Държавата дава гаранции за нови заеми от 1,2 млрд. лв.
Фондът за влоговете ще вземе два кредита от международни банки
~ 3 мин.
Негативните ефекти от фалита на КТБ продължават. Вчера бюджетната комисия в парламента одобри даването на държавни гаранции за 1.2 млрд. лева заеми, които ще бъдат отпуснати на Фонда за гарантиране на влоговете в банките в България (ФГВБ). Фондът се изпразни до стотинка, защото се наложи да изплати защитените суми на спестителите в съсипаната банка и дори взе пари назаем от бюджета, за да разплати всичките 3.7 млрд. лева гарантирани депозити. В момента той дължи 1.7 млрд. лева на хазната.
Сега ФГВБ е на път да се натовари с два нови големи кредита по 300 млн. евро - от Световната банка и от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). За да отпуснат парите, двете институции искат държавна гаранция. От разгледаните вчера от депутатите споразумения с банките става ясно, че ще има гратисни периоди и изплащането на главниците ще започне през 2022 г. и че фондът за влоговете ще може да използва частично новите заеми за връщане на дълга си към бюджета. Очаква се поемането на значителни външни задължения, при това с държавни гаранции, да предизвика остри политически препирни в Народното събрание, пише в. "Сега".
Най-лошото е, че събирането на парите на изпадналата в несъстоятелност КТБ върви изключително бавно и трудно, а според синдиците, разследващата компания "Аликс партнърс" и министъра на финансите Владислав Горанов едва ли ще бъдат върнати повече от 15-20% от заемите и източените средства от КТБ. Това пък означава, че фондът за влоговете ще си възстанови едва неколкостотин милиона лева от всичките 3.7 млрд., които изплати на клиентите на фалиралата банка. ФГВБ се пълни и от вноски, които банките са задължени да правят всяка година, но тези суми не са големи.
Заемните споразумения със Световната банка и ЕБВР предвиждат фондът да бъде захранван поетапно. Двете банки са поставили различни условия. Първата кредитна линия се отпуска с цел "общо укрепване капацитета" на фонда. От нея фондът ще може да използва до 90 млн. евро за увеличаване на резервите си, но за целта трябва да събира от банките определени от Световната банка ежегодни минимални нива за вноските - по 150 милиона за тази и за следващата година. Усвояването на други 60 млн. евро е под условие - ако фондът успее да си върне общо 400 млн. лв. от фалирали банки. 60 млн. евро са обвързани с подобряване на възможностите на фонда да реагира на проблеми в банковия сектор, включително подобрена комуникация с БНБ, 30 млн. евро се отпускат, при условие че фондът вземе заем и от трета страна. Последните 60 млн. евро са обвързани с действия за подобряване на осведомеността на вложителите и готовността за изплащане на гарантирани влогове. Главниците по този заем ще се плащат от 2022 до 2026 г.
Заемът с ЕБВР е с по-проста структура. Той трябва да се усвои на максимум 3 транша и главницата ще се покрива на 4 равни вноски от 2022 до 2025 г. От гаранционното споразумение обаче става ясно, че цялата сума от 300 млн. евро може да бъде използвана, за да се върне предсрочно част от получения от държавата заем от около 1.7 млрд. лв. при кризата с КТБ. Това обаче не може да стане, преди фондът да е запознат с резултатите от течащия преглед на качеството на активите на банките. Едва след като станат ясни те, фондът ще реши дали и колко да връща предсрочно на хазната.
Двете гаранционни споразумения вчера бяха представени от зам.-министъра на финансите Карина Караиванова и породиха серия въпроси от страна на опозицията, които предвещават тежки дебати в пленарната зала.
Сега ФГВБ е на път да се натовари с два нови големи кредита по 300 млн. евро - от Световната банка и от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). За да отпуснат парите, двете институции искат държавна гаранция. От разгледаните вчера от депутатите споразумения с банките става ясно, че ще има гратисни периоди и изплащането на главниците ще започне през 2022 г. и че фондът за влоговете ще може да използва частично новите заеми за връщане на дълга си към бюджета. Очаква се поемането на значителни външни задължения, при това с държавни гаранции, да предизвика остри политически препирни в Народното събрание, пише в. "Сега".
Най-лошото е, че събирането на парите на изпадналата в несъстоятелност КТБ върви изключително бавно и трудно, а според синдиците, разследващата компания "Аликс партнърс" и министъра на финансите Владислав Горанов едва ли ще бъдат върнати повече от 15-20% от заемите и източените средства от КТБ. Това пък означава, че фондът за влоговете ще си възстанови едва неколкостотин милиона лева от всичките 3.7 млрд., които изплати на клиентите на фалиралата банка. ФГВБ се пълни и от вноски, които банките са задължени да правят всяка година, но тези суми не са големи.
Заемните споразумения със Световната банка и ЕБВР предвиждат фондът да бъде захранван поетапно. Двете банки са поставили различни условия. Първата кредитна линия се отпуска с цел "общо укрепване капацитета" на фонда. От нея фондът ще може да използва до 90 млн. евро за увеличаване на резервите си, но за целта трябва да събира от банките определени от Световната банка ежегодни минимални нива за вноските - по 150 милиона за тази и за следващата година. Усвояването на други 60 млн. евро е под условие - ако фондът успее да си върне общо 400 млн. лв. от фалирали банки. 60 млн. евро са обвързани с подобряване на възможностите на фонда да реагира на проблеми в банковия сектор, включително подобрена комуникация с БНБ, 30 млн. евро се отпускат, при условие че фондът вземе заем и от трета страна. Последните 60 млн. евро са обвързани с действия за подобряване на осведомеността на вложителите и готовността за изплащане на гарантирани влогове. Главниците по този заем ще се плащат от 2022 до 2026 г.
Заемът с ЕБВР е с по-проста структура. Той трябва да се усвои на максимум 3 транша и главницата ще се покрива на 4 равни вноски от 2022 до 2025 г. От гаранционното споразумение обаче става ясно, че цялата сума от 300 млн. евро може да бъде използвана, за да се върне предсрочно част от получения от държавата заем от около 1.7 млрд. лв. при кризата с КТБ. Това обаче не може да стане, преди фондът да е запознат с резултатите от течащия преглед на качеството на активите на банките. Едва след като станат ясни те, фондът ще реши дали и колко да връща предсрочно на хазната.
Двете гаранционни споразумения вчера бяха представени от зам.-министъра на финансите Карина Караиванова и породиха серия въпроси от страна на опозицията, които предвещават тежки дебати в пленарната зала.
