Интервю | Преминаването към еврото ще подкрепи както икономиката, така и банковия сектор

Кристоф Де Мил е кънтри мениджър на KBC Group в България, председател на УС и главен изпълнителен директор на Обединена българска банка (ОББ). Той започва кариерата си в KBC Белгия още през 1995 г. През 2006 г. преминава в CSOB Чехия като изпълнителен директор „Банкиране на дребно“.

Идва в България през 2011 г. като член на кънтри тийма на KBC Group и изпълнителен директор на първата банка, собственост на белгийската група у нас – СИБАНК. През 2011 г. е назначен за изпълнителен директор МСП и ИТ, а през 2014 г. – за изпълнителен директор „Банкиране на дребно“ и „Дистрибуция“ в СИБАНК.

След придобиването на ОББ от KBC Group и сливането на СИБАНК и ОББ, през 2017 г. Кристоф е назначен за главен финансов директор на обединената ОББ и за финансов директор за всички структури на KBC Group в България. Той е и първият иновационен лидер на KBC Group в България.

Кристоф Де Мил пое поста главен изпълнителен директор на ОББ след успешното сливане между ОББ и Райфайзенбанк България, което той ръководи в ролята си на генерален мениджър на Интеграционния офис между 2022 и 2024 г.

Завършил е икономика в Икономическия университет в Гент и има MBA от INSEAD.

Г-н Де Мил, Обединена българска банка отново приключи 2025 г. като пазарен лидер по активи в България, които достигнаха близо 45 млрд. лева (22.8 млрд. евро). Вие получавате тази „корона“ за втора поредна година. През 2024 г. основният принос дойде от приключването на процеса на сливане с KBC Банк България, наред с органичния растеж на активите. Кои обаче бяха основните „двигатели“ на растежа през 2025 г. (увеличение на общите активи с близо 8 млрд. лв.)? Какъв дял от това увеличение на активите на ОББ се дължи на кредитирането и кой сегмент беше водещият?

Да, наистина, както обичам да казвам, да постигнеш първото място е едно усилие, но да останеш най-голям, е резултат от упоритата и постоянна работа на служителите и от доверието, което всички наши клиенти ни дават. Що се отнася до растежа през 2025 г., кредитите бяха основният двигател, докато някои други активи отбелязаха леко свиване през годината.

От увеличението на кредитирането 58% идват от сегмента на физическите лица и 42% – от сегмента на бизнеса. Ипотечните кредити допринесоха най-много, следвани от корпоративните кредити, потребителските кредити, кредитите за малки и средни предприятия (МСП) и микропредприятията.

Как оценявате общото представяне на банковия сектор в България през 2025 г.? Кои бяха факторите, които допринесоха за неговото развитие, и имаше ли изненади, за които пазарът не беше подготвен?

Секторът отбеляза поредна силна година, генерирайки 3.6 млрд. лева печалба при 3.7 млрд. лева през 2024 г., като същевременно поддържаше висока капиталова адекватност, силна ликвидна позиция и осигуряваше плавно и успешно преминаване от лев към евро. Високата ликвидност, подкрепяща ниските лихвени проценти по кредитите в съчетание със солиден реален икономически растеж от 3.1%, допринесе значително за този резултат. Секторът беше добре подготвен за приемане на еврото, така че в това отношение нямаше реални изненади.

Какво място заема еврозоната като фактор – такъв, който подкрепи банковия сектор в България или такъв, който го възпрепятства?

Смятам, че преминаването към еврото е благоприятен фактор както за българската икономика, така и за банковия сектор в страната. Активите на банките, деноминирани в евро, както и по-широкият надзор от страна на ЕЦБ, осигуряват допълнителна и по-голяма стабилност на нашия и без това силен сектор.

По-високият кредитен рейтинг на държавата може да доведе до по-голямо доверие на инвеститорите, което ще подкрепи икономическия растеж – нещо положително за финансовия сектор. С течение на времето преходът ще доведе и до по-голямо пазарноориентирано ценообразуване. Нека обаче повторя, че еврото само по себе си не е чудодейна рецепта.

Нуждаем се от стабилно правителство, разумни социално-икономически политики и бюджетна дисциплина. При такива обстоятелства еврото може да бъде допълнителен положителен фактор за икономиката.

Ипотечното кредитиране остава една от най-обсъжданите теми. Общият ръст в системата през 2025 г. се доближи до 30%, което някои икономисти считат за тревожно, докато за пазара на недвижими имоти това е двигател. Според Вас има ли основание за тревога относно темпото на растеж и какви са Вашите очаквания за ипотечното кредитиране през 2026 г.?

Зад разширяването на ипотечното кредитиране с 29.7% на годишна база през 2025 г. стоят солидни икономически причини, свързани със силно търсене на жилища, бързия ръст на заплатите от 11,0% и исторически ниски лихвени проценти от около 2.7% средно за сектора. Тази комбинация се усилва от психологическата динамика около приемането на еврото – смесица от положителни очаквания и несигурност относно неизвестното.

