Соня Кадиева, председател на Асоциация „Свободен енергиен пазар“:

Цените на свободния пазар са високи заради монопола на НЕК

Липсата на конкуренция между производителите на ток е проблем за свободния пазар

Снимка: Economic.bg/Архив
Соня Кадиева е председател на Управителния съвет на Асоциация „Свободен енергиен пазар“ и управител на „Енерджи Съплай“ ЕООД – един от водещите търговци на електрическа енергия. Има дългогодишен опит в търговията с електрическа енергия и развитието на регулаторната рамка на електроенергийния отрасъл в последните години.

С нея разговаряме за нестихващите проблеми на бизнеса с търговията на свободния пазар на ток и мерките, които трябва да се предприемат от страна на държавата, за да се реши окончателно този проблем.


- Миналата седмица имаше извънреден Тристранен съвет, на който се обсъждаше темата за високите цени на тока на енергийната борса. Къде всъщност е проблемът и защо се получават тези високи цени?


- От моя лична гледна точка, без да ангажирам Асоциацията на свободен енергиен пазар, виждам, че либерализацията не върви в една посока. От гледна точка на либерализацията се разширява потребителската мрежа, като се появяват повече клиенти на свободния пазар, но предлагането от страна на доставчиците на електроенергия не се развива със същата скорост и посока. На борсата има все повече клиенти, а предлагането остава едно и също. Ако имаме все повече свободна инициатива от страна на клиентите, които да търсят доставчици при най-добри условия, то производителите работят по-стария си начин. Там организацията е следната – имаме концентрация на производителите в Български енергиен холдинг (БЕХ) и много други малки частни производители като половината от тях са на преференциални цени и много малко са на свободно договорени цени.

Производителите в рамките на БЕХ работят по стария начин отпреди 15 години. Цялата енергия се дава преимуществено на обществения доставчик Национална електрическа компания (НЕК) и той казва как да бъде разпределяна електроенергията за свободен и регулиран пазар. Така се получава нарушаване на баланса, като се увеличават само потребителите, а не се развива предлагането със същите темпове. И това води до дисбаланс в цените, във финансовите отношения, защото НЕК продължава да събира цялата енергия в себе си и да диспечерира производителите, да казва колко електроенергия остава за свободен пазар и колко ще вземе за регулираната квота. По този начин ние, които работим на свободен пазар, нямаме достъп до електроенергия на свободно договорени цени.

Казаха ни, че вече има един централизиран пазар и всичко минава през енергийната борса, но тя работи на същия принцип. Там се концентрира това производство, което минава през НЕК и отново става така, че енергийната борса се контролира от НЕК. И тези клиенти, които са на свободния пазар, включително търговците, пазаруват от едно място – енергийната борса, където НЕК казва: днес няма да предлагаме 100 MW товар на борсата, ще предлагаме 90 MW, защото на регулираната квота са необходими по-големи количества. Така НЕК има функции да ограничава веднъж количествата и втори път да определя цените.

- Но все пак НЕК изпълнява ангажиментите си към свободната борса.

- Ангажиментите, които са разписани в споразумението с Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), са за 650 MW. Изтъргуваните количества на енергийната борса са много повече. Ако се развива пазарът, тоест се либерализира и все повече клиенти излизат на свободния пазар, то тези 650 MW за свободния пазар са твърде недостатъчни. Ако се намалява регулираната квота, защото има все повече клиенти на свободен пазар, тогава защо не се увеличава количеството на борсата? Някъде тези квоти, тези товари, се управляват по някакъв начин, който променя финансовите отношения. Енергията я има, но финансовите отношения са изкривени. Нито се е увеличил толкова износът, напротив - има нетен внос, нито товарът на системата е извънредно голям. Тоест, нямам форсмажорно обстоятелство и въпреки това цената на борсата е толкова висока. Това се получава, защото НЕК казва: на мен не ми харесва да продавам на 100 лв., аз ще продавам на 5000 лв.

- Защо не ѝ харесва на НЕК?

- Защото иска да получи повече приходи и е в привилегировано положение, защото събира цялата енергия и може да казва на какви цени ще продава и защото знае, че пазарът е централизиран.

- Можем ли да кажем, че държавата манипулира цените на свободния пазар на ток?

- Ние много пъти сме се опитвали и сме задавали въпроси към енергийната борса, тъй като тя разполага с цялата информация. Ние като търговец искаме да си купуваме енергията на определена цена. Дали искаме да си я купим на максималната позволена от борсата, която е 3000 евро или искаме да си я купим до 120 евро, тоест не сме готови да платим повече. Ако структурите на БЕХ кажат, че няма да продават под 100 лв., защото знаят, че всички купуват от едно и също място, те ще решат да продават електроенергията на 5000 лв. И по този начин изкуствено се вдига цената. Те имат право, това не е нелегално, обаче централизираният пазар означава, че като няма много доставчици, цената се определя от този, който има доминантно положение – в случая общественият доставчик НЕК.

- Възможно ли е една от причините за поскъпването на тока на борсата да се дължи на квотите за въглеродни емисии, както се говореше на Тристранния съвет?

