Искров готов да подаде оставка веднага

Ако при обсъждане на програмата и приоритетите за работата на 42-рото Народно събрание до неговото разпускане на 6 август 2014 г. се постигне консенсус в програмата да се включи избор на нов Управител на БНБ, съм готов да подам оставката си веднага. Това твърди сегашният управител на централната банка Иван Искров в писмо, изпратено до председателя на 42-рото НС Михаил Миков.

В него той заявява, че целта в случая е да не бъде оставена Българската народна банка - институция с ключова отговорност за финансовата стабилност у нас - без ръководител в условията на продължаваща политическа криза. За писмото на Управителя са уведомени Президентът и Министър-председателят.

Искров отхвърля твърденията, че представители на един от акционерите в КТБ – Държавният резервен фонд на Султаната Оман – не са били канени на среща и с тях не е разговаряно. По думите му са проведени срещи и разговори, на които българската страна изразява желанието си за сътрудничество в рамките на закона. "И в момента сме в процес на професионална кореспонденция с този акционер на КТБ. Тази информация също беше предоставена на политическите лидери по време на консултациите при Президента", се казва в писмото на Искров.

Той отбелязва и, че заедно с призивите за неговата оставка били изречени редица разминаващи се с истината твърдения относно работата на БНБ по случая със затворената заради недостатъчна ликвидност "Корпоративна търговска банка".

Управителят на БНБ добавя, че никога не е твърдял, че има някакви „чували“, използвани за изнасяне на суми в брой от КТБ. "Никога не съм коментирал как са изнасяни касови наличности, а само какви документи са постъпили в БНБ от квесторите и тяхното предаване на прокуратурата. Впоследствие органите на досъдебното производство потвърдиха пред медиите наличието на такива липси в споменатия размер", добавя той.

Ето и пълният текст на писмото на Иван Искров:

"С настоящото писмо бих желал да информирам Вас, а чрез Вас – и председателите на парламентарните групи, че ако при обсъждане на програмата и приоритетите за работата на 42-рото Народно събрание до неговото разпускане на 6 август 2014 г. се постигне консенсус в програмата да се включи избор на нов Управител на БНБ, съм готов да подам оставката си веднага.

Мотиви: Несъгласие БНБ и нейният Управител да бъдат използвани за предизборни политически цели чрез системни и неприемливи обвинения.

Както е публично известно, неколкократно през последните дни различни партийни представители, включително и на парламентарно представени сили, отправиха настоятелни искания за оставка на Управителя на БНБ.

Наред с тези призиви бяха изречени редица разминаващи се с истината твърдения, които трябва да получат своя отговор. Едно от тях бе, че „БНБ чак сега с едномесечно закъснение започна да си върши работата“. Всъщност, от 20-ти юни, деня, в който изпълнителните директори на Корпоративна търговска банка АД (КТБ) се обърнаха към централната банка с искане за поставянето й под специален надзор, и в който бе наложена тази мярка, БНБ продължава да работи седем дни в седмицата и стриктно да изпълнява своите отговорности в съответствие с разпоредбите на Закона за кредитните институции (ЗКИ). Това е дълъг процес – минимум 3 месеца, както беше обявено. Но, за да могат квесторите добре да си свършат работата, много вероятно е специалният надзор да бъде удължен, като максималният законов срок е 6 месеца. КТБ е 4-та по големина банка и процедурите съгласно действащото законодателство изискват време.

Друго невярно твърдение бе опитът да се вмени като отговорност на БНБ обявената дата за отваряне на КТБ – 21-ви юли. Както е добре известно, никой не би могъл еднолично да се ангажира с конкретна дата за отваряне на банката без подкрепата на парламентарните сили и правителството. Точно такава подкрепа за конкретна дата бе заявена от мнозинството представители на парламентарните групи на 21–22 юни по време на проведените интензивни консултации през почивните дни в сградата на БНБ. На тези разговори беше постигната договореност, че голяма банка като КТБ не трябва да бъде затваряна, а трябва да бъде спасена чрез одържавяване, в случая – с участието на Българската банка за развитие (ББР) и Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), и да бъде отворена на 21-ви юли, съгласно предвидените в закона процедури. Целта беше да се ограничи системният риск за българската банкова система до групата на КТБ, както и да се предотвратят крайно негативните ефекти върху икономиката от блокирането на дейността на стотици частни и държавни фирми, болници, общини, университети, детски градини и др. Важно уточнение е, че без поемането на такъв конкретен ангажимент за ограничаване на системния риск до групата на КТБ би било немислимо успешното провеждане на т. нар. road show за пласирането на българската еврооблигация с падеж 2024 г., което беше планирано и се проведе от 23-ти до 26-ти юни във водещи европейски финансови центрове. Възползвам се от случая да благодаря на всички колеги от четирите парламентарни сили – участници в тези разговори, за професионалния им принос и стремеж към постигането на консенсусно решение между политическите сили.

В съответствие с постигнатото съгласие БНБ, подкрепена от правителството и стоящите зад него политически сили, незабавно се зае с изработването на законопроект за изменение и допълнение на ЗКИ и предприе стъпки за депозирането му в Народното събрание (НС). Трябва да се знае, че датата 21-ви юли бе функция на това съгласие, след което БНБ съобщи резултата пред медиите.

