RATE | Застрахователният сектор доказа готовността си за еврозоната

Пламен Данаилов е финансист с висше икономическо образование от Университета за национално и световно стопанство. Притежава над 22 години опит, като голямата част от него на управленски длъжности в държавната и общинска администрация. Професионалната си експертиза развива в различни организации, като е заемал поста заместник-министър на енергетиката и общински съветник в град София, както и заместник-председател на Постоянната комисия по бюджет и финанси към Столичен общински съвет.

Участвал е като член в Комисията по икономика, собственост и дигитална трансформация и е бил съветник на министъра на културата. В 45-тото и 46-тото Народно събрание е бил народен представител и член на Комисията по бюджет и финанси. Председателствал е Контролния съвет на Камарата на независимите оценители. Г-н Данаилов е заемал ключови позиции в големи международни компании в областта на производството, фармацевтичната индустрия, маркетинга и връзките с обществеността. 

Г-н Данаилов, вече половин година България е официално част от еврозоната. Как се случи преходът към еврото от гледна точка на застрахователния сектор – имаше ли сериозни трусове или системата се адаптира плавно?

По отношение на застрахователния сектор бих искал ясно да подчертая нещо изключително важно – стабилността на този сектор не е просто икономически въпрос, тя е въпрос на обществено доверие и социална сигурност. Затова преминаването към еврото в застрахователния сектор беше един от ключовите фактори за успеха на новата валута.

Шест месеца по-късно с гордост можем да отчетем, че тази част на българската икономика се справи без нито един сериозен проблем. На 1 януари всички застрахователи бяха готови, софтуерните системи бяха настроени и потребителите не усетиха затруднения при преминаването към общата европейска валута. Тук е мястото да кажа, че преминаването към еврото не е еднократен процес. През цялата изминала година секторът, заедно с КФН, работеше за въвеждането на новата валута. Бяха променени десетки наредби, цялата система беше тествана на няколко пъти. На проверка в България мина и европейския надзорен орган EIOPA. Благодарение на тази подготовка секторът премина плавно през тази трансформация и от днешна дата бих я нарекъл огромен успех.

Застраховането е един от фундаментите на финансовата система. То създава предвидимост за гражданите и бизнеса в моменти на риск, несигурност и криза. Именно затова всяко съмнение в стабилността, прозрачността или платежоспособността на участниците на пазара има много по-широк обществен ефект. През последните години секторът премина през сериозни изпитания – повишена инфлация, ръст на обезщетенията, промени в презастрахователната среда, натиск върху цените и необходимост от адаптация към новите европейски регулаторни изисквания. В същото време очакванията на потребителите към застрахователните компании стават все по-високи – както по отношение на сигурността, така и по отношение на качеството и бързината на услугите.

Това поставя и по-високи изисквания към регулатора.

Нашето разбиране е, че когато става въпрос за стабилността на застрахователния сектор, компромиси не могат да бъдат допускани. Затова КФН ще продължи да прилага последователен и строг надзор по отношение на капиталовата адекватност, управлението на риска, ликвидността и защитата на потребителите. Там, където има системен риск или поведение, което застрашава интересите на застрахованите лица, регулаторът трябва да реагира своевременно, категорично и без колебание.

През тази година видяхте, че имаме силата и възможностите да го направим въпреки безпрецедентния натиск върху работата на КФН и нашите служители. С гордост мога да кажа, че не се огънахме и няма да го направим.

Но наред с контрола, секторът има и сериозен потенциал за развитие и стабилизация. Виждаме положителни сигнали – подобряване на капиталовите позиции, постепенно технологично обновление, засилена дигитализация и все по-голям интерес към модерни застрахователни продукти и услуги. Влизането на България в еврозоната също създава предпоставки за по-голяма предвидимост, по-нисък макроикономически риск и повишено доверие към българския финансов сектор като цяло.

Убеден съм, че със стабилна регулаторна рамка, активен диалог с индустрията и ясни правила за всички участници, застрахователният сектор може не само да преодолее натрупаните предизвикателства, но и да се превърне в още по-силен двигател на финансова стабилност и икономическо развитие.

Кои се оказаха най-големите оперативни и технически предизвикателства за застрахователните дружества, а и за КФН, по време на самия процеса на превалутиране?

Както казах, зад превалутирането се крие огромна работа – нормативна, техническа и най-вече човешка. Добрата новина е, че експертите на КФН бяха изключително добре подготвени за нормативната промяна, а дигитализацията на сектора помогна за техническите предизвикателства.

