В Сирия се преследват различни интереси, за които плащат цивилните
© ECONOMIC.BG / БТА
~ 3 мин.
Турската офанзива срещу кюрдския анклав Африн, при която умират цивилни, а хиляди хора са принудени да бягат заради боевете, са нова и ненавременна, но до голяма степен прогнозирана фаза в седемгодишната война в Сирия. Единствената изненада е фрапиращо неуместното й название: Операция "Маслинова клонка", пише в редакционна статия британският в. "Гардиън". Антипатията на Анкара към перспективата за автономна или независима кюрдска държава е дългогодишна, но конфликтът е претоварен с амбиции и интриги на различни сили в кризата.
"Врагът на моя враг е мой приятел" е максима с краткосрочна изгода, а не дългосрочен ангажимент. САЩ се нуждаеха от кюрдско-арабската коалиция Сирийски демократични сили, за да надделеят над групировката "Ислямска държава", особено предвид доскорошната незаинтересованост на Турция да съдейства. Анкара неохотно толерираше ситуацията и са опита да я удържи, но с рухването на т.нар. халифат на ИД калейдоскопът се промени и фактът, че "съюзникът на моя съюзник е мой враг" отново е във фокуса, отбелязва вестникът.
Кюрдите се надяваха да установят коридор по северозападната граница с Турция и смятаха, че съдействието им в борбата срещу ИД е помогнало на каузата за самоуправляващ се район в една федерализирана Сирия. Враждебността на Турция към тези териториални амбиции беше разпалена от американската подкрепа, не на последно място понеже Анкара се страхува, че предоставените от САЩ на кюрдите оръжия може да се обърнат срещу собствените й граждани, тъй като смята кюрдската милиция и подкрепящата я партия за сирийското крило на терористична организация, която дълго се бунтуваше в Турция, припомня "Гардиън".
Турският президент Ердоган определи като терористична армия "пограничните сили", съставени от 30 000 бойци от Сирийските демократични сили, които САЩ съобщиха, че планират. Последната капка беше изказване на американския държавен секретар, че американските войски ще останат в Сирия за неопределено време, на практика предлагайки военна гаранция на кюрдите.
Целта на Америка е да предотврати нова поява на клетки на ИД в освободените зони и да запази влиянието си в района, противопоставяйки се на опитите на Москва да скърпи решение за Сирия. Вашингтон засили натиска, държейки Русия отговорна за атаките с газ срещу цивилни. Въпреки многобройните си противоречия с Анкара обаче той има нужда да запази съюзника си в НАТО на своя страна, посочва всекидневникът.
Миналия месец Ердоган осъди сирийския президент Башар Асад като масов убиец терорист, който няма място в бъдещето на Сирия - втвърдяване на позицията, което по-късно се смекчи. Турция и Иран подкрепят организирания от Владимир Путин сирийски диалог този месец, който буди у западните страни опасения, че може да послужи за заобикаляне на процеса с посредничеството на ООН и договаряне на сделка Асад да остане на мястото си. След срива от 2016 г., когато Турция свали руски военен самолет, отношенията между Ердоган и Путин са по-добри от всякога. Москва изтегли персонала си от Африн и позволи турски въздушни удари в контролираното от нея въздушно пространство. Освен че гони собствени интереси, Кремъл вижда възможност да влияе върху кюрдите, ориентирали се към САЩ, и да задълбочи разногласията в НАТО.
Смесените и противоречиви сигнали на американското правителство влошават нещата, но основният проблем е, че твърде много страни следват сложни и несъвместими амбиции. САЩ и Турция може и да постигнат сделка в името на собствените си интереси, но изгледите за решение са най-малкото съпроводени от риска от по-нататъшна дестабилизация на един изтерзан район. Всички очакваха това да се случи, но никой не знае как ще свърши то, заключава "Гардиън".
"Врагът на моя враг е мой приятел" е максима с краткосрочна изгода, а не дългосрочен ангажимент. САЩ се нуждаеха от кюрдско-арабската коалиция Сирийски демократични сили, за да надделеят над групировката "Ислямска държава", особено предвид доскорошната незаинтересованост на Турция да съдейства. Анкара неохотно толерираше ситуацията и са опита да я удържи, но с рухването на т.нар. халифат на ИД калейдоскопът се промени и фактът, че "съюзникът на моя съюзник е мой враг" отново е във фокуса, отбелязва вестникът.
Кюрдите се надяваха да установят коридор по северозападната граница с Турция и смятаха, че съдействието им в борбата срещу ИД е помогнало на каузата за самоуправляващ се район в една федерализирана Сирия. Враждебността на Турция към тези териториални амбиции беше разпалена от американската подкрепа, не на последно място понеже Анкара се страхува, че предоставените от САЩ на кюрдите оръжия може да се обърнат срещу собствените й граждани, тъй като смята кюрдската милиция и подкрепящата я партия за сирийското крило на терористична организация, която дълго се бунтуваше в Турция, припомня "Гардиън".
Турският президент Ердоган определи като терористична армия "пограничните сили", съставени от 30 000 бойци от Сирийските демократични сили, които САЩ съобщиха, че планират. Последната капка беше изказване на американския държавен секретар, че американските войски ще останат в Сирия за неопределено време, на практика предлагайки военна гаранция на кюрдите.
Целта на Америка е да предотврати нова поява на клетки на ИД в освободените зони и да запази влиянието си в района, противопоставяйки се на опитите на Москва да скърпи решение за Сирия. Вашингтон засили натиска, държейки Русия отговорна за атаките с газ срещу цивилни. Въпреки многобройните си противоречия с Анкара обаче той има нужда да запази съюзника си в НАТО на своя страна, посочва всекидневникът.
Миналия месец Ердоган осъди сирийския президент Башар Асад като масов убиец терорист, който няма място в бъдещето на Сирия - втвърдяване на позицията, което по-късно се смекчи. Турция и Иран подкрепят организирания от Владимир Путин сирийски диалог този месец, който буди у западните страни опасения, че може да послужи за заобикаляне на процеса с посредничеството на ООН и договаряне на сделка Асад да остане на мястото си. След срива от 2016 г., когато Турция свали руски военен самолет, отношенията между Ердоган и Путин са по-добри от всякога. Москва изтегли персонала си от Африн и позволи турски въздушни удари в контролираното от нея въздушно пространство. Освен че гони собствени интереси, Кремъл вижда възможност да влияе върху кюрдите, ориентирали се към САЩ, и да задълбочи разногласията в НАТО.
Смесените и противоречиви сигнали на американското правителство влошават нещата, но основният проблем е, че твърде много страни следват сложни и несъвместими амбиции. САЩ и Турция може и да постигнат сделка в името на собствените си интереси, но изгледите за решение са най-малкото съпроводени от риска от по-нататъшна дестабилизация на един изтерзан район. Всички очакваха това да се случи, но никой не знае как ще свърши то, заключава "Гардиън".
