Швеция – Силициевата долина на Европа

В среда на глобална конкуренция все по-важна е способността да предложиш нещо, което останалите на този етап не могат. И доколкото в традиционните индустрии има много на брой утвърдени играчи, които разполагат с капитал, опит и мащаб и затова много трудно могат да бъдат изместени, създаването на благоприятна среда за иновации и тяхната реализация на пазара изглежда логична стъпка.

Икеа, Спотифай и Силициевата долина на Европа

Какво е общото между Скайп, Спотифай и Ериксон? Швеция. Неслучайно в последно време Стокхолм е наричан „Силициевата долина на Европа“ – единствено Силициевата долина в САЩ има създадени повече технологични компании с над милион долара капитализация на глава от населението. В скандинавската държава ще откриете международно признати университети, стартиращи предприемачи, иновативни технологии, зелена енергия и още много.

През 2024 г. Швеция се класира втора в глобалния индекс на иновациите на Световната организация за интелектуална собственост, като пред нея е само Швейцария.

Страната трайно заема челни позиции още от създаването на индекса. Доброто представяне в множество други водещи класации също е факт. В класацията World Competitiveness Ranking на швейцарския IMD за 2024 г. Швеция се класира на шесто място, като е на 10-то по критерия за ефективност на правителството и 4-то в ефективността на бизнеса. В класацията на OEC (The Observatory of Economic Complexity) за сложност на икономиката през 2022 г. Швеция се класира на 11-та позиция.

Няма лесен отговор какво стои зад тези резултати, но едно е сигурно – пътят към тях е минал през процес на намаляване на регулациите и административната тежест за бизнес сектора, развитие на конкуренцията и децентрализация на университетското образование и научната работа.

През 2004 г. Министерството на индустрията, труда и комуникациите, заедно с Министерството на образованието и науката публикуват обща стратегия „Иновативна Швеция“. Стратегията се фокусира върху шест основни елемента – човешки ресурси, научноизследователска дейност и висше образование, инфраструктура и рамкови условия, бизнес среда, публичен сектор и регионално развитие.

Университетите като центрове на научноизследователска дейност

Научноизследователската и развойна дейност в Швеция се осъществява предимно в университетите, което позволява силна ангажираност на младите учени и предприемачи. Всъщност от 1975 г. в Швеция е въведена концепцията за „трета мисия“ на университетите – изграждане на устойчиви връзки с местния бизнес и комерсиализация на научните изследвания. Те са свободни сами да избират с какви изследвания да се занимават и как да разпределят бюджета си за тях. Тези изследвания често се случват в така наречените „триъгълници на знанието“ (triple helix) – колаборация между университетите, правителството и индустрията.

Един от примерите за такъв „триъгълник“ e Шведският център по морска роботика, създаден и финансиран съвместно от Кралския научен институт, две държавни агенции и една от големите компании в сферата на отбраната и сигурността.
Интересен стимул за университетските иновации е така наречената „привилегия на учените“, според която академичният състав в университетите има право на интелектуална собственост над резултата от своята изследователска и развойна дейност.

Бюджетът за научноизследователска дейност на университетите е отделен от този за образовани и се финансира пряко от правителството и от грантове от държавни агенции на конкурентен проектен принцип. Сравнителната автономност на тези агенции допринася за децентрализацията на финансирането. Сред тях са:

• VINNOVA – създадена през 2001 г. държавна агенция за иновации с годишен бюджет от над 250 милиона евро, която финансира и частни инициативи;
• Vetenskapsradet – създаденият през 2001 г. Шведски научен съвет с бюджет около 600 милиона евро, който е основният разпределител на финансирането за научни изследвания.

Съществуват и много други, по-тясно специализирани агенции.

От 2008 г. 10% от директното правителствено финансиране за изследователска дейност се отпуска на състезателен принцип по няколко критерия – успешно привличане на външно финансиране, количество научни публикации и цитирания. През 2012 г. този дял е увеличен на 20%. Това означава, че правителството допълнително награждава университети, които вече успешно са привлекли инвестиции от агенции и частни фирми за своята дейност. През 2018 г е обявен и трети критерий – сътрудничество с местната общност.

Такова сътрудничество всъщност е традиционно. Още през 1977 г. шведското правителство стартира процес на пространствена децентрализация на висшето образование. В резултат са създадени 11 нови университета и 14 колежа, а днес във всеки от 21-те региона има университет. Интересно наблюдение е, че от тогава до 1999 г. населението в общините с новосъздадени висши училища нараства повече, отколкото в другите. Пример за споменатата съвместна работа между местната власт и университет е основаната през 2015г. от Карлщадският университет в партньорство с регион Вермланд Академия за интелигентна специализация (Academy for Smart Specialisation), целяща създаването на по-добра връзка между изследователската дейност в университета и нуждите на региона.

Между отделните университети също има съвместна дейност. Тя е отчасти необходимост, поради нарастващата мултидисциплинарност на съвременните научни изследвания. Пример е „стокхолмското трио“ – създаден през 2019 г. алианс на три водещи шведски университета (Каролинска институт, Кралски технологичен институт и Стокхолмски университет). Триото е най-големият финансов бенефициент на „Хоризонт 2020“ .

Основен инструмент в средносрочното планиране на държавната политика за иновации от 1992 г. е т.нар. Законопроект за научноизследователска дейност и иновации (Research and innovation bill), който залага годишна рамка на публичното финансиране. Последният законопроект от 2024 г. предвижда годишния бюджет за научноизследователска дейност да достигне 6,5 милиарда крони (около 600 милиона евро) през 2028 г., като 3/4 (около 450 милиона евро) ще бъдат разпределени през отделни агенции при засилване на конкурентния принцип във финансирането. Започнал е и процес на намаляването на броя на агенциите, отговарящи за финансиране на научни изследвания и опростяване на административните процедури за кандидатстване на финансиране. Това е добър пример за отчитане на ефект от политика и действие към промяна за постигане на по-добър резултат.

