За мъглата около един съвет

Един консултативен съвет провокира общественото настроение в последните дни. Той се събра не знаем колко пъти, обсъди някакви неща, които после министърът твърди, че не са били обсъдени, а пък синдикатите (участници в съвета) заплашиха със стачка именно заради част от дискутираните въпроси.

Оказва се, че съветът всъщност е разгледал поне два пакета от предложения за промени, които изтекоха през медиите. Става въпрос за Консултативния съвет за оптимизация в осигурителната система към социалното министерство.

Няколко наблюдения:

1. Създаден е, за да изготви предложения за реформи в ключова хоризонтална област – социалното осигуряване. Всеки прави/получава някакъв вид социално плащане (осигуровки, пенсия, обезщетения, помощи), т.е. ефектите от предложенията, ако бъдат приети от новото правителство, ще доведат със сигурност до (заплахи за) стачки, проблеми за управляващите, финансови ефекти върху бюджета на НОИ и този на държавата, и др.;

2. Съветът е пример за пълна непрозрачност – да се напише един параграф в министерския сайт, че е имало заседание е подигравка с тези, които ще бъдат със сигурност засегнати, т.е. с всички граждани, без изключение:

3. Липсва начин за приемане на предложения от заинтересовани страни – в нормалните държави най-малкото, което се прави, е да се посочи човек за контакт и имейл, на който може да си изпращат предложения. Дали те ще се вземат под внимание е отделен въпрос, който няма нищо общо със създаването на елементарна възможност дори и за еднопосочна комуникация (добър пример в това отношение е още един нов съвет – Енергийният борд);

4. Нямат ясен публичен план за работа, т.е. ние, „външните”, не знаем дали има поставени някакви срокове за оформяне на предложения. Най-вероятно, работата на съвета ще подлежи на преразглеждане от новото правителство и това може би е времевият хоризонт засега, но най-малкото, което може да се направи, е да се посочат конкретни срокове за обсъждане и дискусия на важни теми.

Важна ли е всъщност тази мъглява структура?!

Май да, ако съдим по предложенията, които се обсъждат в работен вариант. Най-приблизително, сметнатите ефекти от направените предложения в социалния съвет са за повече от 450 млн. лв. годишно нови приходи за бюджета, които ще бъдат иззети от работещите и най-вероятно ще бъдат използвани за покриване на дупката в осигурителната система. Сред направените предложения са варианти на покачване на възрастта за пенсиониране на различни категории работници, вдигане на осигуровки, промяна на референтния период за изчисляване на обезщетенията за майчинство/болнични, увеличаване на максималния осигурителен доход и т.н.

Въпреки че за първи път виждаме предложения, които са съпроводени с някакви мотиви и на места - сметнат очакван финансов резултат, това изобщо не е достатъчно, защото част от предложенията всъщност имат и друг, неотчетен от вносителите ефект – повече сива икономика, по-ниски нетни/официални доходи, ускорено ранно пенсиониране. С други думи, моделиране на поведение, което има разнообразни ефекти както за държавния бюджет, така и за благосъстоянието на хората. Предложенията показват, че пари няма, а подходът със запълване на дупки отнема време, създава напрежение и не решава генерално основните проблеми на осигурителната система – липсата на стимул за участие и на пряка връзка между платени осигуровки и очаквана пенсия. Докато те не се адресират, всякакви опити на който и да е да закърпи положението са обречени на провал, защото хората винаги намират начин да „преметнат” системата.

А тези, които организират работата на съвета, отново показват, че считат себе си като реформатори от последна инстанция, които нямат необходимост да чуят мнението на засегнатите – поведение, което обрича на силен отпор всяко нещо, което предложат, пък било то и добро.

Източник: Институт за пазарна икономика