- Хипотетично всеки, който има такива властови функции, тоест може да определя цената, на която да си предлага електроенергията, ще се възползва от това. Както НЕК, който като обществен доставчик събира цялата енергия в 3 часа и решава какво да прави с нея, следователно същият този субект може да определя и цените, на които да се реализира тази енергия. Естествено, че емисиите са някакъв разход, но чий? Те не са на обществения доставчик НЕК, а вече са на БЕХ. Тоест, там вътрешно има други отношения.

- Говори се, че търговците са виновни за тези високи цени на енергийната борса, продавайки електроенергията с големи маржове.

- Ако видите финансовите отчети на търговците, ще видите, че всички са на загуба. Ние в момента обираме всички рискове и това не се разбира, защото клиентите свикнаха да получават  фиксирана цена и да не знаят какво и защо се случва на пазара. Те имат фиксирана цена и всички рискове и ценови разлики се обират от търговците. Тази тенденция обаче няма да продължи дълго.

Друго, в което ни обвиняваха, е за хеджирането. Ние не можем да хеджираме, когато няма откъде да си купим електроенергия.

- Липсата на ликвидност ли е основният проблем на борсата?

- Липсата на правилно разпределение на производствените мощности, което трябва да бъде извадено по някакъв начин от обществения доставчик. Миналата година, когато обсъждахме същата тема, стигнахме до извода, че всеки месец предварително трябва да бъде ясно колко електроенергия ще отиде за регулирана квота и колко за свободен пазар и това да се спазва като ангажимент от крайните снабдители. В решението на КЕВР е определена квота за регулиран пазар на годишна база и те започват да я ползват само в определени месеци. Казват: този месец са ни необходими 2000 MW, другият месец искаме 0 MW. Това неравномерно разпределение на годишната квота води до такива дисбаланси, защото ние никога не знаем колко ще отнеме регулираната квота от това годишно количество. Крайните снабдители трябва да кажат и всеки месец да има прогноза колко отива за свободен пазар и колко е регулираната квота. Защото производителите трябва да знаят колко да реализират на свободен пазар, при тях също трябва да има планиране. Това нещо обаче не се направи миналата година.

- Говорим за проблемите на борсата, но какви са възможните решения? Един от обсъжданите варианти е даването на по-голям контрол на КЕВР върху пазара. Оправдано ли е това?


- Все повече стигаме до извода, че БЕХ вреди на конкуренцията, тъй като трябва да има такава между дружествата. Да няма кроссубсидиране на компаниите в БЕХ. Когато има реална конкуренция между самите производители, тогава всеки от тях ще се стреми към конкурентна среда, а не да бъдат подвластни на обществения доставчик. Това е вредно и за самите производители, защото ТЕЦ „Марица изток 2” не може да си реализира количествата, защото стои под диспечерско разпореждане на обществения доставчик. Ние много пъти сме питали защо е изключен блок 6,7 или 8 и те казват, че нямат търговски график, което означава, че те нямат купувач. А нямат купувач, защото не са си организирали търг и не са го направили, защото не знаят колко могат да продадат, тъй като чакат обществения доставчик.

КЕВР няма как да регулира, КЕВР не е независима, тя се избира от парламента. Какво да регулира КЕВР, когато трябва да изпълнява волята на работодателя си? Това са чисто пазарни отношения, ако говорим за регулатор, той няма място там. Но, когато имаме хибрид между регулиран и свободен пазар, винаги има такива ситуации. Или ще имаме свободен пазар, или регулиран, не може и двете.

- Все пак КЕВР заговори за специализиран софтуер, който ще следи работата на борсата. Ефективен ли ще е този метод?

- За мен това няма как да работи, какво ще следи този софтуер. Не знам как КЕВР ще контролира борсата през този софтуер.

- Министърът на енергетиката Теменужка Петкова цитира данни за търгове, към които е нямало интерес.

- Няма интерес, защото са на висока цена. Тези търгове се пускат в последния момент, тоест ние трябва купим енергията и след това да започнем да предоговаряме с клиентите, защото имаме текущ договор.

Свръхликвидността на борсата не се състоя, защото след всички производители стои общественият доставчик.

- Може ли да се каже, че общественият доставчик НЕК има вина за настоящото поведение на борсата?

- Можем да кажем, че на борсата трябва да има конкуренция не само между търговците, а и между производителите, които трябва да се освободят от БЕХ и да може да работят в чисто пазарна среда, да се конкурират и да могат да си реализират количествата сами.

- Министерството на енергетиката и КЕВР набелязаха няколко мерки за решаване на проблема с високите цени на електроенергията на свободния пазар. Смятате ли, че те ще успокоят пазара?


- Относно обещаните мерки, към момента си остават само обещания. На 19 януари не се предложиха повече количества на БНЕБ, както обеща министър Петкова. Мярката със задължителното закупуване на технологичните загуби на сегмента “Ден напред” още не е коригирана. Това минава или през промяна в търговската политика на ЕРП-тата и ЕСО, или през промяна в ПТЕЕ. Промените в нормативните документи става бавно и неадекватно към динамиката на пазара.

Преди всяка промяна трябва задължителна оценка на въздействието на законодателните предложения и обществено обсъждане с участието на всички заинтересовани страни.


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: ток | цени | енергийна борса | производители | тристранен съвет | соня кадиева

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини