Вирусът, който надува цените

Идва нов вирус със силна разрушителна мощ. Кризис Мангизис с остро изразена Кинтонемия, по-известна още като Паралипсия. Това е „диагнозата“ на определени процеси с финансово измерение, които наблюдаваме напоследък. Откриваме я в социалните мрежи.

Разни хора, разни мнения за инфлацията. През погледа на бившият президент на САЩ Роналд Рейгън тя изглежда така: „Управляваща насилие като грабител, страшна като въоръжен разбойник и смъртоносна като наемен убиец“. А бившият председател на Бундесбанк Карл Ото Пьол гледа на нея с по-хладен ум: „Инфлацията е като пастата за зъби, след като излезе от тубичката, трудно може да я върнете обратно“. Ще срещнем и мнение, че инфлацията или ще ви почисти зъбите, или ще ви ги избие.

Да, инфлацията е другото име на повишението на цените. Понякога тя има свойството да излиза извън контрол, но кой пък е казал, че е зло куче, което винаги трябва да ходи с намордник…

Предлагаме три гледни точки по темата:

Стоян Панчев, икономист, председател на Българското либертарианско общество:

Новосъздадените пари предизвикват рязък скок в търсенето

Централните банкери са между чука и наковалнята, избират между излизаща от контрол инфлация или рецесия с непрогнозируеми размери

Зад рекордната за последните четири десетилетия инфлация има ясен виновен. Същият, който винаги стои в основата на големите ценови скокове – а именно, централните банки. Скъпата енергия, претоварените вериги за доставки и

балонирането

на различни класове активи,  всички те произхождат от агресивната, разпусната парична политика на големите централни банки след настъпването на пандемията от COVID-19.

Федералният резерв и Европейската централна банка увеличиха своето парично предлагане с между 15-25% само за година, като процесът продължава и до днес. Активите на Фед доближават стойности от 9 трлн. долара, или близо 32% от БВП на страната, докато покупките на ЕЦБ са раздули баланса на банката до почти 10 трлн. долара, или над 80% от БВП на целия валутен съюз. Нищо чудно, че инфлацията в САЩ удари 7,5% през януари, а Германия реализира третия най-висок ценови скок в историята на Бундесбанк към края на 2021 г.

Принципът зад високите цени

е прост. Новосъздадените пари се вливат в икономиката чрез разнообразни фискални програми, а вече вътре в системата – предизвикват рязък скок в търсенето. Предлагането не може да отговори на изненадващото ново търсене, резултатът от това винаги са по-високи цени, дефицити и ерзац качество.

За да се спре този процес е нужна смяна в политиката на централните банки. Прекратяване на програмите за покупка на активи и вдигане на лихвения процент. Мерки, които обаче може да доведат до проблеми с погасяването на кредити, до фалити, до безработица – до нова рецесия. Централните банкери са между чука и наковалнята, избират между излизаща от контрол инфлация или рецесия с непрогнозируеми размери. Как ще процедират, ще разберем в следващите месеци.

България отбеляза 9,1% инфлация, според индекса на потребителските цени и 7,7% според хармонизирания индекс на потребителските цени. Заради близките ни търговски отношения с еврозоната, ние внасяме значителната част от тази инфлация.

Добрата новина

е, че благодарение на валутния борд БНБ не може да създава инфлация. Докато бордът е на мястото си, ние ще бъдем относително по-малко засегнати от високите цени в сравнение с другите източноевропейски страни – особено тези, които са приели еврото. В Естония и Литва скоковете за януари са 11,7% и 12,2% по ХИПЦ – почти двойно по-големи от тези у нас.

Правителството

трябва да се опита да намали бюджетните дефицити, да се откаже от големи капиталови разходи, както и задължително да отложи влизането в еврозоната отвъд сегашните кризисни години. Може да последваме примера на Румъния и да почакаме поне до 2029 г. Иначе рискуваме, още по-сериозни проблеми и с цени, и с дългове.

Грудимир Грудев, собственик и управител на АЗИМУТ 6000:

Кризите отсяват жизнеспособните

Евросъюзът отприщи поскъпването с обещанието 2 трлн. евро да подпомогнат възстановяването

 

Инфлацията е хубаво нещо, тя е двигател на бизнеса. Цените растат, расте и нетната сума на продажбите. Всеки производител работи с някакви предварителни запаси и ако може да предвиди темпа на инфлацията, ще си осигури налични ресурси на старите цени, което ще му се отплати при реализацията на продукцията. Казвам, че е добре, но инфлацията има позитивен ефект само за хора, които развиват дейност и които мислят стратегически.

Беше лесно да се предвиди

че предстои инфлация. Преди две години Европейският съюз обеща 2 трлн. евро, с които да подпомогне възстановяването на Европа след пандемията, но и с мисията за създаване на „Следващото поколение ЕС“. И  след като се реши, че такава колосална сума ще бъде раздавана, постепенно цените тръгнаха нагоре. Всъщност, обаче, бизнесът имаше около година време, за да се подсигури за онова, което се задава, и да помисли как ще я кара. Цената на газа, например, зависи и от това доколко са пълни хъбовете в Европа. Ако са на 20%, както беше в началото на зимния сезон, цената скача много. Две може да са причините за това – или от безхаберие, или е направено с умисъл.

