Торес дел Пайне – магията на Андите и Патагония

На местния индиански език мапуче Торес дел Пайне означава Сините кули.

Посещението в парка става под строгия надзор на екологични организации. Туристическите групи са от по максимум 10 човека, задължително с водач.

Стопанин на парка е Комисията по горите на Чили. Влиза се през 4 портала с работно време, входна такса и декларация, че няма да навредиш на флората и фауната.

Групите вървят по ясно маркирани пътеки, отклоняването от тях се санкционира. Има ограничени места и за къмпингуване, но те не са по джоба на всеки. Може би затова, въпреки големия наплив от туристи, няма следи от човешко присъствие.

Само много ниска растителност би могла да оцелее при природните условия в парка. Забелязват се нежни орхидеи и изкривени от постоянния вятър храсти.

Ландшафтът е разнообразен – планини, водопади, ледници, фиорди и езера, както и стада гуанако (бозайник, подобен на ламата, б.р.), които дружелюбно позират пред фотообективите.

Преобладават ниските температури. През лятото средната температура е около 11 градуса, а през зимата рядко надхвърля 1 градус. Вятърът често духа с над 100 м/сек. Туристите не се отказват дори и при най-неблагоприятните условия, някои дори се престрашават да отидат до близкия глетчер.

Когато обаче времето е слънчево, паркът показва истинската си прелест.

Трите гранитни кули в сърцето на парка, оформени под въздействието на ледниците, са дали името на резервата. Най-високата от тях е около 2500 м. Легендите разказват, че който ги зърне, ще бъде закрилян от местните индиански духове.

Използван е репортаж на БНТ и материали от други информационни източници.