„Вояджър 1“ отнесе гласа на Валя Балканска на 1 светлинен ден от Земята
Космическият апарат пътува вече близо 50 години в Космоса и продължава да върти своята златна плоча и да предава данни към НАСА
Това е приключение, което олицетворява по най-добрия начин един от девизите на НАСА – „Да направим невъзможното възможно“. То бележи и историческо постижение, потвърдено от космическата агенция: точно в 12:16 ч. българско време, в сряда, „Вояджър 1“ се намираше на около 25.9 млрд. километра (един светлинен ден) от Земята. Никой създаден от човека обект досега не е достигал толкова далеч.
Още по-забележителното е, че този ветеран в изследването на Космоса продължава да функционира – близо 50 години след напускането на нашата планета, пише Euronews.
Пътешествие, започнало през 1977 г.
Всичко започва на 5 септември 1977 г. в космическия център Кейп Канаверал във Флорида. Изстреляна с мощна ракета Titan IIIE-Centaur, сондата „Вояджър 1“ напуска Земята с амбициозна мисия – да изследва гигантските планети в Слънчевата система. Нейният близнак „Вояджър 2“ всъщност потегля по-рано – на 20 август. „Вояджър 1“ обаче следва по-бърза траектория и в крайна сметка го изпреварва.
Днес сондата се движи със скорост почти 61 000 км/ч, или около 17 километра в секунда. Тя достига тази скорост благодарение най-вече на гравитационното привличане на планетите, покрай които преминава. През март 1979 г. се доближава до Юпитер, разкривайки неговите пръстени и изключителната вулканична активност на спътника му Йо. През ноември 1980 г. преминава край Сатурн и извършва подробно изследване на впечатляващите му пръстени и на спътника му Титан.
Вместо да продължи с изследването на останалите планети обаче, „Вояджър 1“ се отправя към дълбините на Космоса. През август 2012 г. той става първият създаден от човека космически апарат, преминал хелиопаузата – границата, отвъд която слънчевият вятър вече не доминира в космическата среда. Така сондата навлиза в междузвездното пространство. Нейният близнак „Вояджър 2“ я последва през 2018 г.
Видео с кратък репортаж на Лабораторията за реактивно движение определено заслужава вниманието на любителите на Космоса. Той е от онзи период и разказва за мисиите на двете сонди „Вояджър“. Същото важи и за тази галерия на НАСА, която показва как е създаден космическият апарат.
Златна плоча за извънземните
На борда на „Вояджър 1“ има нещо далеч по-поетично от научните му инструменти – златна плоча с диаметър 30 сантиметра, прикрепена към конструкцията му. Създадена с участието на известния астроном Карл Сейгън, тя представлява своеобразна визитна картичка на човечеството, предназначена за евентуални извънземни цивилизации.
Плочата съдържа 115 изображения, поздрави на 55 езика, звуци от природата, сърдечен ритъм, песни на китове, смях и музикална селекция, варираща от Бах до Чък Бери и, разбира се, „Излел е Дельо хайдутин“ на Валя Балканска. Включено е дори послание от тогавашния президент на САЩ Джими Картър. Това е своеобразна капсула, събрала частица от земната цивилизация и изпратена в необятния Космос.
Пътешествие, изпълнено с препятствия
След почти половин век в Космоса „Вояджър 1“ започва да показва признаци на остаряване. През ноември 2023 г. компютърен проблем възпрепятства правилното предаване на научните данни. На инженерите са необходими няколко месеца, за да намерят решение, работейки дистанционно с компютър, проектиран през 70-те години на миналия век.
През 2024 г. двигателите за маневриране също започват да показват признаци на неизправност, тъй като миниатюрни тръбички постепенно се запушват. Екипът е принуден да премине към друга система, за да поддържа антената на сондата насочена към Земята.
Съвсем наскоро намаляването на произвежданата енергия, генерирана от радиоактивния разпад на плутоний, принуждава НАСА да изключи някои от инструментите, за да пести електроенергия.
През април 2026 г. е изключен още един научен инструмент. Въпреки това сондата продължава да изпраща данни благодарение на оборудването, което все още функционира.
Какво я очаква през следващите десетилетия, а след това и векове?
„Вояджър 1“ вече няма други планети за посещение и продължава пътешествието си през междузвездното пространство. Траекторията му ще го отведе към облака на Оорт – огромен резервоар от комети, заобикалящ Слънчевата система. Ще са му необходими обаче около 300 години, за да достигне вътрешната част на облака, и вероятно 30 000 години, за да го напусне напълно – стига случайно да не се сблъска с някоя от кометите.
След около 40 000 години сондата ще премине на приблизително 1.7 светлинни години от звездата Глизе 445 – червено джудже в съзвездието Жираф. Това е среща само в относителния смисъл на думата, дори по космическите стандарти, тъй като не се очаква апаратът да се приближи достатъчно, за да бъде уловен от гравитацията на тази звездна система.
Много преди това „Вояджър 1“ вероятно ще е преустановил комуникацията си със Земята. Енергийните му запаси в крайна сметка ще станат твърде малки, за да захранват инструментите и радиопредавателя му.
Но сондата ще продължи своето пътешествие. Тя би могла да се носи из Галактиката милиони, дори милиарди години. Нейната златна плоча може да остане непокътната дълго след като всички следи от нашата цивилизация и Слънчевата система са изчезнали.
В тази история има по малко от „2001: Космическа одисея“ и „Стар Трек“, но преди всичко – огромна доза човешки гений. „Вояджър 1“ вероятно никога няма да има публика, която да аплодира постижението му, нито малко зелено човече, което да открие златната му плоча. И все пак той продължава по пътя си, безмълвен, там, където никой от нашия вид не е достигал. И само това заслужава възхищение.