Сектор „(не)Сигурност” – повече пари за същия резултат
По-големият проблем е неясното управление на публичните финанси
~ 3 мин.
Калоян Стайков Не минаха и две седмици от началото на 2018 г. и правителството заговори за актуализация на бюджета за годината, а март е първият месец, в който ще се осребряват поетите тогава ангажименти. Причина за това станаха редицата заплахи за протести на полицаи и пожарникари, след които премиерът обеща отпускането на допълнителни 100 млн. лв. за увеличение на заплатите в МВР, без да е ясен източникът на средствата, считано от началото на март.
Последното пък накара опозицията да повдигне въпроса дали през есента няма да се наложи актуализация на бюджета. Първоначално тази теза беше отхвърлена от председателя на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова, която обясни, че „на полицаите пари не са давани, а това ще стане, ако се борят успешно със сивата икономика и това доведе до допълнителни приходи в бюджета”. Тази позиция обаче беше поставена под въпрос преди дни, когато министърът на вътрешните работи Валентин Радев обяви, че „през есента ще се направи актуализация на бюджета за текущата година паралелно с приемането на бюджета за следващата”.
Очевидните противоречия и променящи се позиции не бива да ни изненадват, тъй като са редовна практика за различните представители на изпълнителната и законодателните власти. По-големият проблем е неясното управление на публичните финанси, които заедно с валутния борд са стълбовете, върху които почива макроикономическата стабилност на страната. Тук възникват и два принципни въпроса:
Ако две седмици след началото на фискалната година започват да се отпускат непредвидени разходи, как някой може да вярва, че правителството провежда разумна и устойчива фискална политика?
Ако получаването на допълнителни средства не зависи от качеството на работата на дадено ведомство, а от заплахи за протести, какъв е стимулът за реформи в останалите ведомства?
На този етап е твърде рано да се говори за актуализация на бюджета за 2018 г., тъй като той е сравнително консервативен на фона на доброто развитие на икономиката и пазара на труда и е в унисон с бюджетите за 2016 и 2017 г. С други думи може да се очаква както преизпълнение на приходите, за каквото намеква и председателят на бюджетната комисия, така и неизпълнение на капиталовите разходи. Двете взети заедно ще осигурят възможност за отпускане на допълнителни и непредвидени разходи в края на годината, каквато е традиционно ситуацията през последните години. Тук възникват и два практически въпроса:
Ако допълнителните средства продължават да се отпускат за текущи разходи, вместо за инвестиции, как може да се очаква да се подобри работата на тези ведомства?
Ако законът за бюджета за годината позволява „промени на разходите за персонал […] да се извършват само […] при структурни и/ или компенсирани промени между бюджети”, а допълнително отпуснатите 100 млн. лв. нито са резултат от структурни реформи, нито са компенсирани с намаляване на други разходи, как можем да бъдем сигурни, че останалите ограничения (и в закона за бюджета, и в закона за публичните финанси) се спазват?
Достатъчно е да се проследи изпълнението на бюджета на МВР през последните години, за да се види, че това е ведомството, в което парите никога не стигат. Всяка година се отпускат допълнителни разходи, а средствата все не са достатъчни, тъй като не са обвързани с реформиране на дейността, подобряване на условията за труд и повишаване на качеството на услугата.
Липсата на принципи при провеждането на фискална политика в страната и нежеланието за реформи водят до ниска ефективност и ефикасност при публичните разходи и провежданите политики. Ниската ефикасност е най-видна в секторите „Съдебна система” и „Полиция”, както показва Оценката на ефикасността на публичните разходи в България в периода 2011-2015 г. на ИПИ. Наливането на допълнителни средства в нереформирани сектори очевидно не дава резултат – нито качеството на услугите се подобрява, както се вижда от понижаващата се оценка на ефикасността в сектор „Полиция”, нито условията на труд се подобряват, както се вижда от продължаващите протести и искания за допълнителни разходи.
По този начин целият сектор „Сигурност” се превръща в един от големите източници на несигурност и фискален риск, заедно с пенсионната система, здравеопазването и държавните компании, тъй като не е ясно в кой момент натрупваните с години проблеми ще достигнат точката на кипене. Както казахме – тази година бюджетът ще може да се справи с допълнителни и непредвидени разходи, тъй като е планиран консервативно, а икономиката е в добро състояние. Това пък означава, че няма да има достатъчно средства за други реформи в уж приоритетни сектори за правителството като образование, инфраструктура и здравеопазване. Нещо повече – ако протестите водят до допълнителни разходи, въпрос на време е и други ведомства да поемат по този път. И ако тази година част от допълнителните средства няма да създадат практичен проблем за бюджета, какво ще стане, ако напрежението избухне в няколко сектора едновременно или по-лошо – ако съвпадне с период на слаб икономически растеж, слаба събираемост на приходите и социално напрежение, които се наблюдаваха през 2013 г.?