Статуквото вреди на развитието

То кара мисълта да закърнее. Хората се автоматизират, създават си някакъв комфорт и свикват да живеят по силата на най-малкото съпротивление. Кризата и инфлацията принуждава всеки да се размърда. Те играят ролята на генератор. Когато цената на енергоносителите скочи рязко, се разбра, че бизнесът в България е разчитал на постоянно ниска цена на тока и газа и не е помислил, че статуквото може да се промени. Както Уорън Бъфет казва, когато приливът се оттегли, се вижда кой е без бански. Вместо в скъпи коли, предприемачите може да инвестират в соларни централи например. Това необичайно високо поскъпване на енергоносителите трябва да накара бизнеса да започне да мисли за алтернативни източници на енергия. Ако цената на тока и газа е ниска, никой няма стимул да търси алтернативи.

Цените се вдигат, всичко поскъпва. Но…

извън пазара на труда

са хора без образование, без квалификация и без желание за работа  - те не бива постоянно да са на държавната хранилка. Тези хора нито имат трудови навици, нито пък работна дисциплина. Ако инфлацията не е фактор, който да ги накара нещо да променят, то някой друг трябва да го направи. Но Европа продължава да слага социален чадър и отглежда вече поколения безработни.

Пазарът е

онзи невидим механизъм

който определя цената. Спре ли да ти се купува продукцията, някъде грешиш. Аз съм установил, че когато влезеш в един бизнес, не ти го ръководиш, а той теб управлява. Бизнесът сам ти казва каква да е цената и какво да правиш, за да оставаш на пазара.

Кризата те кара да усетиш къде стъпваш накриво, какво да промениш, за да продължиш. Някои бизнеси отпадат, други се обединяват, в мътни времена по-големите изяждат по-малкия. Който остане на пазара след като инфлацията се укроти, значи, че е жизнеспособен.

Ивелин Гачевски, собственик и управител на Uni Versa MG:

Няма място за паника

Хубавото в този момент на криза е, че държавата има пари да посрещне ценовите удари

 

Към инфлацията се отнасям както към природните стихии. От нея най-силно страдат онези, които не са в активна позиция – социално слаби хора, пенсионери, държавни и общински служители. Те плащат инфлационните надути цени (от inflate, англ. надувам). Инфлацията се появява в моменти на катаклизми. Ето и в последните две години, белязани от пандемията, тя отново надигна глава. Още след първата поява на COVID-19 в Китай, Европейският съюз започна да си „внася“ инфлация. Тя започна с растящите цени на транспортните разходи на товарите от Азия, които поскъпнаха около шест пъти. Пандемията

отвори печатниците за пари

и започна голямото надуване на цените.

От инфлацията страдат всички, които нямат продукт за пазара, и такива, които не могат да „пакетират“ в цената своите инфлационни очаквания. При материалното производство обратно – инфлацията дори е стимул за тяхното развитие. Но тръгне ли вълната на инфлацията, всичко поскъпва. Като във вица за продавача на семки, който също увеличил цената с мотива, че горивата са поскъпнали.  Купувачите не виждали пряка връзка, но той им обяснил, че вкъщи всички обичат да се возят с кола, затова и цената на семките няма как да не скочи. По този начин всеки се бори с инфлацията през собствения си продукт.

Инфлацията се събужда, когато на пазара започнат да се наливат много пари. Мотивът сега е, че щели да отидат в магазините и така икономиката щяла да се задвижи. Това прилича на Барон Мюнхаузен, който сам ще се извади от блатото.

Пазарът е регулатор 

- когато цените станат непоносимо високи, търсенето намалява и цената отива по-близо до нейните производствени разходи. Популизмът е фактор, който силно помпа инфлацията. Със заеми от бъдещите поколения се купува моментното благоразположение на електората. Има инфлационни фактори, които по някое време спират да действат – обратно на празните газохранилища в Европа, които изстреляха цената на газа нагоре. По-трудно ще се промени тежката консуматорска нагласа на обществото. Един политолог сполучливо определи „болестта“ на Европа – според него Старият континент е подгизнал от благополучие.

Сега около инфлацията най-важното е

да не се драматизира

Работещите бизнеси и обществото има как да се защитят от нея. Те ще взимат повече от пазара и ще плащат повече. В компенсациите, които обаче държавата дава през бюджета, трябва да има мярка. Неоправдано е хората, които си купуват дърва за огрев, да плащат, например, за спасяването от фалит на някое топлофикационно дружество.

Ако гоним приближаване до средния европейски стандарт, конкурентни предимства като ниска работна заплата и евтина електроенергия нямат устойчивост и постепенно ще отпаднат.

Евтините „дадености“

спират да са даденост и цените им се променят – хората се оттичат към места с по-високо заплащане, електроенергията видяхме как рязко поскъпна. Енергоемките производства ще останат в миналото, когато евтиното електричество вече не е „даденост“. Хубавото в този момент на криза е, че държавата има пари да посрещне ценовите удари.

Светът е динамичен и нещата все по-рязко ще се променят. Няма място за паника, такива са световните процеси.

Текстът е част от бр. 107 на сп. "Икономика". Публикува се в Economic.bg по силата на търговско споразумение между двете медии.