Българите искат високи пенсии, но 1/3 от тях укриват осигуровки
Или ще се вдигат осигуровките, или пенсиите ще се плащат все повече от другите данъци

© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Масово за българите основният проблем на пенсионната система в България са ниските пенсии. В същото време обаче 1/3 от тях в определен период от време са укривали осигуровки, а над 40% не са съгласни с евентуалното им повишаване. Това са част от изводите от проучване на Националния център за парламентарни изследвания, което бе представено в социалната комисия в парламента и е сред малкото такива в последните години.
От него става ясно, че около 30% от анкетираните в определен период от време са получавали по-висок доход, но са се осигурявали на минималния праг. Резултатите от изследването показват още, че заетостта в „сивия сектор“ понякога не е въпрос на личен избор и хората казват, че не са имали друга възможност.
Хората предпочитат да се осигуряват на реални доходи, но понякога се поставят в ситуация, в която не могат да избират“, обясниха в Комисията организаторите на проучването.
Попитани за техните предпочитания, ако можеха да избират, мнозинството от пълнолетните българи категорично биха предпочели да се осигуряват на реалните си доходи. Все пак остава значителен и делът на хората, които не биха се осигурявали на реалните си доходи дори ако могат да избират. Те представляват 11% и често са хора с ниско образование от малките градове и села с нисък стандарт на живот, за които осигуровките са разход, който биха си спестили. Около 7% предпочитат да не се осигуряват, а да се застраховат, спестяват или инвестират средства, които да им осигурят достойни старини. Това разбиране е по-често срещано сред най-младите, които са на мнение, че сами могат по-добре да управляват личните си финанси.
Откъде пари за пенсии?
Основната заплаха пред пенсионната система е нарастващият дефицит в бюджета на пенсионното осигуряване. За 2024 г. чрез данъци от държавния бюджет вече се покрива около половината от общите разходи за пенсии, или около 10 млрд. лв.
Основният проблем е, че работещите, които са все по-малко, плащат доходите на пенсионерите, които са все повече. Възможните подходи са драстично вдигане на осигуровките, като работниците няма да се съгласят на това, или да плащаме пенсии с данъци от бюджета. Друга алтернатива няма“, коментира бившият социален министър Лидия Шулева.
Отговорите в проучването показват, че хората масово смятат за най-удачно пенсионната система да се дофинансира от бюджета. Идеята за вдигане на вноските, с които да се вкарат повече пари в система, не се одобрява особено. Само 36% са на мнение, че увеличаването им (минимално или значително) е наложително, ако това би довело до увеличение на пенсиите. С нарастването на възрастта расте и желанието за по-високи вноски и обратно – хората, които са далеч от пенсиониране, са против увеличаване на осигурителната тежест.
Тавани
На конкретни въпроси, като например премахването на максималния осигурителен доход, 37% не са съгласни. Това са високообразованите респонденти, хората над 50-годишна възраст, живеещи в големите градове. 30% са съгласни, но половината от тях всъщност няма да бъдат засегнати от подобна мярка, защото се осигуряват на доходи под максималния праг. Останалите около 33% не могат да преценят.
Неодобрение хората показват и към идеята за премахване на тавана на пенсиите. Тя е подкрепяна по-често от хора, които са се пенсионирали във втора категория труд, респонденти във възрастовата група 50 – 59 години, както и високообразованите жители на страната. На противоположната позиция, „против“ отпадането на максималната пенсия, са най-възрастните хора, доволни от размера на получаваната пенсия, както и жителите на малките градове на страната.
Какво знаем?
Малко над половината от хората са запознати с пенсионната система, докато останалите не са. С нарастване на възрастта закономерно хората стават по-запознати, а по-незаинтересовани са млади хора с ниско образование.
Проучването показва още, че около една пета от българите са се осигурявали или в момента се осигуряват в третия доброволен стълб на пенсионната система в частните пенсионни фондове. Това до голяма степен са високообразовани хора на възраст между 30 и 59 години, жители на големи градове със стандарт на живот над средния. Близо половината от хората пък биха се осигурявали и в доброволния стълб, ако имат достатъчно финансови възможности.
Пак заявки
Пенсионната система щяла да бъде една от важните теми след изборите. Тази заявка даде бившият социален министър от ГЕРБ Деница Сачева,
за да се подготвим за следващите 25 години, които изглеждат по-предизвикателни дори от тези досега“.
Тя допълни, че тогава се очаква нов доклад на Икономическия и социален съвет и „евентуално“ такъв и от социалното министерство, който бе заложен като част от коалиционната програма на ротационното правителство.
Но не знаем какво се е случило с него, дали е стартирал“.