Най-важната промяна, разбира се, беше превалутиране на всички договорни задължения и плащания. Особено чувствителен беше въпросът с правилата за закръгляване, тъй като дори минимални разлики можеха да доведат до несъответствия в милиони полици. Не е за подценяване и адаптацията на IT системите, както и двойното обозначаване на цените. Най-голямата роля на Комисията е, че не допуснахме да има заблуждаване на хората с двойните цени. Благодарение на активната ни кампания, хората разбраха, че не трябва да сключват нови полици или анекси към съществуващите договори. Доказателството е, че в КФН нямаме ръст на сигналите за подобни измами.

Има ли вече КФН официални или прогнозни разчети колко точно струваше на българския застрахователен пазар преминаването към единната валута, като административни разходи, IT инвестиции и пренастройка на процесите?

Не бих посочил конкретна сума, защото такава официална оценка не съществува. Разходите варират значително според размера на дружеството, степента на дигитализация и сложността на информационните системи. Смятам, че преминаването към еврото беше процес, от който ще има много повече позитиви, отколкото негативи като разходите по въвеждането му. Това беше и възможност за обновяване, както и надграждане на системите, което в бързо променящата се среда е жизнено важно.

От позицията на изминалите близо шест месеца, какви са първите реални ползи за сектора от членството ни в еврозоната?

Еврозоната безспорно има изключително много ползи за сектора. Тя обаче е част от един процес на промяна, който се развива през последните години. Факт е, че секторът има сериозен потенциал за развитие и стабилизация.

Виждаме положителни сигнали – подобряване на капиталовите позиции, постепенно технологично обновление, засилена дигитализация и все по-голям интерес към модерни застрахователни продукти и услуги. Влизането на България в еврозоната също създава предпоставки за по-голяма предвидимост, по-нисък макроикономически риск и повишено доверие към българския финансов сектор като цяло.

Убеден съм, че със стабилна регулаторна рамка, активен диалог с индустрията и ясни правила за всички участници, застрахователният сектор може не само да преодолее натрупаните предизвикателства, но и да се превърне в още по-силен двигател на финансова стабилност и икономическо развитие.

А кои са негативите или неочакваните странични ефекти от еврото, които отчитате до момента?

Ако трябва да говорим за „негативи“, те по-скоро не са негативи от самото въвеждане на еврото, а естествен резултат от по-високите стандарти за прозрачност и отчетност. Преминаването към единната валута наложи преглед и актуализиране на множество вътрешни процеси, информационни системи и контролни механизми. Това означава повече дисциплина, по-прецизно документиране, по-висока проследимост на операциите и по-голяма прозрачност пред потребителите и надзорните органи. Ако някой възприема тази допълнителна прозрачност и необходимостта от привеждане на процесите към по-високи европейски стандарти като неудобство, това би могло да се определи като единствения „негатив“.

От гледна точка на обществения интерес и стабилността на финансовата система обаче това всъщност е положително развитие, което повишава доверието в сектора и създава по-предвидима и сигурна среда както за потребителите, така и за бизнеса.

Преди приемането на еврото имаше сериозни опасения от потребителски организации, че превалутирането може да бъде използвано за скрито вдигане на премиите по масовите застраховки. Потвърдиха ли се тези страхове в реалната статистика на КФН за последното полугодие?

Според надзорните данни на КФН от началото на 2026 г., опасенията на потребителските организации за скрито или изкуствено повишение на цените на застрахователните продукти в процеса на приемане на еврото са по-скоро неоправдани.

В рамките на своите регулаторни и надзорни правомощия, КФН извършва детайлен мониторинг на застрахователния пазар, с фокус върху задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Анализът на брутния премиен приход от началото на 2026 г. до момента показва, че движението на цените по застраховките се дължи изцяло на стандартни пазарни фактори, а не на валутната конверсия.

При застраховка „Гражданска отговорност“ средната застрахователна премия запазва стабилни нива, като измененията в отделни сегменти отразяват единствено индивидуалните профили на риска на водачите (възраст, мощност на автомобила, регион), както и актуалната статистика за изплатените претенции по тежки инциденти, включително и в чужбина.

При застраховка „Каско“, наблюдаваният умерен ръст в премийния приход кореспондира напълно с инфлационните процеси при цените на резервните части и стойността на ремонтните услуги в автосервизите, което е обичайна пазарна тенденция и няма причинно-следствена връзка с еврото.

