимание. Имайки предвид процесите от 2018 г., които най-вероятно ще охладят този бум на жилищния пазар, то е напълно възможно през 2018 г. да влезем в границите, желани от ЕК.

Добрите новини безспорно са по отношение развитието на заетостта, като страната бележи положителни развития, както в повишаването на активността, така и в намаляването на безработицата, в т.ч. дългосрочната безработица и младежката безработица. Всъщност, на практика всички страни-членки, с много малки изключения, са представят добре по индикаторите за заетост. Проблем по-скоро остава все още високата безработица в южните страни, в т.ч. Испания, Франция, Италия и Португалия.

В заключение можем да кажем, че през 2018 г. е напълно възможно да влезем в границите на индикаторите, по които светим в червено в таблото на ЕК. Разбира се, това не означава, че няма да нарушим някой друг индикатор. Важно е обаче да отбележим, че критичните бележки към таблото на ЕК що се касае до макроикономическите реалности в догонващите страни и конкретно в България, които могат да бъдат намерени съвсем официално в цитирания документ на БНБ от 2011 г. (виж тук), всъщност много добре хващат основните слабости на процедурата и предвиждат проблемните индикатори за страната. Два от трите индикатора, по които светим в червено, са във фокуса на критичния анализ на БНБ отпреди седем години.