Сбогуване с въглищатата: Как европейските региони изграждат устойчиво бъдеще

Комплексът „Марица Изток“ в югоизточна България е реликва от миналото. От 50-те години на миналия век четирите му топлоелектрически централи захранват региона, разчитайки на въглища от три близки открити мини, пише Horizon Magazine – официален уебсайт на Европейската комисия, част от програмата Horizon – Research & Innovation.

Този вид добив е сред най-вредните за околната среда и сега е в ход отдавна отлаган преход, обещаващ да промени района през следващите години.

Този регион, дом на един от най-големите комплекси за добив на въглища и електроцентрали в България, не е единственият. В цяла Европа остават 31 въгледобивни региона в 11 страни от ЕС, с приблизително 200 000 заети души във въглищни мини и електроцентрали.

В съседна Гърция регионът Западна Македония е известен със силно замърсяващите си лигнитни мини и електроцентрали. На север, окръг Муреш в Румъния също разчита в голяма степен на индустрията за изкопаеми горива за местна заетост.

Предизвикателството пред тези региони е двойно. Те трябва бързо да заменят въглищата с възобновяеми източници на енергия, като същевременно подкрепят местните общности по време на прехода, като създават нови работни места и помагат на хората да се преквалифицират за бъдещето.

Споделени решения

Панайотис Грамелис, директор на изследванията в Центъра за изследвания и технологии „Елада“ (CERTH) в Северна Гърция, работи, за да направи този преход справедлив и ефективен.

Той ръководи важна финансирана от ЕС инициатива, която ще продължи до края на 2026 г., и е част от многонационален екип, който помага на региони в Гърция, България и Румъния да разработят обща стратегия за преминаване отвъд въглищата.

Това не е само технологично предизвикателство“, каза Грамелис. „То е и социално.“

Инициативата, наречена COALition, използва подход „отдолу нагоре“. Регионалните центрове обединяват изследователи, политици, бизнеси и общности, за да оформят решения, съобразени с местните потребности.

Въпреки че всеки регион има свои собствени предизвикателства, те споделят общи цели: да развиват технологиите за чиста енергия и да управляват социалните реалности на прехода.

Напускаме ерата на въглищата и навлизаме в ерата на възобновяемите енергийни източници“, каза Грамелис. „Имаме общи проблеми, общи политически въпроси – и искаме общ иновационен модел, за да ги решим.“

Осигуряване на справедлив преход

Неотложността е ясна. Производството на електроенергия от въглища в ЕС намалява постоянно от 2003 г. насам, а през 2024 г. производството на слънчева електроенергия за първи път изпревари това от въглища.

Осигуряването на справедлив преход към възобновяеми енергийни източници е от основно значение за целта на ЕС да се превърне в първия климатично неутрален континент в света до 2050 г. Това се улеснява от Механизма за справедлив преход, който ще мобилизира около 55 милиарда евро между 2021 и 2027 г. в подкрепа на прехода.

В Стара Загора, България, където една трета от работните места са свързани с местния минен комплекс, дори въвеждането на идеята за енергиен преход може да бъде трудно.

В самото начало сме и съпротивата е все още много силна“, каза д-р Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенцията за регионално икономическо развитие на Стара Загора. „Хората не вярват, че правителството може да управлява това добре.“

Грозева, която е прекарала по-голямата част от живота си в Стара Загора, подчерта необходимостта от истинско ангажиране на общността.

Преходът не е само планиране, а и комуникация“, каза тя. Най-накрая започват да се водят окуражаващи разговори за енергийния преход.

Екипът на Грозева работи с местните синдикати, за да идентифицира новите професионални умения, които ще бъдат необходими, и да осигури подходящо професионално обучение.

Един пример е липсата на ноу-хау в областта на водородните технологии. Екипът в момента подготвя предложения за въвеждане на съответното обучение в националната учебна програма.

Грозева вярва, че бъдещето на региона е в сектори като чист водород, мехатроника и устойчиво земеделие.

Това са областите с най-голям потенциал за дългосрочен, устойчив растеж“, каза тя.

Водородът на хоризонта

Стара Загора се позиционира като една от двете водородни долини в Европа, благодарение на новосъздадения Център за върхови постижения в областта на водородните технологии. Целта е регионът да произвежда 500 тона чист водород годишно.

Дългосрочната визия е цялата верига за създаване на стойност – от проектирането и производството до сглобяването и производството на енергия с помощта на водород, слънчева енергия и други възобновяеми източници – да се осъществява локално.

Развитието на подобна индустриална симбиоза – и квалифицираната работна сила, която да я поддържа – би могло да бъде чудесна възможност за региона“, каза Грозева и подчертава жизненоважното значение на международното сътрудничество за насърчаване на обмена на най-добри практики между регионите.

В Западна Македония, подобна инициатива, ръководена от CERTH и подкрепена от Фонда за справедлив преход, пилотира технологии за зелен водород от производството до съхранението и употребата. Очаква се обменът на опит между регионите да донесе положителни резултати и за двете страни.

Съвместният изследователски център на Европейската комисия изчислява, че технологиите за чиста енергия биха могли да създадат до 315 000 работни места в бившите въглищни региони на ЕС, като потенциално броят им ще се увеличи до 460 000 до 2050 г.

Но е важно новите работни места да съответстват на тези, които се заменят.

Трябва да замените високите заплати в сектора на изкопаемите горива с нови позиции, които могат да предложат подобни нива на заплащане“, каза Грамелис.

С поглед към бъдещето, той вижда подхода, разработен в COALition, като потенциален план за други региони, преминаващи през подобни промени.

Това би могъл да бъде мащабируем модел за справедлив енергиен преход – нещо, което би могло да насочва други области, изправени пред същите предизвикателства.“

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.