Вторият най-продуктивен икономически център: „Варна – Девня“

„Варна – Девня“ е третият по размер на местната иконо­мика център в страната, като основните ѝ двигатели са секторът на услугите във Варна и силната преработваща промишленост на Девня. Центърът се отличава с висо­ко ниво на привлечените чуждестранни инвестиции и с втората най-висока производителност на труда в страната. Пазарът на труда се характеризира с ниска безработица, висока заетост и високи заплати пре­димно във водещите отрасли на икономическите ядра. Демографските показатели са относително благоприятни особено на фона на повечето други части на страната. Образователната структура е добра, а учениците в центъра постигат едни от най-високите резултати в България.

Състав и трудова миграция

Център „Варна-Девня“ има две ядра, а периферията на по-малкото ядро община Девня изцяло се припокрива с тази на община Варна. В нея попадат общините Аксаково, Аврен, Белослав, Ветрино, Суворово, Долни чифлик, Дългопол и Провадия. За разлика от повечето центрове в страната „Варна-Девня“ не разширява обхвата си спрямо предишното издание на изследването от 2017 г. Най-голям поток ежедневни трудови мигранти към Варна идва от община Аксаково – 3,7 хил. души, или 48% от всички работещи в общината, а с по над 1000 души – от Белослав и Долни чифлик. Най-големият източник на работна сила за Девня е община Варна – от областния град ежедневно пътуват 1,7 хил. души.

Икономика и инвестиции

„Варна-Девня“ е третият по размер на произведената продукция икономически център в страната с 12,4 млрд. лв., или 29,4 хил. лв. на човек от населението през 2021 г. Ръстът на добавената стойност през последното десетилетие е умерен – 69,5%. Степента на концентрация на добавената стойност в ядрата е висока, като в община Варна се генерират 80%, в Девня – 13%, а на трето място е Аксаково с едва 3,7%. Отрасловият профил е относително балансиран с водещ сектор преработващата промишленост, създаваща 22% от до- бавената стойност, следвана от търговията (20%), строителството (9,6%), транспорта и складирането (6,8%) и ИКТ (6,3%). Докато в Девня индустрията генерира почти цялата добавена стойност, в по-малките периферни общини (Ветрино, Аврен, Долни чифлик) водеща роля има земеделието, а услугите се концентрират в община Варна. Сред най-големите работодатели са УМБАЛ „Света Марина“ с 1,8 хил. наети, „Електроразпределение-Север“ с 1,7 хил. работещи, транспортната „Дискордия“ с 1,4 хил. служители, както и „Пи Пи Ди България“ с 1,3 хил. наети. Лидер по приходи през 2021 г. пък е производителят на торове „Агрополихим“ в Девня със 730 млн. лв. Център „Варна-Девня“ има високо ниво на привлечените преки чуждестранни инвестиции, които към края на 2021 г. достигат 1,47 млрд. евро. Малко над половината – 740 млн. евро – са в община Девня, което я поставя на първо място по ПЧИ на човек от населението в страната с 87 хил. евро на човек. От останалите 714 млн. евро повечето са насочени към община Варна. Чуждите инвестиции са съсредоточени в индустрията (55%), операциите с недвижими имоти (19%) и търговията, транспорта и туризма (13%). Сходно е и разпределението при разходите за придобиване на ДМА през 2021 г., като от общо 1,2 млрд. лв. инвестиции 47% са във Варна, 24% – в Девня, 17% – в Аксаково, 10% – в Белослав. И при този инвестиционен показател водеща роля има индустрията (26%), следвана от търговията, транспорта и туризма (17,9%) и строителството (17,7%). Приходите от износ на нефинансовия сектор възлизат на 4,7 млрд. лв., от тях 3,7 млрд. лв. са във Варна и 904 млн. лв. – в Девня. Производителността на труда в център „Варна-Девня“ е 24,2 хил. лв. добавена стойност на един нает годишно – най-високата след тази на център „Загоре“.