Всъщност, каква е Вашата равносметка за финансовото състояние на застрахователния сектор у нас през 2025 г.?

Финансовата стабилност на целия застрахователен сектор бележи подобрение към края на 2025 г., видно от годишните данни, които застрахователните дружества представят пред Комисията съгласно регламента Платежоспособност II. Разбира се има изключения.

Стойността на капиталовото изискване за платежоспособност, което отразява рисковете на застрахователите при извършване на дейността нараства, но заедно с това с изпреварващи темпове нараства и стойността на собствените средства, годни за покритие на поетите отговорности.

Така коефициентът на покритие на капиталовото изискване за платежоспособност със собствени средства към края на годината достига 180% за пазара като цяло.

През последната година секторът премина през известни сътресения, свързани с финансови проблеми и регулаторни мерки спрямо конкретни застрахователни компании. Справи ли се добре регулаторът и какви бяха основните поуки за „Застрахователен надзор“ от тези казуси?

Най-вероятно имате предвид отнемането на лиценза на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. Отнемането на лиценз е най-тежката мярка, която надзорният орган може да наложи. Това обаче е единственото решение, което в случая можеше да защити интересите на застрахованите лица.

Отнемането на лиценза е финал на един дълъг процес. В последната година бяха установени сериозни проблеми в системата на управление, инвестирането на премиите, техническите резерви и капиталовата адекватност. Въпреки нашите настойчиви искания и административни решения, дружеството отказа да се съобрази.

От страна на КФН и другите европейски регулатори, където работи компанията, бяха наложили множество надзорни мерки и санкции. Те обаче не доведоха до трайно подобрение. Затова се стигна и до това решение от страна на Комисията. Действията на КФН по отношение на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ бяха извършени в пълна координация с европейския надзорен орган EIOPA. Тук е много важно да подчертая изключителния професионализъм и отдаденост на екипа, който ръководя, и с гордост мога да кажа, че в момента този опит се изучава и анализира, за да бъде прилаган и в бъдеще при подобни критични случаи.

Достатъчно защитени ли са българските потребители, например при евентуален фалит на застраховател или, както се случи, забрана за работа? Обмислят ли се промени в обхвата или капацитета на Гаранционния фонд, за да се гарантира по-голяма спокойствие на пазара?

Искам да подчертая, че предприетите мерки бяха насочени преди всичко към защита на застрахованите лица и запазване на стабилността на пазара. Отнемането на лиценза не засяга валидността на вече сключените застрахователни договори. Застрахованите лица не губят правата си. Всички действащи договори остават валидни до изтичането на техния срок, а дружеството продължава да носи отговорност по поетите задължения.

ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ няма право да сключва нови застрахователни договори, но е длъжно да обслужва съществуващите си клиенти и да изпълнява задълженията си по действащите полици. За осигуряване на законосъобразното управление на дружеството КФН е назначила квестори, които упражняват контрол върху дейността му и следят за изпълнението на задълженията към застрахованите лица.

По отношение на Гаранционния фонд, считам, че наличните средства и експертността на институцията са достатъчни, за да поемат всички претенции, които клиентите на компанията могат да има.

Темата за системата „Бонус-малус“ по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е класически „горещ картоф“. Защо само се отлага и кога реалистично можем да очакваме окончателното въвеждане на новите правила?

Както винаги сме изразявали становище, въпросът за въвеждането на системата „бонус-малус“ особено при сегашната нормативна уредба зависи в основна степен от волята на застрахователите. „Бонус-малус“ е система, при която застрахованите лица с добра история на претенциите се ползват с отстъпки, а застрахованите с лоша история получават увеличение на премията. Последните изменения на Кодекса за застраховането предвидиха, че правилата за тези отстъпки или увеличения ще бъдат предмет на свободната преценка на застрахователите, като изискването на закона се отнася единствено до това критериите да бъдат публикувани, така че всеки заинтересован гражданин да може да се запознае с тях.

