Следващите 25г. няма да ни мъчи жажда

Нона Караджова: С 5 млрд. лв. от Европа ще тушираме скока на водата

Вече няма да плащаме за течовете по тръбите, казва екоминистърът

- Г-жо Караджова, какво показа анализът на водния ресурс на страната? Имаме ли достатъчно вода или ще ни мъчи жажда в следващите години?

- Слава Богу, анализите показват, че заедно с река Дунав, която ползваме, България е осигурена сравнително добре с вода за следващите 25 г. Тревожното е, че все по-често се наблюдават сезони с резки дълготрайни засушавания - от 2-3 месеца до половин година, или обратно – с много обилни валежи. За да противодействаме на засушаванията, трябва да имаме съоръжения, които да съхраняват наличната вода, особено от повърхностните източници.

- А подземните води?

- Подземните води са стратегически ресурс, при очакваното драстично намаление на световните запаси от пресни води. Дългосрочните европейски стратегии изискват страните да съхраняват максимално дълго подземните води и да използват не повече от 20% от тях, за да ги запазят за бъдещите поколения. Тоест, имаме нужда от резервоари за съхранение на вода, които да се поддържат, а там, където липсват, да се изградят язовири и денонощни изравнители, които се използват във ВиК системите.

Смяната на сухи сезони с такива с дълги обилни валежи е индикация за увеличаване на рисковете от наводнения. Ако имаме много вода, но нямаме добри съоръжения, които да я довеждат до потребителите, ще се окажем в ситуация – във вода газим, жадни ходим. Анализът на цялата инфраструктура – за питейно битово водоснабдяване и канализация в населените места, на напоителните и системите за защита от вредно въздействие на водите показа, че огромна част от изградената водна инфраструктура е силно амортизирана. Тя е изградена преди 40-70 г., срокът й на годност е изтекъл или изтича. В някои райони липсват канализация, водопроводи, пречистване на отпадъчни води и питейни води, съоръжения за напояване и защита от наводнения.

- Какви промени предлага проектът на Националната стратегия за управление на водите, която ще се дискутира на 19 април на обществено обсъждане? 

- Цялата водна инфраструктура в страната ще бъде систематизирана в единен регистър в Министерство на регионалното развитие (МРРБ), който ще поддържа информация за собственика, оператора, техническото състояние, степента на амортизация и за количественото и качествено състояние на всяко съоръжение, включително дали е заведено в кадастъра на страната.

Осигурихме средства от Оперативна програма "Околна среда"  за изграждане на регистъра. Предстои да се обяви процедура за избор на изпълнител. Регистърът с единната информационна система ще дадат ясен отговор какви водни съоръжения имаме, в какво състояние се намират, кой отговаря за тях, от какво се нуждаем.

Приоритетите за финансиране ще се определят от собствениците, а не от операторите, които са търговски дружества и имат бизнесинтереси.

Независимо кой е източникът на финансиране, залагаме осветляване и пълна прозрачност на финансирането на целия сектор.

- Хората се интересуват колко ще плащат за вода. Какво ще се промени при цените и таксите?

- Комисията за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ще продължи да регулира и контролира ВиК услугите. Регулация се въвежда за още две услуги - за водата за напояване и за хидроенергийни цели. Трите сектора - ВиК, услуги за напояване и услуги за хидроенергетика, ще се подчиняват на  принципа „един оператор-една цена”, за да бъдат равнопоставени всички ползователи на  територията на един оператор.

При определяне на нивата на цените на съответните услуги и при включване в тях на определени инвестиции, ДКЕВР ще се съобразява с приоритетите на собственика на инфраструктурата, а не на оператора. Това се прави, за да няма произволни решения на ДКЕВР точно кои инвестиции да зачете и кои да не зачита, от гледна точка на включването им в тарифата и бизнесплана за съответната година.

- Бихте ли дали пример?

- Цените на оператора "Напоителни системи" например, ще бъдат еднакви за територията за всички негови клиенти, като е възможно да има разлика според напояваната култура, което пък е в зависимост от от политиката на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за преимуществено развитие на един или друг подотрасъл. Възможно е цената водата за напояване на оризища да е една, а за зеленчукови или овощни градини - друга. Но това може да зависи и от конкретните климатични условия през дадена година. По същия начин битовите клиенти на един ВиК оператор ще плащат една цена за територията, която той обслужва.