В момента не виждам причина за безпокойство, защото необслужваните кредити в ипотечния сегмент остават на много ниски нива, а банките, ръководени от ограниченията наложени от централната банка, отпускат кредити по-разумно. С отшумяването на психологическия компонент се очаква пазарът на жилища да се охлади сравнително, а изключително бързият растеж на ипотечното кредитиране вероятно ще се успокои през 2026 г. Постепенното отслабване на основните показатели би засилило тази тенденция с течение на времето.

Кредитирането на бизнеса, поне според статистиката на БНБ, остава в сянката на потребителското кредитиране – годишният ръст за системата е под 10%. Какви са вашите очаквания за 2026 г. на фона на прогнозите за забавяне на икономиката – както в България, така и в Европа?

Ръстът на кредитирането в бизнес сегмента е около 7.5% за цялата 2025 г. Въпреки по-умерените перспективи за реалния БВП на България – 3.1% през 2025 г. и 2.7% през 2026 г. и за еврозоната – съответно 1.4 и 1.2% и при очаквана инфлация, която като цяло е сравнима, ние прогнозираме сходен темп на растеж на кредитирането на нефинансовите предприятия от 8.7% в сектора. Това би било много солидно представяне на бизнес сегмента.

Разбира се, геополитическата стабилност и икономическите политики ще определят дали тези очаквания действително ще се реализират. Живеем в много нестабилна среда, която може да обърне нещата доста бързо в друга посока.

В условията на ниски лихвени проценти каква беше стратегията на ОББ по отношение на спестяванията? Какви продукти, освен депозити, предлагахте на клиентите, за да могат да постигнат по-висока доходност на парите си при вас?

Действително, изключително високата ликвидност на пазара допринася за ниските лихвени проценти и доходност не само при кредитирането, но и при спестяванията. Във всеки случай едно стабилно и диверсифицирано портфолио е най-добре да се състои от различни инвестиционни инструменти (спестявания, недвижими имоти, инвестиционни фондове, акции и др.).

Такова диверсифицирано съчетание от активи, със средно до дългосрочен инвестиционен хоризонт, може да донесе по-добри и по-стабилни доходи през целия цикъл. В KBC Group в България ние предлагаме уникален банково-застрахователен модел и в портфолиото ни освен ОББ, като основен кредитор в сектора на физическите лица, ние разполагаме и с водещи компании в областта на управлението на активи, допълнителното пенсионно осигуряване и застраховането. Това ни позволява да предложим на нашите клиенти цялата гама от финансови продукти – ипотечно и потребителско кредитиране, банкови продукти, взаимни фондове, застрахователни инвестиционни продукти, свързани с дялове, пенсионни продукти и др.

Разполагаме също така с над 120 сертифицирани инвестиционни консултанти, които са готови да помогнат на клиентите не само с разнообразно продуктово предложение, но и с индивидуални съвети, съобразени с инвестиционния профил и склонността към риск на всеки отделен клиент.

Може ли да се очакват по-високи лихвени проценти по депозитите през 2026 г.? Ако да, до каква степен влизането в еврозоната и по-тясната интеграция на системата с европейската ще повлияят на лихвените проценти по спестяванията?

Очаква се лихвените проценти по депозитите да останат относително ниски, като се има предвид високата ликвидност в сектора и освобождаването на голяма част от задължителните резерви. Привеждането на вътрешните лихвени проценти в съответствие с европейските нива ще се осъществи постепенно с течение на времето.

Като част от проекта „RATE | Banking Leaders“ не можем да не попитаме за технологиите. Как изкуственият интелект (AI) премина от теоретична концепция към реална полза както за управлението на банковия бизнес, така и за клиентите на ОББ през 2025 г.?

На първо място изкуственият интелект притежава огромен потенциал да улесни работата и живота както на служителите, така и на клиентите. Въпреки това, внедряването му трябва да бъде много добре обмислено в светлината на същността на нашия бизнес и да не поставя под риск доверието и сигурността. Компромиси в тази посока не може да бъдат допускани. Приложенията трябва да бъдат съобразени и с организационната структура като се минимизират присъщите рискове, свързани с изкуствения интелект, като например склонността му да халюцинира.  

Съобразявайки се с всичко това, ние в ОББ използваме изкуствен интелект и той не е теоретична концепция. За пример може да дадем нашият дигитален асистент – Кейт, който се задвижва от ИИ. През 2025 г. над 200 000 клиенти взаимодействаха с Кейт ежемесечно. Така дигиталният асистент извършва дейности по обслужването на клиентите, които отговарят на заетостта на около 35 служители.