Регулации и стимули

Пътят на един иновативен и изобщо на един успешен проект започва от добрата идея, но неговата реализация е на пазара. Според ОИСР рамкови условия като добре функциониращи продуктови пазари, ниски бариери пред предприемачеството и засилена конкуренция, играят важна роля за иновациите и икономическия растеж, а лошата регулаторна рамка намалява ефективността на политиките за насърчаването им. ОИСР има изградена методика за определяне на нивото на регулации на продуктовия пазар – Product market regulations index. През 2023-2024 Швеция се нарежда на първо място сред 47-те изследвани държави – за сравнение, България е на 18-то (по-висока стойност на индекса най-общо означава повече и по-строги регулации, вижте графиката).

Най-големи разлики откриваме в няколко основни направления. Сред тях са процесът на въвеждане на нови регулации, административна тежест върху стартирането на бизнес, нивото на регулации в някои професии, както и в търговията на дребно. Тези разлики засягат както бизнес средата, така и потенциала за иновации.

Основен фокус заслужават разликите в процеса на въвеждане на нови регулации. При разработването на нови закони и регулаторни рамки, отговорните институции в Швеция са длъжни да направят оценка на въздействието (т.е. разходи и ползи) им върху способността на бизнеса да създава иновации.

Също така Швеция имплементира някои адаптивни и насочени към резултата регулации. При базираните на резултати (outcome-based) регулации се поставя конкретна цел, но не и конкретни предписания за постигането и, което дава участниците свободата да предприемат най-ефикасния за тях подход. Например в шведските общини Ботчирка и Йорншолдсвик се прилагат договори за социални резултати (Social Outcome Contracts) за справяне с проблеми като резкия ръст на краткосрочните болнични сред служителите и съответно на държавните разходи свързани с тях в периода 2013 – 2016 г. Те насърчават работодателите и местните власти да внедряват мерки, съобразени с нуждите на работната сила, вместо такива мерки да бъдат разработени и наложени на централно ниво.

Адаптивните регулации са гъвкави и редовно актуализирани и са характерни за бързо развиващите се сектори на технологиите и финансовите операции. Пример са регулаторните пясъчници (regulatory sandboxes) на Шведския финансов надзорен орган (Finansinspektionen). Пясъчникът позволява на финтех компании и стартъпи да тестват иновативни услуги в контролирана среда със занижени регулаторни изисквания.

Също така помага на отговорната институция да разбере по-добре нуждите на иновативните компании и да адаптира регулациите си спрямо тях. Добре е да споменем, че Стокхолм е един от основните центрове на финансовите технологии в Европа със 759% ръст на инвестициите в сектора в периода 2015-2020 г. и дом на най-високо оценената европейска частна компания в сектора – „Кларна“.

От практическо значение е и колко е лесно за фирмите да се ориентират в регулациите. Добър пример в тази посока е центърът за иновации на Шведския финансов надзорен орган (Finansinspektionen). Той подпомага и консултира бизнесите в ориентирането им относно регулациите в сектора.

Подобен подход в държавната намеса се отразява на потенциала за възникване на нови бизнеси, а и на възможността иновативна идея в някой от по-силно регулираните сектори да бъде реализирана. Интересен пример за такава реализация е иновативното решение на „Апотеа“ – най-голямата онлайн аптека в Швеция, за справяне с огромния обем на поръчки, които обработва на дневна база по време на пандемията. В сътрудничество с водещи технологични компании „Апотеа“ разработва система за автоматизация на целия процес на обработване на поръчките, интегрирана с най-модерния в света робот за селектиране на артикули от склад, който използва изкуствен интелект за оптимизация на процеса. Така складът значително увеличава капацитета си за обработване на поръчки и скоростта на обработка.

Законовата рамка и административната тежест на стартирането и развиването на бизнес, освен основни фактори за качеството на бизнес средата, са и генератор на стимули или съответно пречки за иновациите. Според данните от Doing Business класацията на Световната банка (вижте втората графика в текста) стъпки като регистрирането на бизнес, получаването на разрешително за строеж, на достъп до електричество и регистрирането на имот в България минават през значително повече процедури и институции, отколкото в Швеция.

Плащането на данъци също е разделено на повече плащания и отнема повече време. В компонента за административна тежест за нови бизнеси на PMR индикатора България също е значително зад Швеция, която се нарежда пета сред изследваните държави (вижте третата графика).

Това представяне на България е ясна индикация за необходимостта от реформи за намаляване на административната тежест върху новосъздадените бизнеси.

Швеция е 6-та в класацията Global Startup Ecosystem за 2024 г.

Какво може да научи България

Причините за добрите резултати на Швеция в генерирането и пазарната реализация на иновации могат да се търсят в разнообразие от фактори. Държавната политика в тази насока търпи постоянно развитие, но има и някои фундаменти. Основните сред тях са:

• централното място на висшите учебни заведения в научноизследователската дейност;
• сравнително голямата децентрализация в нейното насърчаване и финансиране;
• активно сътрудничество между университетите, държавните институции и индустрията.

Към това се добавят и набор от реформи, насочени към по-голяма свобода и гъвкавост на регулациите и засилване на конкуренцията, което улеснява пътя от научното откритие, през превръщането му в иновативен продукт или услуга и до реализацията му на пазара.

Източник: Институт за пазарна икономика