- Предлагате двустъпална тарифа за такса „водоползване”...

-  От 2000 г. със Закона за водите е въведена такса "водоползване". 12 г. тя се заплаща за всеки иззет от природата кубически метър подземни или повърхностни води и влиза като елемент в цената на съответната услуга- водоснабдяване за битови и питейни нужди, за хидроенергетика и за напояване. Таксата е еднаква за цялата страна, но с различен размер, в зависимост от това за какво се ползва и е съставна част от цената на услугата.

За питейно водоснабдяване такса „водоползване” е 2 ст. на куб.м. Предлагаме тя да се начислява на всеки потребен от крайните потребители вода куб.м. вода, а не на всеки взет от язовира кубик. Защото досега потребителите са плащали и за водата, която се губи по пътя на водата - по амортизираните и надупчени водопроводи, което не е справедливо.

Промяната в принципа на определяне при потребителя позволява да въведем двутарифна такса според водоползването, за да стимулираме пестенето на вода от хората и бизнеса. В други държави, където е въведена, за потребление под 3,5 куб.м. на месец на жител такса „водоползване”, съответно цената, е по-ниска, а над това потребление е по-висока.

- Не е ли малко това количество вода за съвременния човек?

- Границата е определена като напълно достатъчна в Израел, например. За България конкретното число ще бъде определено след анализ, ако принципът бъде одобрен от парламента. Съвсем наскоро в ЕК имаше дебати за въвеждане на стимули за пестене на вода. Предвиждаме хората, които не разхищават скъпоценния ресурс, като променят навиците си,  да бъдат стимулирани с по-ниска цена на услугата, по-ниска такса за водоползване.

- За какво ще се използва таксата?

- Предимно за подобряване на съоръженията в сектора. На първо място, да изградим съоръженията, които липсват или ще ги подменим, където има огромни загуби на вода. За 2010 г. и 2011 г. общо събраните такси за водоползване и ползване на водни обекти са в размер 92 млн.лв.

- Ще поскъпне ли много водата заради необходимите, според водната стратегия, инвестиции в сектора?

- Цените биха скочили много, ако не се подобри ефективността на управление на системата, ако не се привлекат средства от европейските фондове, ако не се намалят течовете и авариите на поруразрушена инфраструктура. 13 млрд.лв. най-малко са необходимите минимални инвестиции за постигане на прилично ниво на водните услуги. Около 40 млрд. лева са нужни за европейски услуги.

- Как ще противодействате на поскъпването?

- Като увеличим поне двойно ресурса на ползваните от еврофондовете средства, който ще е не по-малко от 5 млрд. лв. за периода 2014 - 2020 г. С националното съфинансиране и малко участие на бенефициентите, парите ще достигнат поне 7 млрд. Тази сума ще ни позволи да довършим изцяло изграждането на пречиствателните станции за питейни води, доизграждането на канализационни системи, пречиствателни станции за отпадъчни води в големите населени места в страната.

За смяна на водопроводите с големи течове и за изграждане на нови в селищата със сезонни и годишни водни  режими. Освен от ОП "Околна среда", през следващия програмен период за водна инфраструктура ще се отделят достатъчно средства и по Програмата за развитие на селските райони. Проекти за защита от вредни въздействия на водите ще бъдат финансирани от ОП "Регионално развитие" в рамките на интегрираните планове за управление на 36 големи градове, бенефициенти по нея.

С целенасочена финансова интервенция от фондовете и с ясни приоритети къде да финансираме най-напред, с прозрачност и публичност на решенията, съм убедена, че ще тушираме вдигането на цените заради недостиг на финансов ресурс.

Повишаване на ефективността на управлението на водните съоръжения също ще задържи цената. Още в този програмен период по ОП "Околна среда" стартира проект за подобряване ефективността и мениджмънта на ВиК операторите. Предвижда се въвеждане на информационните технологии.

В Израел ВиК операторите получават онлайн информация в кой апартамент например има теч, както и за течовете от водопроводи и канали под земята. 12 млн. лева са заделени за изграждане на подобни системи у нас. 

