Работата на регулаторите не зависи от законите, а от културата

След като парламентът прие на първо четене предложените промени в работата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, въпросът „Това ще подобри ли работата на комисията?” отново стана актуален. Краткият отговор е „не”, но може да бъде предпоставка за това. Законодателството променя единствено условията, в които комисията работи, и това може да доведе до подобряване на дейността ѝ, но може и да няма ефект.

Както писахме миналата седмица относно проекта на Закон за фискалния съвет и корективните механизми, дори и законът да е написан безупречно, от огромно значение е отношението на останалите институции към независимия регулатор. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката завишава изискванията за професионален опит на членовете на ДКЕВР, което е предпоставка в регулатора да не влизат случайни хора. В същото време, когато се говори за работата на комисията, сред изтъкваните проблеми не се споменава, че експертите ѝ нямат необходимия опит, а че са малко на брой, което се потвърждава и от оценката на Световната банка.

Сред другите основни проблеми са липсата на независимост на регулатора, липсата на професионализъм при работата му, неадекватното обезпечение на работата му с финансови ресурси и липсата на механизми за ефективно регулиране на сектора[1]. За да отговори на тези недостатъци, новият проектозакон предвижда единствено членовете на ДКЕВР да се назначават от парламента, а не от Министерския съвет. Това със сигурност може да доведе до по-добри назначения, но не означава автоматично, че няма да има чести смени на председателя на ДКЕВР, както през 2013 г., когато бяха сменени петима председатели. Законопроектът предвижда публикуване на повече информация около определянето на регулираните цени в двата сектора, но не адресира честите обвинения срещу ДКЕВР, че решенията не са добре обосновани и подкрепени с обективна информация. По отношение на финансовото обезпечение проектозаконът предвижда ДКЕВР да приема проект на годишен бюджет, но в крайна сметка одобряването на бюджета остава в Министерски съвет.

Всички от гореизброените проблеми, които не са адресирани в законопроекта, а и няма как да бъдат, могат да бъдат решени чрез работата на останалите държавни институции и отношението им към независимия регулатор. С избора си на членове на ДКЕВР с добра репутация, професионализъм и най-вече с липса на конфликт на интереси, Народното събрание може да засили доверието в регулатора. След публикуване на проекта на бюджет от страна на ДКЕВР, Министерски съвет може да предприеме мерки за осигуряване на адекватно финансиране на институцията[2], което допълнително да увеличи доверието в работата ѝ. Това са краткосрочни ефекти, а в дългосрочен план само и единствено ДКЕВР може да си изгради доверие като наистина независим и обективен регулатор като прояви професионализъм при извършване на регулаторната си дейност чрез публикуване на повече информация и предоставяне на ясно аргументирани становища, които са подкрепени с публично достъпни данни.

Ако управляващите продължат да гледат на ДКЕВР като на популистка институция и инструмент за провеждане на социална политика, а не на независим и обективен регулатор, който се грижи за безпроблемната работа на сектора и балансиране между интересите на компаниите и потребителите, няма закон, който да подобри работата на ДКЕВР. Вече се виждат стъпки в правилната посока – председателят на ДКЕВР обяви, че ако регулираният пазар на електроенергия не бъде напълно либерализиран, ще е необходимо изготвяне на средносрочен план за повишаване на цените. Подобни становища могат да подкрепят мнението, че регулаторът си върши работата и има дългосрочен поглед, а не гаси пожари.