„Революционно“: Нов метод за ДНК тестване може да пренапише историята на Великобритания

От края на римската окупация през англосаксонските и викингските нашествия – това са само част от ключовите моменти в ранната история на Великобритания, които може да бъдат преосмислени, след като учените откриха нов начин за тестване на ДНК в древни кости, пише BBC.

До момента учените вече можеха да проследят големи промени в ДНК, случвали се в продължение на хиляди или милиони години, които ни помагат да разберем как хората от миналото са се развили от маймуноподобни същества например.

Сега изследователите могат да идентифицират и по-фини промени, продължили само няколко стотици години, давайки насоки как хората са мигрирали и са взаимодействали с местните.

Те използват новия метод за анализ на човешки останки, намерени във Великобритания, включително от времето, когато римляните са заменени от англосаксонски елит от Европа.

Проф. Питър Хедър от Кингс Колидж в Лондон, който работи по проекта с разработчиците на новата ДНК техника в Института „Франсис Крик“ в Лондон, каза, че новият метод може да бъде „революционен“.

Въпреки че проектът ще анализира ДНК на повече от 1000 древни човешки останки на хора, живели във Великобритания през последните 4500 години, изследователите са се съсредоточили върху периода след напускането на римляните като особено интересна епоха за изучаване.

Какво се е случило в този период отпреди повече от 1500 години, не е ясно от писмени и археологически записи. Историците са с различни мнения относно мащаба и естеството на инвазията – дали е била малка, или голяма, враждебна или кооперативна.

Това е една от най-оспорваните и следователно една от най-вълнуващите теми, върху които да се работи, в цялата британска история“, коментира проф. Хедър.

„Новият метод ще ни позволи да видим типа отношения, които се откриват с местното население“, каза той. „Кооперативни ли са, има ли кръстосване, способни ли са местните да си пробият път към елита?“, добавя експертът.

Учените са оптимистично настроени относно метода, известен като Twigstats, след като той бе тестван върху човешки останки от континентална Европа, датиращи между годините 1 и 1000 г. сл. Хр.

Голяма част от събраната информация от ДНК съответства на историческите записи.

Този резултат, публикуван в списанието Nature, потвърди, че методът работи, като същевременно показа колко силен може да бъде при хвърлянето на нова светлина върху приетите факти, когато констатациите не съвпадат с написаното в учебниците по история.

Това беше моментът, в който наистина се развълнувахме“, каза д-р Лео Шпайдел, който разработи техниката с ръководителя на групата си д-р Понтус Скоглунд. „Можехме да видим, че това наистина може да промени колко много можем да разберем за човешката история“, добавя историкът.

Проблемът, който изследователите се опитваха да преодолеят, е, че генетичният код на човека е изключително дълъг - състоящ се от 3 милиарда отделни химически единици.

Забелязването на малките генетични промени в този код, които се случват в продължение на няколко поколения, например в резултат на новопристигнали, кръстосващи се с местното население, е като да се търси игла в купа сено.

Изследователите обаче намерили начин да решат проблема, като „премахнали купата със сено“ и оставили иглата на видно място - те намерили начин да идентифицират по-старите генетични промени, да ги отпишат и така да разгледат само най-новите промени.

Учените вече анализираха генетичните данни на хиляди човешки останки от онлайн научна база данни, след което изчислиха колко тясно са свързани помежду си, кои части от ДНК са наследени от кои групи и кога.

Това създаде родословно дърво с по-стари промени, появяващи се в по-ранни клонове, и по-скорошни промени, показващи се в по-нови „клонки“, оттук и името Twigstats (бел. ред. – от twig – клонка и stat – съкращение за статистика).

„Всеки от хората, чиито останки ще бъдат изследвани, има свои истории за разказване и скоро учени и историци ще могат да чуят тези истории“, каза д-р Скоглунд.

Искаме да разберем много различни епохи в европейската и британската история, от римския период, когато пристигат англосаксонците, през периода на викингите и да видим как това оформя произхода и разнообразието на тази част от света“, допълни той.

Освен че показват кръстосване с различни народи, в древната ДНК са вградени изключително важни подробности за това как хората са се справяли с ключови исторически моменти, като епидемии, промени в диетата, урбанизация и индустриализация.

Методът потенциално може да се приложи във всяка част на света, за която има голяма колекция от добре запазени човешки останки.

Проф. Хедър иска да го използва, за да проучи това, което той описва като една от най-големите мистерии в европейската история: защо Централна и Източна Европа се е променила от германоговоряща към славяноговоряща преди 1500 години.

Историческите източници показват какво е било преди и какво е било след това, но няма нищо за това, което се е случило между тях“, каза той.