Пазар на труда

През 2022 г. безработицата средно за центъра по данни на Агенцията за заетостта е 3,2%, като по-ниска е тя единствено в центъра около сто­лицата. Докато безработица почти отсъства във Варна (2,1%) и съседните Белослав (2,1%) и Акса­ково (2,8%), то в някои от по-малките общини ко­ефициентът остава относително висок, най-ви­димо в Дългопол (12%) и Аврен (9,2%). Това са и общините, където има значителна трайна без­работица, като лицата с регистрация в бюрата по труда над година са 5% от населението на възраст от 15 до 64 години в Дългопол, 2,9% в Аврен и 2,3% в Суворово на фона на едва 0,02% в община Варна. Повечето общини в състава на центъра нямат особено висока младежка без­работица, като с най-висок дял на безработни­те сред населението на възраст 15–29 години е Аврен – 3,8%.

Заетостта в центъра е висока – 65,5% за населе­нието в групата от 15 до 64 години според данни­те от преброяването през 2021 г., но варира от 69% във Варна и 65% в Белослав до 42% в Дъл­гопол и 49% в Долни чифлик. Общо броят на за­етите е 177 хил. души, от които 143 хил. са във Варна. Заетостта във „Варна-Девня“ се свива, като спадът на броя на наетите спрямо 2017 г. е 4,8%. Отрасловото разпределение на заетостта е относително равномерно, като водещ е секторът на търговията (23%), следван от преработващата промишленост (17%) и строителството (11%).

Заплатите във „Варна-Девня“ растат относител­но бавно в периода от 2017 до 2021 г. с 46% и достигат 1393 лв. средно брутно на месец. И тук разликите между общините са значителни, като с чувствително по-високо средно заплащане са Девня (1947 лв. на месец) и Белослав (1514 лв. на месец). На секторно равнище най-високите заплати са в енергетиката на Девня (3946 лв. на месец), ИКТ услугите на Варна (2535 лв. на месец), както и в преработващата промишленост в Дев­ня (2488 лв. на месец).

Човешки ресурс и работна сила

Независимо от разположението си в Северна България „Варна-Девня“ е сред центровете с от­носително нисък спад на населението, като то е намаляло с 8,7% до 422 хил. души за десетиле­тие. Делът на трудоспособните сред тях е един от най-високите в страната – 63,9%, на второ място сред центъра около столицата. Население­то в работоспособна възраст е съсредоточено в община Варна – 207 хил. души, както и в Аксако­во (12 хил.) и Провадия (11 хил.). Същевременно делът на възрастното население е относително нисък – 21,2%, като и тук „Варна-Девня“ се нареж­да на второ място в страната, а индикаторите за демографско заместване показват относително бавни в сравнение с повечето части на България процеси на застаряване.

„Варна-Девня“ е най-привлекателният икономи­чески център в Северна България от гледна точ­ка на миграцията, като през 2022 г. коефициентът на механичен прираст е 5,8‰. Не всички общи­ни в състава му обаче привличат население, като Аксаково, Белослав, Суворово, Провадия и Дъл­гопол нетно губят жители от миграционните про­цеси. На фона на останалата част от страната и естественият прираст – общо –6,7‰ за центъра, не е особено негативен, а само за община Варна той е –4,9‰.

Центърът има много благоприятна образовател­на структура, като с висше образование са 31,2% от населението на възраст 7 и повече години, а с основно и по-ниско – едва 23,7%. Във Варна делът на висшистите е чувствително по-висок – 37,4%. Делът на неграмотните в центъра като цяло е 0,9%, макар да е отчетливо по-висок в малките общини – Долни чифлик (3,6%), Дългопол (3,1%), Провадия (2,9%). „Варна-Девня“ има както втора­та най-висока средна оценка на ДЗИ по БЕЛ сред 16-те центъра – „Добър“ 3,99, така и най-високия среден брой точки на изпита по математика след VII клас – 43,3 от 100 точки.

Източник: Институтът за пазарна икономика