Финансовата зависимост на общините ги прави политически зависими

За последно местната власт е получила някаква финансова самостоятелност преди 10 години

Снимка: Economic.bg

Българските общини почти не могат да провеждат собствена фискална политика заради липсата на достатъчно собствени приходи и силната им зависимост от държавни трансфери. Това гласи ново изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ).

В него се посочва, че последните 10 години се характеризират с отказ на българските правителства да работят за фискална децентрализация. А последните значителни стъпки за повишаване на финансовата самостоятелност на българските общини са били направени през 2007 г. Тогава общинските съвети са получили правото да определят размера на местните данъци и такси, макар и в предварително зададени граници. През годините досега обаче е станало ясно, че тази стъпка не е била достатъчна и не е довела до съществена промяна в структурата на общинските бюджети.

Доказателство за това е фактът, че близо две трети от бюджетите на българските общини се финансират чрез държавни трансфери, а същевременно капиталовите разходи на местно ниво са почти изцяло зависими от усвояването на европейските средства.

Процедурата за финансово оздравяване на общини с финансови затруднения пък е създала предпоставки за увеличаване на съществуващите местни данъци. Това от своя страна е създало условия за задълбочаване на политическата зависимост на общините заради възможността за отпускане на безлихвени заеми и последващото им евентуално „опрощаване”.

Освен това липсата на собствени средства ограничава ролята на местната демокрация и лишава общините от необходимите инструменти за формиране на местни политики. Под въпрос е дали при сегашната система те изобщо могат успешно да провеждат дългосрочна политика в интерес на своите граждани.

Според ИПИ единственото решение тази ситуация е фискалната децентрализация. Тя се базира на два основни принципа - „местно самоуправление” и „субсидиарност”. Първото понятие се свързва с правото и реалната способност на местните власти да управляват съществена част от обществените дела на своя отговорност, а второто – със схващането, че проблемите се решават най-бързо, лесно и ефективно на възможно най-ниското ниво, на което могат да бъдат решени.

Реална промяна по отношение на финансовата самостоятелност на българските общини е възможна единствено чрез преструктуриране на съществуващата данъчната система. В експертните среди е налице известен консенсус, че добра първа стъпка в посока фискална децентрализация би било споделянето на една пета от приходите от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) с общините. При заложени в бюджет 2018 г. приходи от данъка върху доходите на физическите лица в рамките на 3,372 млн. лв., преотстъпването на такава част от постъпленията би увеличило собствените приходи на общините с близо 675 млн. лв. или с 30,4%.

Преотстъпването на част от постъпленията от ДДФЛ към общините не може и не трябва да бъде изолирана, самоцелна и безусловна промяна в структурата на данъчната система. За да може да бъде гарантиран успехът ѝ, е необходимо да бъдат предприети допълнителни стъпки, между които:

  • Преминаване към ефективно програмно бюджетиране на местно ниво, което да доведе по-голяма ефективност и прозрачност на местните финанси;
  • Подобряване на ефективността и прозрачността на финансите и управлението на общинските предприятия и общинската собственост;
  • Териториално-административна реформа, която да гарантира дългосрочна устойчивост на териториалното устройство.

Споделянето на данък общ доход с общините предполага и промяна на демократичния модел чрез засилване на политическата отговорност на местно ниво и активното включване на гражданското общество в процеса на правене на местни политики.

Споделянето на постъпленията от ДДФЛ с общините, а впоследствие и евентуалното отдаване на правомощия за определяне на този данък в дадени граници ще доведе до:

  • Повишаване на фискалната самостоятелност на общините и по-добро обвързване на бюджетните постъпления със социалните и икономическите процеси, които протичат на тяхна територия;
  • Намаляване на съществуващите политически зависимости на местната от централната власт;
  • Създаване на стимули за поддържане на добра бизнес среда и привличане на инвестиции с цел повишаването на заетостта и съответно – увеличаване на приходите от ДДФЛ в местния бюджет;
  • Възстановяване на изгубената връзка между данъчно облагане и политическо представителство на местно ниво и увеличаване на капацитета на гражданското общество да участва във формулирането на местни политики;
  • Създаване на условия за възникване на реална данъчна конкуренция на местно ниво в бъдеще, когато общините получат право да определят размера на ставката на ДДФЛ в по-широки граници.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: анализ | общини | субсидии | децентрализация | политики | държавно финансиране | самостоятелност

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