- Има ли вода в язовирите в момента?

- 55 големи и значими комплексни язовири, от които зависи подаването на вода за питейно битово водоснабдяване и за напояване, са в много добро състояние. Те съхраняват 80% от цялата питейна вода в страната. Април и май са решаващи за пълнене на водоемите. В момента само два са с по-малко от очакваните количества вода. Те въобще не са източвани в началото на годината, когато се наложи да бъде намалено нивото на някои водоеми. В края на май ще сме наясно колко вода ще имаме за летните горещини. МОСВ, което отговаря за количеството и качеството на водите, а не за съоръженията, чрез режимните графици приоритетно ще осигури вода първо за питейно битово водоснабдяване, след това за напояване, промишленост и за хидроенергийни нужди.

- По пътя от София за Враца се вижда странна гледка. В района на Скравена половината от планината я няма. Изрязана е и продължават да я извозват като камъни. С масово раздадените концесии за строителни материали, да не останем без планини в един момент?   

- Почти всички преписки за разрешения за търсене и проучване на строителни материали и за концесии са внесени до края на 2009 г. Ние нямахме право да не ги разгледаме. По предложение на МОСВ през февруари 2010 г. Министерски съвет преустанови за 2 г. приемането на нови заявления, за да се придвижат изостаналите. В края на 2011 г. предложихме срокът да бъде удължен с още няколко години, но, за съжаление, не срещнахме подкрепа от колегите от МРРБ и Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ).

Единен орган за подземните богатства в МИЕТ вече се занимава с тези преписки. Всяка концесия подлежи на ОВОС /оценка за въздействие върху околната среда/, прави се и оценка за съвместимост с целите на защитените по "Натура 2000" зони. Там, където от екологична гледна точка е недопустимо разработване на кариери, не се издава концесия. Използването на строителни материали от природата ще бъде намалено и по  икономически път. Всеки момент парламентът ще приеме Закона за управление на отпадъците, който изисква минимум 70% от отпадъците от строителство и разрушаване на сгради да бъдат използвани отново в строителството.

Въведохме такса „депониране” за строителния отпадък, която расте всяка година. Доста скъпо ще излиза на фирмите, които изхвърлят, вместо да оползотворят отпадъците. В поръчките за обществени обекти като пътища и магистрали все повече ще се изисква използване на суровини от разрушаване на сгради и строителство, което автоматично ще намали интереса към първичните природни ресурси, пясък и камъни.

Миналата година Агенция пътна инфраструктура (АПИ) в обществените поръчки за първокласна и второкласна пътна мрежа постави изискване към изпълнителите да притежават техника, която да преработва извадения асвалт и чакъл от пътното платно, които да се ползват отново в ремонта.

Оказа се, че не само е по-екологично, но и излиза около 30% по-евтино. Така, по естествен път, ще отпадне интересът към първичните природни ресурси.

- Защо ще облагате с екотакса и дебелите полиетиленови торбички, след като проблем бяха най-тънките? 

- Има съвестни граждани, които без значение дали торбите за еднократна употреба са безплатни или платени, преосмислиха своето поведение и все по-често използват такива за многократна употреба. Икономически инструменти са необходими, когато хората не се замислят по темата за неразградимите отпадъци, каквито са полиетиленовите торбички.

Миналата година въведохме такса само за най-тънките, защото приехме предложението на производителите да създадат система за събирането и преработването им. Или някакъв друг механизъм, с който да стимулират гражданите да не ги изхвърлят в природата. За жалост, данните ни показаха, че това не се случва.

Фабриките за политетиленови торбички започнаха да правят малко по-дебели, които продължиха да се предлагат безплатно на пазара. Затова ние спазихме обещанието си и вече публикувахме проектонаредба за разпростиране на екотаксата върху всички полиетиленови торбички, независимо от дебелината им. Тя няма да се важи за тези, които са от разградим материал. 

- Имате и друга идея - за санкции на гражданите, които хвърлят фасове или боклуци през прозореца... 

- В проекта за промени на Закона за административните нарушения и наказания Министерството на околната среда и водите предложи вместо с глоба и обществено порицание, подобни прояви да се наказват с труд в полза на обществото. 

 Таня Киркова



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.