Работещите в компаниите в KBC Group в България могат да използват изкуствения интелект Microsoft Copilot. Това е техният собствен вариант на ChatGPT, който им помага в ежедневната работа. Разполагаме с няколко AI-агенти, които автоматизират сложни процеси като обработката на застрахователни искове и откриването на измами при плащания и др. 

Дигитализацията често се свързва с ефективност, но как тя се отрази на „човешкото лице“ на банката? Как намирате баланса между автоматизираните услуги и нуждата от личен контакт в клоновата мрежа?

Дигитализацията и автоматизацията в нашия сектор са неизбежни. Важно е до отбележим, че не става въпрос за внедряване на нови технологии само заради самите технологии. Ние се съобразяваме с темпото и готовността на нашите клиенти. Ясно виждаме, че те бързо възприемат иновациите, когато помагат да направят живота им по-лесен и по-удобен.

В същото време, и може би противно на очакванията, важността на нашето чисто човешко присъствие се увеличава. Наличието на добре подготвени служители в разгърната ни клоновата ни мрежа на първа линия, от една страна, е фактор, който ни отличава от чисто дигиталните играчи.

От друга страна, с всички фалшиви новини и киберрискове, които продължават да съществуват, ясно виждаме, че клиенти ни имат голяма потребност да говорят с хора, които са експерти и на които имат доверие. Те търсят съвет, търсят проверка на това кое е реално и кое не е. И още по-важно, ние сме социални същества, които се чувстват добре благодарение на човешкия контакт. Ето защо инвестираме още повече в нашия търговски персонал и в уменията му да бъде не само високоекспертен, но и е емпатичен, разбиращ и да носи това човешко лице и отношение, от което клиентите най-много се нуждаят.

Със сигурност в бъдеще нашите служители ще правят различни неща и ще работят по различен начин на първа линия, но те остават от ключово значение за нашите клиенти. Те съветват, подкрепят и изграждат истинско доверие.

ОББ беше определена от читателите на Economic.bg като банката, от която са били най-доволни през изминалата година. Според Вас, кои са основните причини хората да Ви гласуват това доверие?

Благодаря за оценката на читателите на Economic.bg, тя е задължаваща. Нашият стремеж е да печелим клиентско доверие чрез прозрачно и справедливо ценообразуване, добро качество на дигиталните и на физическите ни услуги и силна ориентация към хората, както към нашите служители, така и към клиентите ни.

Разбира се, зная, че със сигурност не всичко е перфектно в нашия модел на обслужване и затова обратната връзка, която получаваме, независимо от нейния характер ни дава енергия да продължим да бъдем ориентирани към клиента и да продължаваме да се подобрявам, за да му бъдем полезни във всеки досег с нас.

ESG (екологични, социални и корпоративни въпроси) вече не е просто термин в отчетите. Кои са най-значимите „зелени“ и устойчиви проекти, които ОББ е финансирала през изминалата година, и как те променят бизнес модела на банката?

Подкрепата на нашите клиенти в прехода им към по-устойчив свят и бизнес модел е водещ приоритет за ОББ. За да не бъда голословен, ще дам няколко примера с числа – през 2025 г. новите обеми на финансирането на устойчиви проекти достигнаха 346.5 млн. евро. Над 100 млн. евро са подкрепените инвестиции на български МСП за фотоволтаични инсталации за собствени нужди. Финансирането на зелени/устойчиви недвижими имоти е на стойност от над 285 млн. евро.

За нашите физически клиенти предлагаме „Ипотечен кредит за енергийно ефективен дом“, като през 2025 г. увеличихме финансирането на жилищни имоти, сертифицирани с енергиен клас А и Б, с повече от 200% в сравнение с 2024 г. и т.н.

Ако погледнем към края на 2026 г., какво ще бъде най-голямото изпитание за устойчивостта на българските банки и какви са амбициите на ОББ като пазарен лидер?

Банковият сектор и ОББ, в частност, ще бъдем оценявани по това колко добре сме се справили с основните си услуги към клиентите и към българското общество като цяло. Основната ни цел е да продължим да подкрепяме растежа на кредитирането за жизнеспособни проекти, за да помогнем на нашите клиенти да сбъднат своите мечти и да подкрепим цялостното икономическо развитие.

За тези, които искат да отделят средства за спестяване и инвестиране, предлагаме диверсифицирани, дългосрочни и устойчиви алтернативи и продукти, с които да им осигурим солидна дългосрочна възвръщаемост.

От изключително значение за нас е в един все по-сложен свят да имаме фокус и да можем да гарантираме, че основните ни услуги, като плащания и картови операции, са безупречни и сигурни.

Не на последно място, ще продължим да предоставяме иновативни, но прости и удобни решения с цел да улесним живота на нашите клиенти.

Убеден съм, че стабилен финансов сектор, който процъфтява, благодарение на взаимното доверие между клиентите и финансовите институции, е крайъгълният камък за успешното развитие и благоденствие на  всяка икономика и общество.