Замъкът Лаакен – от брюкселските дантели до кралските оранжерии

Построен в края на 18 век, замъкът Лаакен служи за резиденция на белгийските кралски особи. Крал Леополд I присъединява към имението някои от близките земи, но Леополд II напълно преобразява територията. Оранжериите, свързващите галерии и пристройките, са построени между 1874 и 1905 г. Архитект Алфонс Балат, един от професорите на Виктор Орта, проектира и контролира изграждането на оранжериите. Построени от желязо и стъкло, стилът им включва елементи от неокласиката и ар нуво.

Леополд II предвиждал владенията да се използват за провеждане на конгреси и церемонии и за официално посрещане на гостите на кралското семейство, и създава една от най-пищните и великолепни колекции от растения и цветя в Европа. Някои от най-добрите ботаници и градинари си сътрудничат при проектирането на градините и оранжериите, а самият крал доставя луковици и различни растения от пътуванията си в чужбина.

Снимка: Deposit Photos

Оранжерията първа посреща посетителите. През зимата сградата приютява чувствителните портокалови дръвчета, но щом времето се затопли достатъчно, те се изнасят навън, за да се наслаждават на пряката слънчева светлина. Освен портокаловите дървета, в оранжерията се намират рододендрони, лаврови дръвчета и камелии. В оранжериите е изложена една от най-старите и най-големи колекции от камелии в света, която е създадена от крал Леополд II и включва вида Roi Leopold, посветен на белгийското кралско семейство.

След като преминете през Театралната оранжерия - най-новата, пътеката ви отвежда до градините. Има два варианта да продължите височайшата си визита - един, който изследва имението, преди да стигне до останалата част от оранжерийния комплекс, и по-кратък, който се държи близо до сградите, но все пак предлага поглед към невероятната градина в английски стил.

По-краткият маршрут минава покрай скулптурното ателие на кралица Елизабет, чийто живописен стил контрастира с модерните стъклени структури зад него. Най-накрая се появява чудесният оранжериен комплекс. Паркът и оранжериите са отворени за посетители само за няколко седмици всяка година, между края на април и началото на май, а билетите трябва да се резервират предварително.

Крал Леополд II живее в палмовия павилион през последните няколко години от живота си и умира там през 1909 г. Тази част от комплекса е затворена за посетители. Съседната палмова оранжерия обаче е отворена и предлага поглед към субтропичната флора от цял свят. От едната страна, доста под високите палми, се намира ficus elastica.

Азалиите имат собствена оранжерия, която градинарите подреждат всяка година, споделяйки пространството с камелии. Въпреки че "азалия" вече не се използва в ботаническия свят, а растенията се класифицират просто като рододендрони, оранжериите все още носят това общоизвестно име на цветята. А точно преди да преминете към секцията, от лявата страна, малка врата ви позволява да надникнете и във вътрешността на студиото на кралица Елизабет.

Снимка: Deposit Photos

Галериите от здравец са впечатляващ спектакъл от цветове и форми. Всяка година, специално за отварянето на оранжериите за посетители, отстрани на галериите се засаждат многобройни видове, а висящите фуксии допълват цветовете на здравеца. Перлата в короната на целия комплекс е зимната градина - архитектурен шедьовър с диаметър 57 м. Куполната структура, наричана още Grande Rotonde, е първата постройка на това, което по-късно се превръща в "град от стъкло".

В него има буйна субтропична растителност, която достига чак до  върха на стъкления покрив. Разновидностите на папрати, палми, бананови дървета и дори канелени дървета, съчетани с растения, израстващи от пукнатините в изкуствените скални стени, наистина могат да накарат човек да забрави, макар и за кратко, че се намира просто в оранжерия.