След постъпването на заключенията от одиторската проверка (от „Делойт Одит” ООД, „Ърнст и Янг” ООД и „Афа” ООД) на активите и пасивите на групата на КТБ и установените от квесторите значителни касови липси, за които БНБ веднага информира българската общественост и Комисията по бюджет и финанси в НС, отново бяха инициирани поредица от политически консултации с трите основни парламентарни сили. Общото заключение на политическите сили, БНБ и правителството бе, че не следва да се обременява ББР с неустановени все още към онзи момент потенциални загуби, а е по-подходящо да се търсят доказани решения, използвани в страните от Европейския съюз при десетки аналогични случаи. Такова именно решение би било разделянето на – условно казано – „добрите” от „лошите” активи в отделни банки и възможността за защита на всички граждани и фирми в групата на КТБ. Още повече, че предварителните сондажи в Генерална дирекция „Конкуренция” на Европейската комисия (ЕК) ясно показаха предпочитанието на контролните органи там за подкрепа именно на такова решение на проблема, а не за обявяване на банката в несъстоятелност и изплащане единствено на влоговете в гарантирания от закона размер до 196 хиляди лева. Препоръката на ЕК също целеше да се избегне появата на системен риск за цялата банкова система и негативно отражение върху българската икономика.

Като резултат от това разбиране и след консултации с представители на 3-те основни парламентарни сили БНБ и МФ се заехме с разработването на вариант за законодателно решение на проблема. Напомням, че централната банка беше отговорна за представянето на експертен вариант за решение, а парламентарно представените сили са пълноправните субекти, които решават това. Именно това имах предвид, казвайки „На ход са политиците”.

В крайна сметка при проведените на 14-ти юли нови консултации при президента на Република България парламентарните лидери не постигнаха съгласие относно междувременно изготвения законодателен вариант. Това несъгласие беше причината датата 21-ви юли да не се случи и това е добре известно на участниците в тези консултации. Подчертавам, че на БНБ бе възложено да предложи експертно решение, отговарящо на политическа воля, която в последствие не бе потвърдена.

Именно в рамките на консултациите при Президента, след споделените различни мнения и изказана критика към централната банка от г-н Бойко Борисов, заедно с персонално искане да подам своята оставка, аз ясно заявих, че ако моята оставка ще обедини трите политически сили зад централната банка, така както бяха обединени политиците от ЕС зад централните си банки за решаването на своите банкови проблеми, то аз съм готов да я предоставя незабавно и моля Президентът Плевнелиев да я включи като точка от окончателното решение след консултациите. Такова решение не беше взето.

Ето защо категорично не приемам продължаващите опити БНБ да бъде използвана като предизборна партийна играчка чрез персонални атаки срещу нейния Управител. Явно се разчита на традиционната ми сдържаност в публичните ми изказвания като Управител на БНБ и се предполага, че и този път ще премълча. Този път, обаче не мога да премълча! Нещо повече, по никакъв начин не съм съгласен – заради проблемите на една търговска банка – да бъдат хвърляни незаслужени упреци към институция като БНБ!

Тук е мястото да отговоря и на различни други, тиражирани в медийното пространство и неотговарящи на истината твърдения с разнородно авторство. Едно от тях е, че представители на един от акционерите в КТБ – Държавният резервен фонд на Султаната Оман – не са били канени на среща и с тях не е разговаряно. Напротив, проведени са срещи и разговори – конкретен пример е проведената на 10-ти юли в сградата на Министерския съвет среща с висши дипломатически представители на Султаната Оман и на Фонда, на която от българска страна присъстваха Вицепремиерът г-жа Бобева, Министърът на финансите, г-н Чобанов и Управителят на БНБ. На тази среща българската страна ясно изрази желанието си за сътрудничество в рамките на закона. И в момента сме в процес на професионална кореспонденция с този акционер на КТБ. Тази информация също беше предоставена на политическите лидери по време на консултациите при Президента.

Друго неотговарящо на истината твърдение е за някакви „чували“, които аз съм твърдял, че са използвани за изнасяне на суми в брой от КТБ. Никога не съм коментирал как са изнасяни касови наличности, а само какви документи са постъпили в БНБ от квесторите и тяхното предаване на прокуратурата. Впоследствие органите на досъдебното производство потвърдиха пред медиите наличието на такива липси в споменатия размер.

Неверните интерпретации оставям на съвестта на техните разпространители. Точните текстове на всички мои изказвания са публикувани на интернет страницата на БНБ на български и на английски език.

Още веднъж ясно заявявам – мога и нося своята отговорност като Управител на БНБ! Но не мога и нямам право да нося отговорност за неизпълнени политически ангажименти на която и да е политическа сила.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Моля да запознаете представителите на парламентарните групи с това мое искане по време на консултациите относно приоритетите на Народното събрание и да ме уведомите за решението.

Уверявам Ви, че при постигната договореност за избор на нов Управител в рамките на този парламент незабавно ще депозирам оставката си, за да улесня процеса по избирането. Това е правилният подход, който би гарантирал институционалната устойчивост на централната банка.

Правя това уточнение, тъй като според чл. 12, ал. 7 от Закона за БНБ, правомощията на Управителя се прекратяват по силата на закона три месеца след депозирането на оставка, независимо дали има воля за избор на нов Управител или не. Неизбирането на Управител би бил най-бързият начин за внасяне на хаос в дейността на тази изключително важна за финансовата стабилност на страната институция.

Воден от институционална отговорност, както през изминалите повече от 10 години, през които съм Управител, предлагам този подход като единствена гаранция за пълноценното функциониране на БНБ в изключително труден за страната период на политическа неустойчивост. Има достатъчно добре подготвени колеги от БНБ, които могат да поемат тази отговорност!

Добре помня, че именно трите участващи в консултациите парламентарно представени сили ми дадоха доверието си за втори мандат като Управител на БНБ и многократно ме подкрепяха през изминалите години, включително и тези от тях, които настоятелно искат моята оставка днес. Именно заради това считам, че е настъпил моментът – след постигане на парламентарно съгласие за нов Управител на БНБ – да подам своята оставка.

За настоящата си позиция съм информирал членовете на Управителния съвет на Българската народна банка."