„Военна икономика“: Изложен ли е на риск европейският мирен проект?

На 4 март председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви план за отбрана на стойност 800 милиарда евро. Наречен „ReArm Europe“, той има за цел да засили военния капацитет на ЕС и включва общо 150 милиарда евро заеми за членовете на ЕС, пише DW.

Освен това разхлабването на строгите регулации за бюджетния дефицит ще позволи на страните да харчат повече и може да добави още 650 милиарда евро военни разходи през следващите няколко години.

Големите инвестиции означават, че Европа засилва военната си готовност, докато САЩ обръщат гръб на десетилетията на трансатлантически гаранции за сигурност. Какво е „военна икономика“ и какво ще е необходимо на европейците, за да стигнат до нея?

Какво е военна икономика?

Няма официална дефиниция за „военна икономика“, но има много атрибути, които се събират в едно. Военна икономика означава, че дадена държава е мобилизирала своите ресурси, производствени възможности и работна сила, за да подпомогне военната подготовка и производството, водещи до или по време на война.

Най-очевидната икономическа промяна е преминаването на промишленото производство от потребителски стоки към неща като оръжия, боеприпаси или друго военно оборудване.

Освен традиционната военна техника, модерните оръжия изискват инвестиции в технологии и дигитални услуги като софтуер, анализ на данни, сателитни системи и надежден интернет, казва Пени Наас, експерт по обществена политика в Германския фонд Маршал на Съединените щати във Вашингтон.

За да се управлява всичко това, има увеличаване на централизирания правителствен контрол върху необходимите индустрии и разпределението на ресурсите. Този контрол позволява на правителствата да приоритизират и пренасочват суровините към свързаните с войната индустрии и стоки. Други неща като гориво или храна могат да бъдат разпределени, за да се даде приоритет на военните.

Кой печели от военна икономика?

В една истинска военна икономика всички елементи на обществото са преориентирани към защита на родината“, каза Наас.

Това пренасочване е скъпо и обикновено има голямо увеличение на държавните разходи, за да се плати всичко. Това може да доведе до повече заеми, инфлация, по-високи данъци и по-малко социални разходи.

Армин Щайнбах, сътрудник в Bruegel, базиран в Брюксел мозъчен тръст, и професор в HEC Paris Business School, твърди, че компаниите, специализирани във военни стоки, цифрови технологии, информация и разузнаване, фармацевтични и медицински технологии, са големи победители.

„Обръщането към военни икономики може да бъде катализатор за научен и технологичен напредък“, каза Щайнбах пред DW. „Новите комуникационни системи, реактивните двигатели, радарите, разузнаването се възползват – и тези технологии влияят на други индустрии.“

Преминаване към военна икономика

Преминаването от цивилна икономика към военна икономика може да стане бавно или бързо в зависимост от ситуацията. По време на Втората световна война Германия имаше предимството да знае, че ще атакува, за да може да има преднина. САЩ, Обединеното кралство и други съюзници имаха по-малко предупреждение и трябваше да реагират трескаво.

Днес Русия и Украйна са в подобни ситуации. Русия значително увеличи военните разходи, засили производството на военни стоки и въведе капиталов контрол, за да забави парите, които излизат от страната. Инфлацията расте и правителството увеличи публичните разходи, за да поддържа цивилната икономика.

По-бедната Украйна е в много по-отчайваща ситуация. Тъй като Украйна е атакуваната, тя се бори за оцеляване и трябва да инвестира много повече във военните усилия. Днес Украйна харчи 58% от бюджета си за военни разходи, отбеляза Стайнбах.

Подобно на Русия, Украйна мобилизира работна сила в подкрепа на военните усилия, което извади много опитни работници от традиционната работна сила. По искане на правителството много фабрики са преоборудвани за производство на оръжия и боеприпаси.

Кои други държави са в режим на военна икономика?

Има редица други държави, които са почти в режим на военна икономика поради продължаващи военни конфликти, включително Мианмар, Судан и Йемен.

Продължаващите конфликти в Израел и окупираните палестински територии, Сирия, Етиопия и Еритрея също доведоха до икономически сътресения, тъй като правителствата там се фокусираха върху военните усилия.

Израел увеличи разходите си за отбрана и произвежда повече военни стоки. Много работници са били вербувани, за да се борят срещу изваждането им от цивилния пазар на труда. За да плати за това, правителството увеличи данъка върху добавената стойност (ДДС), цените на комуналните услуги и данъците върху имуществото.

Европейският съюз е готов да се превъоръжи

Европейският съюз наскоро беше подтикнат към действие поради намаляващата подкрепа на САЩ за Украйна, НАТО и Европа като цяло. Това обръщане след десетилетия на подкрепа от САЩ и предложенията на американския президент Доналд Тръмп към руския президент Владимир Путин са особено обезпокоителни за трансатлантическите гаранции за сигурност.

Членовете на НАТО - 23 от които са част от Европейския съюз - вече се бореха да изразходват 2% от БВП за отбрана. Сега дори този процент не се смята за достатъчен.

Германия е готова да увеличи военните инвестиции

От своя страна Германия навлезе в нова територия, като одобри актуализирани бюджетни правила на 21 март. Занапред правителството ще бъде по-свободно да увеличава, тъй като повечето разходи, свързани с отбраната, вече няма да бъдат ограничени от правилата за фискален дефицит.

Ходът е толкова монументален, че може да повиши политиката за сигурност на континента и ще изисква корекция на конституцията на страната.

За Германия и Европа като цяло приоритизирането на финансовите ресурси ще бъде важна първа стъпка.

Пени Наас вярва, че на европейско ниво са необходими и по-добър достъп до енергия плюс повече координация, за да се преодолее мозайката от национални способности. Съвместното снабдяване и споделените изследвания и разработки трябва да намалят разходите.

На политическо ниво се говори много за увеличаване на военния капацитет на Европа, но това е на много ранен етап“, каза Наас. „Европа започва от силна позиция, със силни фискални ресурси и производствени възможности.“