Тенерифе: джобният континент

Усещах че трябваше да си поема дълбоко въздух, и пак, и пак. И това, докато тихичко се изкачвахме с кабинковия лифт към върха на Тейде – вулкан, който се издига като корона над остров Тенерифе.

Оглеждайки се наоколо, виждах сухия скалист пейзаж под нас, наронен като трохи от тунквана вафла и с подобен цвят. А по-нататък и над нас е синева. Около острова е прегръдката на Атлантическия океан, а нагоре - лазурът на небето.

Почти идилично, но на някои от пътниците им беше прилошало. Все пак, за някакви си 8 минути рязко бяхме изкачили над 1000 метра, за да се озовем на 3555 м надморска височина – или с други думи, най-високото място, на което съм бил в живота си. И все пак се чувствам някак гузен, че стигнах толкова лесно и мързеливо дотам, без пот и драма.

Снимка Wikipedia

Но и го усещам, всички го усещаме. Въздухът е по-тънък тук, студеният вятър ни брули (добре, че съм с връхни дрехи) и се виждат малки килимчета от сняг. Не е чудно, радвам се че успях да се кача днес, след два дни прогнозата предвиждаше 0 градуса. А само вчера бях на плажа и се борех неуспешно с вълните, за да не ме съборят от сърф борда. Съвсем други проблеми, като че ли в друго измерение. А все един и същи остров.

Намирам се на най-високия връх в Испания, което само по себе си е нещо запомнящо се. Всъщност, лифтът ни откарва в подножието на самият кратер, който е още сто метра по-нависоко (3718 м) и е нещо като черешката на голямата торта - планината. Кратерът също може да се посети, но трябва първо да резервирате разрешение от местната управа, защото има лимит на визитите, и ако сте намислили да го правите, то добра идея е да си осигурите място месеци предварително.

Парк Тейде - Снимка Pixabay

Дори и да имах резервация, едва ли щях да мога да изскача допълнителните 150 метра денивелация, защото тук така или иначе всяка стъпка нагоре е трудна. За щастие, има гид, който може да ви разходи в подножието на кратера и да ви опише всичко, което виждате. Според него Тенерифе бил като цял континент, понеже имало такова разнообразие от микроклимати и пейзажи.

Прав е. Аз даже се сещам точно на кой континент ми напомня, но в умалена версия – Южна Америка. Една кръгова обиколка с кола на острова ще ви преведе през разнообразни и чудновати пейзажи, които ще се сменят на всеки няколко километра.

Вулкани, разбира се, има и в Андите. В северната част на Тенерифе плодородната долина Ла Оротава напомня изумително на Колумбия - от банановите плантации и палми, пръснати навсякъде, през мъгливото и топло време, до традиционната архитектура на старинните къщи и фасади с ярко изразени прозорци и много елегантни дървени балкони.

Високо в северозападната част на острова пък има едно селце, наречено Маска, което местните наричат „испанското Мачу Пикчу“. Най-вече заради прекрасните гледки, сгушено дълбоко в един каньон и една специфична скала, която копира досущ легендарната скала, извисяваща се над древния град на Инките в Перу. Внимание: стигането до него е с много, много завои.

Маска - Снимка Wikipedia

Южната част на острова пък е много суха и почти като пустинята Атакама в Чили. Там са концентрирани и основните курорти на Тенерифе, построени най-вече с идеята да привличат зажднелите за слънце туристи от Северна Европа през зимата. В североизточната част пък е природен парк Анага, където изумрудено-зеленикави планини се спускат стремглаво във вълнистият океан, за да образуват гледка, която си мислих че е резервирана само за бреговете край Рио де Жанейро в Бразилия.

Независимо от различните топографии и ландшафти, които можете да откриете, едно нещо е гарантирано - хубавото време. На практика времето през цялата година е пролетно, вариращо между 15 и 30 градуса. Тоест, островът е идеална дестинация през цялата година, независимо дали бягате от студ, или от жега.

Това, че Тенерифе е в известен смисъл един микро-латиноамерикански космос, не е случайно. Във времената, когато Испания е била голяма отвъдморска империя във владение на голяма част от Западното полукълбо, Канарските острови са представлявали необходима и удобна междинна спирка за галеоните, плаващи между Европа и Америките. Тази вековна ситуация е създала трайни културни и социални връзки между островитяните и хората от колониите. Много канарци са емигрирали в Латинска Америка, а после са се завръщали, а в днешно време пък има големи емигрантски общности от Венецуела, Куба и други държави. Личи си и в мекия задъхан местен диалект, който е по-сходен с карибския испански, отколкото с твърдия акцент на мадридчани, да кажем.

Но ако едно нещо си е като в Испания, това е местната традиция на винопроизводство. Да – банани и лозя на едно място. Там може да го видите. Всъщност производството на вино си е било важно от старо време, за да се зареждат корабите с тази провизия.

А във винарските ферми се е зародила и интересна местна традиция – така наречените гуачинчета. Това са тип домашни ресторанти, които задължително трябва да посетите, ако искате да опитате от местната кулинария, вино и гостоприемство.

Произхода на гуачинчетата идва от дълги гоини назад - когато някой винар не е можел да продаде всичката си продукция, е давал възможност на други хора да идват и да пият домашното му вино, а жена му пък е приготвяла местни специалитети, защото вино без мезе никак не върви. До ден днешен това е и базисът за съществуването на този тип заведения, които вече имат и специално разрешение от местното правителство да съществуват, но по начин, който не е конкуренция за ресторантите. В гуачинчета единствено може да се сервира вино, и то домашно произведено. Постоянно меню няма, хапва се каквото са приготвили този ден. Автентичните гуачинчета се намират в по-селски зони, и обикновено са заобиколени от лозя. Също така работят само в определени месеци, но за да се уверите, че мястото, където сте отишли е автентично гуачинче (а не ресторант, маркетиращ се като такова) търсете знака “V” на входа. V-то в случая означава vino casero (домашно вино).

Всъщност, Тенерифе е уникално място и само по себе си, и там в крайна сметка има малко от Испания, малко от Южна Америка и много Тенерифе. Например, островът е дом на 140 растения, които могат да се видят единствено там (дори не и на съседни Канарски острови). Най-впечатлени навярно ще останете от чудноватите и извънземни драконови дървета, които са местна гордост и символ.

Цялото това разнообразие и уникалност гарантирано ще ви остави без дъх. Дори и без да е необходимо да се качвате високо над облаците при Тейде.

Текстът е част от бр. 114 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.