От гледна точка на тяхното прилагане също така не съществуват пречки. По отношение на огромната маса от лица, които управляват добросъвестно превозните си средства, не причиняват щети и ежегодно подновяват застраховката си при една и съща компания, застрахователят разполага с цялата му необходима информация и може да приложи правила за бонус самостоятелно. Същото се отнася и до лицата, които евентуално са причинили такива щети и подновяват застраховката при същия застраховател. В случай на „мигриращите“ застраховани лица, които се преместват от един застраховател при друг, съществуват ефективни механизми които да позволят прилагането на системата и без автоматизиран обмен на данни, като напр. застрахователят приложи по-висока премия за нови клиенти, които не му предоставят чисто удостоверение за застрахователни претенции за определен от застрахователя брой години назад, в рамките на петте години за които се издава удостоверението.

Доколкото въпросът Ви се отнася до нормативната уредба за автоматизирания обмен на информацията, включена в обхвата на удостоверението за застрахователни претенции, следва да се има предвид, че проектите на измененията в съответните наредби бяха разработени към края на 2025 г. и процедурата по съгласуването им започна в началото на тази година. Предвид необходимостта да се постигне съгласуване с Министерството на вътрешните работи и с Министерството на транспорта обаче процедурата беше забавена от подаването на оставка на правителството и сформирането на новия парламент и нов състав на Министерския съвет. След приемане на нормативните актове следва допълнителна работа по адаптиране на административните документи и актуализацията на информационната система на Гаранционния фонд. Надяваме се инициативата да приключи до края на 2026 г.

Ще видим ли рязко поскъпване за рисковите шофьори и пропорционално поевтиняване за изрядните?

Не бих искал да се ангажирам с прогнози. Пазарът по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е фокусът на вниманието в областта на застраховането. Бих искал да обърна внимание само на това, че съотношението между изрядните и рисковите шофьори е много непропорционално. Претенции причиняват твърде незначителен дял от превозните средства, за които се сключва задължителната застраховка. Не е реалистично да се очаква преразпределението на застрахователната премия в такива пропорции да доведе до чувствителни отстъпки.

Готова ли е Единната информационна система за оценка на риска (ЕИСОУР) да поеме тежестта на „Бонус-малус“ без технически сривове?

Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска (ЕИСОУКР) се разработва и поддържа от Гаранционния фонд и понастоящем е предмет на цялостно преразглеждане, като ще бъде изградена на базата на нов и съвременен интерфейс за обработка и обмен на данни. Уверенията на експертите са, че това ще осигури надеждността на информационната система за сключване на задължителната застраховка. Преди нейното въвеждане в експлоатация се предвиждат всички установени от добрата практика тестове. Независимо от това, с цел избягване опасността пазарът да се окаже неподготвен в условията на макар и малко вероятен срив, с проекта на нормативните актове разработени от КФН в сътрудничество с Министерство на вътрешните работи и Министерство на транспорта и съобщенията е предвиден резервен вариант, при който процесът на издаване на застрахователни полици да може да се поддържа и в условията на невъзможност на ЕИСОУКР да изпълнява заявки.

Какви законодателни и нормативни промени подготвя в момента управление „Застрахователен надзор“? Има ли текстове в Кодекса за застраховането, които спешно се нуждаят от ремонт?

Наред със завършването на уредбата по застраховка „Гражданска отговорност“, което е продължение на законодателните инициативи от 2025 г., понастоящем основното предизвикателство е свързано с въвеждането на голямото изменение в директивата, посветена на финансовите изисквания на застрахователите „Платежоспособност ІІ“, както и въвеждането на изцяло новите изисквания на Директивата за възстановяване и преструктуриране на застрахователи и презастрахователи. Успоредно с това работим по предложения за усъвършенстване на уредбата на производството по несъстоятелност на застрахователите, която на практика не е подлежала на обстоен преглед, откакто е създадена нормативната уредба за лицензиране и надзор в застрахователния сектор преди тридесет години.

Дигитализацията вече не е бъдеще, а настояще. Как КФН балансира между насърчаването на иновациите (InsurTech) и строгия надзор върху тях?

Предложения за реформиране на нормативната уредба с цел насърчаване на дистанционното сключване на застрахователни договори бяха направени с последното изменение в Кодекса за застраховането, което беше разглеждано през миналата година. За съжаление, предложенията тогава не бяха приети. Надяваме се да имаме възможност да ги предложим отново с измененията през тази година.

От януари 2025 г. в сила влезе европейският Регламент за дигиталната оперативна устойчивост (DORA). Как се справя българският застрахователен пазар с тези строги изисквания за киберсигурност и управление на ИКТ рисковете? Имаше ли санкционирани или затруднени дружества?

