Сивата икономика на правителството

Икономическото понятие за ефективност не е приложимо към „обществените блага“ и т.нар. „правителствени услуги“, така добре представени като разход на време миналата седмица от ИПИ. Доставката им има известна ефикасност – т.е. правилно (съответно на регламентите, които ги определят) и навременно използване на ресурсите за постигане на заявените цели. При това целите рядко се обсъждат и анализират. Характеристика на “публичните услуги” е следната:

1. Липса на избор на доставчик;

2. Липса на конкуренция при предлагането им;

3. Няма договаряне на цени (освен тайно);

4. Рано или късно става ясно, че те са всъщност задължения, наложени върху дадена юрисдикция с насилие или заплаха от насилие.

Последното много ясно си личи от обстоятелството, че над 87% от „услугите“ са „от“ НАП.

57 милиона (астрономически) дни, установени от ИПИ по източници от държавната администрация, е цената във време на този квази-данък (всъщност според класическото определение на Жан Батист Сей това си е направо „данък“). Това прави 4,75 млн. астрономически работни месеца.

Оттук сметката на ИПИ позволява да се намери и паричния израз на цената. При текуща средна заплата от 859 лева на месец, стойността на „работата“ на българските граждани и фирми с правителството е почти 4,1 млрд. лева за 2015; в края на година, отчитайки ръста на заплатите – вероятно 4,3 млрд. лева или 5,2% от прогнозния БВП за тази година.

Важно е да се подчертае, че сметката не е пълна, а тежестта върху икономиката (БВП) - непълна и крайно консервативна.

Сметката на ИПИ е за астрономически дни и не включва времето за подготовка на документи, времето за административно обучение и инструкции, времето за несъобразяване със задълженията (когато те се изживяват като несправедливо наложени) и защита от възможни санкции (както и предохранителни мерки спрямо тях), времето за проверки по изпълнението и времето, което различни групи от граждани и фирми инвестират, за да си осигурят някоя привилегия за сметка на останалите...

Естествено в тези изчисления не влизат чистите задължения на гражданите и фирмите, наложени от правителствата, централната банка, съдилищата, общините и пр. със закон или друг нормативен акт, върху гражданите и договорите между тях, както и времевите и касови разходи по повод дейността на различни безсмислени държавни агенции и вредите, нанасяни от тях и техните служители върху мирно работещите граждани и фирми.

Източник: Институт за пазарна икономика