Автосекторът – една от звездите на българската индустрия последните години

В сектора работят както компании с български капитал, така и такива с чужд. Към края на 2017 г. чуждите инвестиции в производството на превозни средства (където частите за коли са основна част) достигат 340 млн. евро с натрупване, като нарастват близо 4 пъти спрямо 2008 г. Японският „Язаки“ е сред по-известните чужди инвеститори в този сектор с три производствени бази в страната (в Сливен, Ямбол и Димитровград), в които се произвеждат кабелни инсталации за коли и които дават работа на около 5 500 души. Друга мащабна чужда инвестиция в сектора е тази на „Сенсата текнолоджис“, които работят в по-високотехнологичния сегмент. Те имат два завода в страната (в Ботевград и близо до Пловдив), в които произвеждат автомобилни сензори, както и бизнес център и тестова лаборатория в София. 

Според информация от Българската агенция за инвестиции, други чужди инвеститори в сектора са турската „Са-Ба България“ (която отскоро вече е американска), в чиито завод в  Димитровград се правят осветителни тела за автомобили, канадската компания "Магна", която прави край Пловдив маслени помпи за новата С-класа на "Мерцедес", френската "Монтюпе", която произвежда в Русе дисковите спирачки за "Ауди Q7", германската "Бер-Хелла термоконтрол", която произвежда в Божурище климатични инсталации за модели на БМВ, "Ауди", "Фолксваген" и "Порше Кайен". Според думите на Стамен Янев, директор на БАИ, във всеки 8 от 10 произведени коли има части, произведени в България.

В някои конкретни сегменти на този сектор българските производители са се превърнали в абсолютен лидер на пазара – така например, според неотдавнашен секторен анализ на Colliers International от 2017 г., 90% от всички сензори за въздушни възглавници в европейските коли са произведени в България. Според същия обзорен анализ, предпочитаните локации за такива производства са около София, Перник, Враца, Мездра, Тракия икономическа зона до Пловдив, Сливен, Ямбол, Кърджали, Търговище, Русе. Въпреки че концентрацията и мащабът на този бизнес са по-големи в Южна България, има и редица предприятия в Северна България. 

Секторът в България е изключително разнообразен от гледна точка на продуктовата гама, като в страната се произвеждат както по-тривиални части, които не изискват високо квалифицирана работна ръка (като споменатите кабелни инсталации, например), така и по-високотехнологични части и системи, зад които стои научно-изследователска работа и инженерни специалисти. Като говорим за научно-изследoвателска и развойна дейност (т.нар. R&D) в тази сфера, е важно да се каже, че в България според по-горе цитирания доклад на Colliers, вече има три R&D центъра на компании в производството на коли, като и трите са на чуждестранни инвеститори – американските „Вистеон“ и „Сенсата текнолоджис“ и немската „Бер-Хелла термоконтрол“.

Наличието на тези центрове е показателно за добрата среда както за по-стандартни производства, които са привлечени най-вече от относителна ниска цена на труда, така и за по-високотехнологични такива, които се ръководят от наличието на добри инженерни и други специалисти. Сред последните, например, са електронните системи за управление, цялостния дизайн на електрическите системи, диагностиката и др. под.

Иначе в страната се произвежда общо взето почти всички за коли, за което човек може да се сети – лагери, кабели, климатични системи, филтри, акумулатори, скоростни кутии, алтернатори, стартери, ключове, волани, инжекционни системи и модули, аларми, електрически инсталации, сензори, части за седалки, осветителни тела и др.

Предвид това, че в България производство на коли няма, почти всичко се изнася към производствени бази за автомобили по света. Последните години (след кризата от 2008-2009 г.) секторът в световен план набра скорост в унисон с икономическото оживление и това се отрази положително и на българското производство и продажби на части за коли. Износът на части за коли достигна 1,7 млрд. лева през 2018 г. спрямо едва 371 млн. лева 10 години по-рано. Разбира се, все още не можем да наредим този сектор сред основните експортни отрасли на страната с неговия дял в износа от 3,2%, но ръстът на продажбите му е забележителен – само преди 10 години неговият дял в износа бе едва 1,2%. 

В унисон с инвестициите в този сектор и благоприятната конюнктура, броят на наетите в този сектор нарасна повече от 2 пъти между 2008 и 2018 г. – от 10 823 души последното тримесечие на 2008 г. до 24 047 души в същия период на 2018 г., което е над 4% от заетите в промишлеността в края на 2018 г. или около 1% от наетите в икономиката. Що се отнася до работните места, които този сектор създава, е много важно да се отчете важната социална роля, която той играе, особено със сегментите си, които не се нуждаят от квалифициран труд. Тези производства създават заетост за неквалифицирани или ниско квалифицирани кадри, които след спукването на имотния балон и резкия спад на заетостта в строителството, трудно си намират работа в страната. Между другото, част от работодателите в този сектор показват добри практики за работа с ромското население (включително и Язаки) и имат изключително важна роля както конкретно за тази уязвима група на пазара на труда, така и по-широко за обществото от гледна точка на преодоляването на различни стереотипи и предразсъдъци към това малцинство.  

Като цяло, секторът на производство на части за коли в България бележи забележителен подем след кризата, което се дължи както на благоприятната за производството и продажбите на коли конюнктура в европейски и световен план, така и на очевидно атрактивните условия за правене на такъв бизнес в България. Сред основните фактори, които привличат чужди и местни инвеститори към този бранш, е все още ниската цена на труда, включително и заради относително ниските данъци върху труда. Това, обаче, се променя заради недостига на кадри и откликващия на това ръст на заплатите, което означава, че някои от инвеститорите в този бранш (в по-стандартните и занаятчийските му сегменти) е вероятно да се изтеглят от България в посока дестинации с по-евтина работна ръка в следващите години.

Все пак, фактът, че тук идват и работят и компании в по-високотехнологичните сегменти означава, че този сектор може да се преструктурира и да продължи да расте дори и при изтегляне на част от инвеститорите в него, за които ниските разходи за труд са основен фактор. Изглежда, секторът в страната все още не е достигнал своята точка на насищане - въпреки ръста на заплатите в него последните години, новините за поредния инвеститор са почти ежедневие. Прави впечатление, обаче, че повечето от новите инвеститори се насочват към по-слабо развити региони, в които и заплащането на труда остава относително по-ниско. Такъв пример е Враца, където е момента се изгражда предприятие за електронни части и оборудване от немски инвеститор, а само преди дни бе обявен и стартът на проект за 22 млн. лева на Теклас-България за производство на каучукови и пластмасови уплътнения за коли.

От няколко месеца се очаква и решението на немския концерн Фолксваген, който сложи България в краткия списък за бъдещия си завод за няколко от своите марки. Освен че това би била първата инвестиция в производство на завършени коли, тя би била от съвсем друг мащаб – от порядъка над 1,4 млрд. евро по предварителна информация. Една такава инвестиция вече ще постави България на картата на световните производители в този бранш и би изпратила много силен сигнал и към други потенциални инвеститори – не само в автомобилното производство, но и в други сектори. Предвид това е изключително важно институциите, които са въвлечени в преговорите с германския концерн и неговите консултанти, да си свършат добре работата. В противен случай България е обречена да остане в периферията на този сектор, въпреки добрите тенденции от последните години.