Свършва ли играта за Меркел?
След протестните вотове в Гърция и Франция, канцлерът ще се изправи пред сериозен тест на изборите догодина. Германците също искат край на икономиите, а Желязната дама ще трябва да реши дали може да носи цяла Европа на плещите си
Когато гръцките и френските гласоподаватели имаха шанса да демонстрират мнението си относно политиките на страните им, те казаха твърдо „Не!” на водещите партии и приеманите от тях мерки. Дали следващата страна, която ще направи същото, няма да е Германия на изборите през 2013 година, се питат сега политическите наблюдатели?
Една от основните причини за сменящите се политически настроения е нестабилното евро. Икономистите в цял сват са съгласни, че водещите фактори в ЕС, и главно тези в Германия, продължават публично да отричат и да възприемат истинските причини за кризата в еврозоната, а именно - грешно устроеното и наполовина подготвено въвеждане на валутата, без висша координация на дълговото финансиране.
Поправянето на тази грешка ще задължи германският канцлер Ангела Меркел да накара нейния електорат да приеме необходимостта от това, националните дългове да се превърнат в европейска собственост.
Меркел отдавна обмисля възможността да се сформира европейско икономическо правителство с общи облигации. То ще може да оказва натиск върху държавите-членки, които не спазват определени правила и разпоредби. Разбира се, начело ще бъде отново германския канцлер.
Икономиста Колм Маккарти описва тази стъпка като "предназначена да предостави политически параван, особено в Германия, за мерките, които ще са нужни, ако кризата продължи". Той добавя, че съставителите на тази идея се „опитват да защитават измислния претекст, че проблемите на Европа произтичат изцяло от бюджетното надвишаване".
На фона на всичко това, Меркел трябва да посрещне и тежкия удар от Франция. Избирането на Франсоа Оланд слага края на десния съюз между немския канцлер и бившия президент Никола Саркози, известен още като „Меркози”.
Новоизбраният социалист се концентрира върху идеята да създаде нова политика, базирана на растежа, което да облекчи тежестта върху бедстващите икономики от еврозоната. Той заяви, че това ще изисква стартирането на еврооблигации, емитирани от Европейската централна банка за подкрепяне на нуждата от рефинансиране на дълга на цялата 17-членна еврозона.
Дали страните ще финансират дълговете си не чрез традиционните национални дългови книжа, а чрез така наречените еврооблигации, заедно с другите държави от еврозоната, е въпрос на гадаене.
Тази идея е разбираемо ненавиждана от Меркел и много германци поради две причини. Първо, Германия ще трябва да плаща значително по-високи лихвени проценти в сравнение със сегашните облигации, и затова тази развръзка е малко вероятна. И второ - това би трансформирало дълга на останалите страни на ЕС в общ и ще донесе още повече отговорност върху плещите на Германия.
„Дори французите имаха големи резерви по отношение на фокуса на Меркел за връщане на аскетизъм, но те тръгнаха в тази посока, като очакваха в замяна власт относно финансовата политика. След като Саркози си отиде, Германия остава все по-изолирана", смята Саймън Тилфорд, главен икономист в Центъра за Европейска реформа.
Въпреки това няма никакви индикации, че Меркел смята да отстъпи. Напротив, тя неуморно се противопоставя на идеите за растеж чрез допълнително кредитиране. "Растеж чрез дълг ще ни върне обратно към началото на кризата. Затова не го искаме и няма да го направя", каза тя по този повод.
Но вземането на заем на допълнителни средства не означава задължително дългосрочно увеличение на външния дълг. Всичко това зависи от позицията на страната, дали тя насърчава растеж, което увеличава или намалява обема на данъците. И това започва да се усеща и в Германия, където според социологическо проучване около 40% от анкетираните заявяват, че време да се помисли и за този вариант.
Всичко това ще се обсъжда и на поредната среща на ЕС на 23 май, която ще е и първата за Оланд. Неяснотата около евентуалното правителство в Гърция хвърля допълнителен смут върху лидерите в ЕС, което отслаба позицията на Меркел.
В допълнение, подкрепата за партията на Меркел (Християндемократически съюз) се срина до исторически минимум, а социалдемократите възродиха старата си сила в една провинция, считана за тяхна "крепост". Последиците са очевидни: предизборната борба срещу Ангела Меркел вече е открита. Ако иска да бъде преизбрана през есента на 2013 година, тя трябва още отсега да вземе спешни мерки.
Добрата новина за канцлера е, че нейният коалиционен партньор - Партията на Свободните демократи, който доскоро беше считан за мъртъв, отново дава признаци на живот, при това силни.
Франк-Валтер Щайнер, лидерът на СПД, коментира: „Играта свършва много скоро и Ангела Меркел знае това много добре”. Дали обаче това са само бледи възгласи, които изчезват в пространството или в действителност догодина ще видим обрат в Германия, след този във Франция, все още е рано да се прогнозира.
Людмил Захариев, Информационна агенция Икономика
По материали от чуждестранния печат