Въвеждането на Регламента (ЕС) 2022/2554 цели консолидиране и подобряване на изискванията във връзка с риска в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), както и осигуряване на оперативна устойчивост в сектора на финансовите услуги. Той поставя строги, но и напълно необходими изисквания пред българския застрахователен пазар.

За КФН, като регулатор, защитата на потребителите на застрахователни услуги и стабилността на сектора са водещ приоритет. Установяването на единни изисквания за сигурността на мрежовите и информационни системи, при финансовите субекти води до повишаване на цифровата устойчивост, уеднаквяване на надзорните дейности и стандартизирано докладване на европейско ниво.

Във връзка с отправено запитване от страна на КФН към застрахователните дружества относно основните предизвикателства, които срещат при предоговарянето на споразуменията с трети страни – доставчици на услуги в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) с оглед осигуряване на съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2022/2554 (DORA), беше отчетено, че се проявява висока степен на сътрудничество и коректност при преговорите. До момента не са възниквали индикации за сериозни проблеми или несъответствия.

Въпреки това се отчитат редица предизвикателства, сред които обемни и сложни договори, дълги административни процеси, неяснота при определянето на „критичен договор/функция“ и забавяне в обратната връзка от страна на доставчиците при съгласуване на проектите. Допълнителни затруднения произтичат от липсата на нормативно уредени стандартизирани модели на клаузите, което изисква време за дискусии, както и от нежеланието на някои големи доставчици да приемат индивидуално договаряне или специфични изисквания, свързани с одитни права, провеждане на TLPT тестове и предоставяне на данни. Наред с това се очертава необходимост от управление на риска, осигуряване на нужните ресурси (финансови, човешки и технически) и обучение на персонала за справяне с изискванията на регламента.

По отношение на степента на готовност за прилагане на изискванията, субектите в сектора демонстрират добра степен на готовност, особено застрахователните компании, които са част от международни групи. Основната причина за това е дългогодишното внедряване на корпоративни политики за киберсигурност на групово ниво. Същевременно част от застрахователните посредници (брокери), които попадат в обхвата на регламента, също демонстрираха висока степен на готовност и успяха да подадат информационните регистри и договори с ИКТ доставчици.

Стратегията на КФН в първия етап от въвеждането на новите изисквания бе фокусирана върху даване на указания и предписания, като налагането на административни санкции се явява крайна мярка при системно неизпълнение.  Към момента Комисията не е налагала административнонаказателна дейност за несъответствие с регламента DORA.

Какви са Вашите основни прогнози за развитието на застрахователния пазар до края на 2026 г.?

Застрахователният пазар ще продължи да нараства, движен от различни фактори, като повишено търсене на застрахователни продукти при все още ниското застрахователно проникване и увеличение на честотата и размера на щетите, причинени от климатични промени. Автомобилното застраховане ще продължи да доминира, като се очаква преразпределение и увеличение на концентрацията в този сегмент.

Макроикономически фактори, като нарастване на доходите и инфлацията, също водят до увеличение на премийния приход.

Ако трябва да назовете трите най-големи предизвикателства пред застрахователния бизнес в България за следващите 12 месеца, кои биха били те и каква е ролята на КФН в тяхното преодоляване?

Сред трите най-големи предизвикателства бих откроил:

• прилагането на промените в застрахователното законодателство след въвеждане на измененията в Кодекса за застраховането;
• преодоляването на последствията след отнемането на лиценза на ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ АД и
• намирането на правилния подход към застраховането на „гражданската отговорност“ на автомобилистите изобщо.

Предстоящите изменения в законодателството са значителни по обем и независимо от инициативите на Европейския съюз за намаляване на нормативната уредба, по-същество предвиждат значителни промени. Те ще засегнат преди всичко застрахователите, които няма да получат статут на „малки и несложни“ предприятия и за които нормативната уредба ще се приложи в пълнота. Ролята на КФН в този процес е да участва активно в завършването на измененията в законите, както и да администрира процеса на адаптация на бизнеса към променената нормативна среда.

Случаят „ДаллБогг“ разкри за пореден път пагубните последици от опитите за постигане на пазарен ръст с всички средства и преди всичко посредством системно подценяване на застрахователните премии. Европейският съюз, част от който сме, има механизми, по силата на които задълженията на застрахователя, преди всичко по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ще се платят от целия български пазар – в конкретния случай посредством Обезпечителния фонд на Гаранционния фонд, който трябва да плати всички обезщетения, дължими от застрахователя, за които последният няма средства. Всички законови механизми за попълване на Обезпечителния фонд в последна сметка се свеждат до събиране на допълнителни средства от българските застраховани лица. Основната роля на КФН в този процес е да се постарае със съществуващите законови механизми да допринесе негативните последици за пазара да бъдат ограничени, колкото се може повече.

