Илюзията за лесното измъкване от кризата

Дойче Веле

 

Растеж! Това е новата вълшебна думичка в Европа. Стопанският растеж беше и голямата тема на извънредната среща на лидерите от ЕС в Брюксел. Инициаторите на идеята за стопански ръст я продават като нещо съвършено ново, като панацея срещу кризата. И фатално я противопоставят на политиката на консолидиране. Разбираемо е, че реформите и мерките за икономии в Атина, Мадрид или Лисабон не предизвикват въодушевление, а протести. Мъчителният път на икономии обаче общо взето беше възприет от всички с изключение на Гърция. С избора на новия президент на Франция обаче в ЕС задуха нов вятър. Изведнъж всички, които недолюбваха идеята за консолидиране, запяха в един глас, че икономиите са безполезни и вкарват страните в още по-дълбока криза.

Растеж! Добре, но как?

Разбира се, никой няма нищо против стопанския растеж. Федаралната канцлерка - най-малко. Но под понятието "растеж" политиците разбират различни неща. Има огромна разлика дали стопанският ръст възниква чрез реформи, които правят дадена държава по-конкурентоспособна, или политиците прахосват обществени средства за насърчаване на потреблението. По втория начин се увеличават дълговете и народното стопанство не помръдва и метър напред. Тези, които имат предвид второто, не се осмеляват да го заявят открито. Но някои предложения от вчерашната среща вървят именно в тази посока.

Такава е например идеята за общи европейски облигации. Основният лихвен процент върху предлаганите общи държавни облигации е толкова привлекателен за нестабилните държави, колкото и ужасяващ за стабилните икономики. Защо испанците или италианците да си дават още зор, ако не могат да бъдат дисциплинирани посредством високи лихви? Сметката ще плащат стабилните държави като Германия, където лихвите ще растат. Но нека не забравяме, че германците направиха страната си конкурентоспособна с болезнени реформи и сега жънат плодовете на тази политика.

Солидарност без нищо в замяна?

Повечето германци са готови да подкрепят слабите страни от Южна Европа, но само ако са сигурни, че при получателите на помощта ще бъдат въведени реформи. И кой политик би могъл да обясни на германците, че те трябва да отговарят и гарантират за другите, които продължават да живеят над възможностите си?

На извънредната среща лидерите на ЕС не взеха никакви решения. Тя беше просто увертюра към решаващата среща на върха през юни. И все пак - срещата в Брюксел показа известно разместване на силите: за Ангела Меркел става все по-трудно да защитава своя курс на последователно консолидиране и бюджетна дисциплина. Въпреки това тя трябва да го стори, независимо от загубата на френската подкрепа. Пътят е труден, но само той може да донесе успех.