Трябва ли хартиената индустрия да намали потреблението на вода?

Хартията често се разглежда като зелена алтернатива на пластмасата, но индустрията, която я произвежда, използва огромни количества вода, пише BBC. Компаниите в сектора на целулозата и хартията казват, че възприемат нови технологии, за да намалят количеството вода, от което се нуждаят, но тъй като нашият климат се променя, движат ли се промените достатъчно бързо?

Една от най-големите фабрики за целулоза в света наскоро започна работа в Уругвай, съоръжението UPM Paso de Los Toros е в центъра на страната. Това се случи точно когато нацията страдаше от най-лошата си суша, което предизвика дебат за използването на вода.

Столицата на Уругвай, Монтевидео, дори остана без прясна питейна вода тази година след рекордно ниски нива на валежи. В продължение на няколко месеца властите трябваше да вземат доставки от речен естуар, където морската вода се смесва с прясна, което прави чешмяната вода леко солена. Протестиращите, удрящи празни пластмасови бутилки, излязоха по улиците, оплаквайки се, че мелниците за целулоза и горският сектор, който ги доставя, използват огромни количества вода.

Вярно е, че имаше суша, но тази криза е причинена от нашия икономически модел“, каза Изабел Фигари, една от протестиращите. „Днес заводите за целулоза имат вода, а ние, хората, нямаме.“

Заводите за целулоза в Уругвай превръщат евкалипт и борова дървесина в целулоза, която след това се изнася за производство на хартия в чужбина.

Новото съоръжение в Пасо де лос Торос се управлява от финландската компания UPM. Когато работи на пълен капацитет, ще произвежда 2.1 милиона тона целулоза годишно, удвоявайки общото производство на Уругвай. Това трябва да накара страната да се измести от 12-то на 11-то място по големина сред производителите в света, изпреварвайки Чили. САЩ са най-големият производител, следвани от Бразилия.

В новата мелница на UPM дървесината се нарязва, след което се вари с натриев хидроксид и натриев сулфид при високо налягане. Това разтваря лигнина в дървото, оставяйки целулозни влакна. След това целулозата се избелва с помощта на хлорен диоксид и водороден пероксид. Процесът изисква много вода. Мелницата ползва 129 милиона литра вода на ден от местната река Рио Негро. След това отпадъчните води се пречистват и изпомпват обратно в реката.

UPM управлява друга фабрика за целулоза, Fray Bentos, в югозападен Уругвай. Компанията посочва, че и двете ѝ съоръжения са на няколкостотин километра от Монтевидео, в райони, където няма недостиг на вода, така че не могат да носят отговорност за недостига на вода в столицата.

За да намали количеството вода, което използва, фирмата казва, че прилага най-новата технология за рециклиране. Например, когато дървесният чипс се вари в мелницата Paso de Los Toros, водната пара се кондензира и се използва отново. След като целулозата е пулпирана, водата се извлича и след това се използва в последващия процес на избелване. Като цяло водата се рециклира 100 пъти, преди да бъде пречистена и изхвърлена в реката.

Това е област на непрекъсната работа и развитие“, казва Маркос Батегаззоре, вицепрезидент на операциите на UPM в Уругвай. „Ние намалихме количеството вода, което взимаме от река Уругвай във Fray Bentos с почти 25%, и също така внедрихме тези водоспестяващи технологии в нашия нов завод в Paso de Los Toros.“

„С развитието на технологията ще има повече възможности за подобряване на нивата на рециклиране в мелниците.“

Еколозите в Уругвай обаче са загрижени не само за използването на вода от заводите за целулоза. Те също така се опасяват, че отпадъчните води, въпреки че са пречистени, все още могат да замърсят реките. Д-р Диана Мигес е старши учен в Latitud, уругвайска изследователска група. Нейната докторска степен разглежда дали отпадъчните води от мелницата Fray Bentos влияят на хормоните на рибите в съседната река Уругвай.

Тя открила, че когато малките, отглеждани в нейната лаборатория, са били изложени на отпадъчни води от завода за целулоза, те произвеждат половината от броя на яйцата в сравнение с контролната група. Нейният екип изследва също 1000 местни риби, взети от река Уругвай, и установява, че мъжките риби, уловени надолу по течението от фабриката за целулоза, имат разлики от обикновените.

Батегаззоре от UPM казва, че компанията има „много, много строг план за мониторинг, който включва проследяване на биотата в реката на годишна база с местни и международни учени“. Той добавя: „Това е стандартният начин за наблюдение и той започна две години преди мелницата да заработи, така че това е много надеждна базова линия. Целият този мониторинг разкри, че няма промяна в рибната популация в речния басейн."

UPM добавя, че емисиите от нейното съоръжение Fray Bentos следват стандартите на Европейската комисия за „най-добрите налични техники“. Междувременно, в новия завод в Пасо де Лос Торос, резултатите от мониторинга на водата се качват в реално време на уебсайта на уругвайските екологични власти, за да може обществеността да ги види.

Но опасенията относно замърсяването нараснаха след изтичането на натриев хидроксид от завода в Пасо де лос Торос през август. Мъртви риби и растения са открити в близкия поток и лагуна, според инспекторите на уругвайското Министерство на околната среда. UPM казва, че са открили веществото в поле граничещо с обекта, и предприема незабавни коригиращи мерки и информира екологичните органи.

Но не само използването на вода от мелниците е под лупа. Повече от 1.2 милиона хектара в Уругвай са засадени с евкалиптови или борови дървета за превръщане в хартиена маса.

Хуан де Андрес има малка ферма за добитък в департамент Серо Ларго в източната част на Уругвай. Той смята, че гъсто засадените евкалиптови плантации, които изсмукват много вода от почвата, изсушават близката му земя.

Когато растях, вземахме вода от кладенец“, казва той. „Бихме вземали 300 или 400 литра всеки ден. Сега не мисля, че можем да получим 400 литра на седмица. С толкова много насаждения има невероятна конкуренция за вода.“

Министърът на индустрията на Уругвай Омар Паганини казва, че след 30 години евкалиптови насаждения няма доказателства, че те намаляват нивото на водата в страната. За разлика от някои части на света, където евкалиптовите плантации заменят естествените гори, в Уругвай те се отглеждат върху пасища. Повечето експерти в Уругвай - включително UPM - са съгласни, че евкалиптовите плантации наистина използват повече вода, отколкото естествените пасища. Ключовият фактор е дали има достатъчно дъжд за попълване на местните водоизточници.

Даниел Панарио е директор на Института по екология към Университета на републиката на Уругвай. Той казва, че в дъждовния субтропичен север на Уругвай дървесните насаждения не намаляват местните водни нива, но в останалата част на страната, където има по-малко дъжд, те често го правят.

Но където и да се намират, казва той, монокултурите разграждат почвата и намаляват биоразнообразието. „Евкалиптът и боровете генерират необратими промени във физико-химичните свойства на почвата. Почвата става кисела много бързо“, казва той.