В тази връзка е последният и ключов въпрос за разбирането на застраховането като цяло и по-конкретно на най-разпространената застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Застраховането е процес на управление на рисковете, на които сме изложени. То е свързано с тяхната точна оценка и с тяхното добросъвестно провизиране и неминуемо минава през справедливата цена на застрахователното покритие. Тя следва да се разглежда не като подобно на данък задължение, а като инвестиция в благосъстоянието на обществото.

При заплащането на тази цена ние би следвало да изхождаме не просто от мимолетното желание да заплатим възможно най-малката застрахователна премия на пазара, а да си дадем сметка дали, ако ни се наложи да бъдем в положението на хората, които биха търсили обезщетение, тази цена би била достатъчна да се плати това обезщетение. В застраховането, както и във всяка друга стопанска дейност, максимата „евтиното излиза скъпо“ важи с неотменна сила. Особено при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Тя ни позволява да пътуваме свободно из цялото пространство, което се покрива от системата „Зелена карта“, а то включва цяла Европа и части от западна Азия и Северна Африка. Наред с това тази свобода ни поставя в условията на световния пазар, където обезщетенията се определят по правила, които ние не можем да повлияем и трябва да ги приемем, каквито са. В системата на „Зелената карта“ действат механизми, по силата на които дължимите обезщетения трябва да бъдат платени. В противен случай последствията са тежки и неизбежни. В рамките на Европейския съюз механизмите са и безотказни, особено след въвеждането на последните изменения в законодателството, които бяха приети през 2025 г.

Дори в случай на фалит на застрахователя държавата членка, където той е лицензиран, посредством гаранционния си механизъм е длъжна да плати обезщетенията – така както са определени в другите държави членки. В случай на недостиг на средства в този гаранционен механизъм държавата членка трябва да ги събере при това единствено от своя пазар, с други думи – в последна сметка от хората, които сключват застраховки на този пазар. В този смисъл, хората, които в предходната година са заплатили по-ниска цена за застраховката във фалиралия застраховател, през следващата година ще трябва да платят по-висока цена при следващия застраховател, при който ще се застраховат. Тази цена би следвало да е по-висока от нормалната цена, която следва да се плати, ако предходният застраховател би прилагал достатъчни премии, защото освен нормалната цена на риска за текущата година, застрахованите лица би следвало да платят и недофинансирането на риска за предходните години, в които са плащали по-малко и което ще бъде включено в новите премии посредством по-големите отчисления в гаранционния механизъм. По този начин „евтиното излиза скъпо“. Процесът може да се забави, но така или иначе ще се прояви, колкото по-късно във времето, с толкова по-сериозни последици.

В тази връзка бих искал да се обърна към всички, които протестират срещу „повишаването“ на цените в задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите. В значителна степен такова едно повишаване по-скоро е връщане на пазара към едно състояние на нормалност, което е било изкривено от съществуването на застраховател, който е имал доминиращо положение на определени сегменти в резултат на неразумно ниските премии.

Колкото повече протестираме срещу балансирането на цените днес, толкова повече ще трябва да плащаме утре. Колкото повече оставяме застраховката недофинансирана, толкова повече обричаме на недостойни обезщетения потребителите на собствения си пазар, защото потребителите на другите пазари ще се облегнат на собствените механизми за определяне на обезщетенията и ще получат полагащото им се, а за нашия пазар ще останат по-малко средства и застрахователите ще се принуждават да прилагат каквито и да било техники за намаляване на обезщетението към българските увредени лица, които няма да получат справедливо обезщетение. А увредените по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите можем да бъдем всички ние и нашите близки. Гаранция няма – всичко е статистика.

В този процес на осъзнаване на неизбежното ролята на КФН е да назове нещата с истинските им имена, да ги постави на обществен дебат и да съдейства за промяна на общественото съзнание, като залог за трайно и положително развитие на застрахователния пазар. Даваме си сметка, че това е разговор, който надхвърля хоризонта от дванадесет месеца, за който питате, но разбираме, че този разговор трябва да бъде започнат.

Вярвам, че настоящото интервю е стъпка в правилната посока.