Зелената класна стая на Мая Бежанска

Мая Бежанска ври и кипи във всичко, с което се захване, и не позволява на рутината да проникне и удобно да се настани. Големите я познават от театралната сцена и киното, малките – от кукления театър. Във всичко – като актриса, но и като човек с кауза, тя обича да се раздава на 100%. „Зелена класна стая“ е проект, чрез който ще създаде пространство, в което децата от маргинализирани общности свободно да мечтаят и да търсят път за осъществяване. 

Служителите на Пощенска банка отличиха нейната инициатива със специалната награда в конкурса „Вселена от възможности“. Какво всъщност прави Мая Бежанска?

От 8 години тя има неправителствена организация и в района на Велинград работи с деца в неравностойно положение, също и от помашките и ромските общности. Организират образователни лагери, в които темите са свързани с живота сред природата, околната среда и връзката с нея, заземяването, приятелството, но и професионалното развитие. „Голяма част от децата, живеещи в селата около Велинград, през лятото остават само с бабите и дядовците, докато родителите са на гурбет в чужбина. Не знаят с какво да запълнят свободното си време и често обикалят горите без цел и посока. Те израстват без достъп до изкуство и култура. Имат свои мечти и цели, но нямат представа как да ги реализират. Губят бързо вяра в себе си и така „свещичките“ угасват. В общуването с тези деца дойде идеята да изградим място, винаги отворено за тях, където може да потърсят помощ. Зелената класна стая ще е сред гората, там те ще се срещат с човеци за пример. Как да следват мечтите си?

„Родителите в тези затворени общности имат страхове, които насаждат у децата си и те се отказват да мечтаят. Ние обаче ги насърчаваме през личните си истории. Аз съм от семейство, в което няма артисти. Но когато попаднах в кръжока по куклен театър, реших, че това е моят път, и тръгнах да го следвам. Всичко си беше в мои ръце. Личният пример и опитът, през който всеки е минал, е начин да стигнем до децата и да ги окуражим, че няма невъзможни неща“. Какво я тегли към този детски свят?

Мая Бежанска е била част от екипа на фондация „Ден Гри“, която работела в Широка лъка. Но когато проектът за децата от домовете спира, нещо продължило да я свързва с онези изоставени малки същества и с растящите в маргинализирани общности. Решила, че трябва да сподели вилата си в Юндола с повече хора и го прави вече осем години. Защо продължава да работи с точно такива деца?

„Обичам да общувам с деца, харесвам тяхната вътрешна чистота. Листът е бял, трябва много да се внимава какво пишем върху него. И разказва как наскоро в Пловдив я спира млад мъж, който я пита дали го помни. Оказва се, че е израснал в дома в Широка лъка. Сега има семейство и деца и работи като готвач в ресторант. „Струвало си е! Стопли ми сърцето. Отлепих от земята и исках да полетя“ – признава тя. Как обаче да става интеграцията?

Отделянето на определени общности в ромски гета или в изолирани райони, както са помаците – не вярвам в тази „интеграция“. Тези деца познават твърде малко неща и имат съвсем ограничени познания.

Бизнесът би могъл да е полезен с курсове по лидерство и личностно развитие, с посочване на стъпките, които трябва да се изминат, и качествата, които да се развият, за да постигнат желана от тях кариера. Срещата с успешни хора ще мотивира децата да дадат максимума от себе си, за да израснат. Те биха могли да опитат да чиракуват, за да проверят притежават ли енергията и куража да следват мечтите си. Ако в общността има хора с постижения, това ще задвижи колелото на успеха. Напускайки дома, децата трябва да имат готовност сами да се справят с всичко. Какви умения имат те?

Бизнесът, в който тези общности са включени, най-често е в сивия сектор. Те берат гъби, боровинки, билки, изкупувани на безценица. И ако там се направи малка фабрика, която да ги преработва – ще имат поминък през цялата година. Мая напомня за цеха за ръчно тъкани килими в село Костандово край Велинград. Предприемачът Нино Парпулов е намерил вярната формула, чрез която не просто да прави бизнес, а и да съхрани този ценен занаят, като развива уменията на местните жени. В региона хората от малцинствените общности са добри строители, те работят с камък и дърво, в селското стопанство и в животновъдството. Младите са подходящи кадри за хотелите и изобщо за туризма, но трябва да бъдат обучени. „Представяла съм си как стават гидове и разхождат туристи, как им показват прелестите на района. И вместо да ходят на гурбет в чужбина, може да развиват своето родно място. Някой обаче трябва да задвижи тази машинка, за да се види, че има перспектива“. Но как?

През тези осем години работа с децата мечтите на Мая Бежанска само са се уголемили. И дори малка сума в подкрепа на „Зелената класна стая“ ще е капчицата, която е важна, за да не се откаже да върти двигателя.

Текстът е част от бр. 105 на сп. "Икономика". Публикуването му в Economic.bg е по силата на търговско партньорство между двете медии.