Муха и банка се убиват с вестник, но мухата не може да се купи

Днешната пресконференция на ръководството на Българска народна банка предостави някои наложителни отговори, с оглед интензивните събития свързани с Корпоративна търговска банка (КТБ) в последните дни  и особено тази сутрин. Тези отговори, обаче, предизвикаха не по-малко нови въпроси, чиято развръзка обещава продължаване на "интересните времена" в България. Дали първото от трите жестоки китайски проклятия ще застигне адресата си и КОЙ ще бъде той, тепърва ще разберем.

Управителят на БНБ Иван Искров изтъкна неколкократно, че Централната банка говори единствено аргументирано, с конкретика и не коментира слухове. Приемаме това за истина, защото противното би означавало крах за самата институция. Това допускане е фундаментът на последващите съждения.

Искров посочи, че КТБ е била една от най-високо ликвидните банки преди разгарянето на поредицата от скандали. По думите му, интензивно изтегляне на капитали е започнало в понеделник, но темпът се е забавил и банката е била в състояние да обслужва задълженията си. Тогава (в сряда) е изпратен анонимен сигнал до медиите, за повдигнати обвинения срещу подуправителя на БНБ и ръководител на „Банков надзор” Цветан Гунев, че не е упражнил контрол върху кредитните експозиции на търговската банка. Сигналът е отразен масово, включително от една национална медия. Последвалата реакция на дребни и големи вложители е лесна за предположение. Започнало е изтегляне на огромни средства от банката и ръководството ѝ е поискало тя да бъде поставена под специален надзор от страна на БНБ.

Управителят на централната банка в прав текст заяви, че става въпрос за „атака срещу банката” и изрази разочарование от поведението на медиите. Той се обяви за отговорно поведение, за да не се създават проблеми там, където те не съществуват, отново напомняйки, че не е имало никаква фундаментална причина за паника сред вложителите.

Искров бе категоричен, че няма да коментира действията на други институции и има доверие на Гунев, който е споделил с него, че няма никакви притеснения относно изпълнението на служебните си задължения. Той подчерта, че паниката е предизвикана от все още недоказани обвинения. Според него, анонимният сигнал до медиите не е с произход БНБ, тъй като съдържанието му подсказва непознаване на основни правила за функционирането на банковата система в страната.

Тук възниква първият основен въпрос... кой друг тогава?

Добре известно е, че най-големият актив и същевременно най-големият риск за банките е доверието на хората. В конкретния случай става въпрос за българите - в мнозинството си с колеблива финансова култура и пазещи още спомен за емблематичните събития през 90-те години на изминалия век. Добавяйки политическата нестабилност, все още незаздравелите рани от икономическата криза, както и едновременният недостиг на обективна информация и излишък на скандали, получаваме едно объркано общество. Среда, силно благоприятна за да го направи и лесно податливо.

„Банка и муха най-лесно се убиват с вестник”, клише особено актуално днес, припомнено от Иван Искров. Медиите свършиха своята работа - доколко отговорно е въпрос на интерпретация. В една силно конкурентна среда, да „изпуснеш” новината вероятно има своята цена... Веднъж изпуснат, духът вече не подлежеше на контрол - без значение от декларации и успокоения, като по учебник.

Какво следва оттук нататък?

Квестори на БНБ поеха пълния контрол над банката със задача да установят финансовото ѝ състояние и качеството на кредитния портфейл. Вероятно ще се търси и външен одитор с висока репутация. Ръководството на Централната банка бе категорично, че депозитите на граждани и фирми са вън от всякакъв риск, въпреки че за неопределено време те няма да могат да се ползват от тях. Въпросът за фалит не стои пред банката, но от пресконференцията стана ясно, че предстои укрепване и оздравяване.

Акционерите с над 10% дял, по закон, загубиха за 3 месеца правото си на глас, а от това са засегнати мажоритарният собственик „БРОМАК” на Цветан Василев (малко над 50%) и Държавният резервен фонд на Оман, представляван от регистрирана в Люксембург инвестиционна компания (малко над 30%). С тях ще продължат да се водят разговори, но поне на пръв поглед те са загубили инициативата.

Третият най-голям акционер е инвестиционното подразделение на руската банкова група ВТБ – VTB CGI Limited, с 9,9%. По думите на управителя на БНБ, с него се водят преговори за състоянието и бъдещето на КТБ. Той посочи, че стабилизирането на банката вероятно ще изисква вливането на капитал, за което вече има проявен интерес.

Тук идва и вторият ключов въпрос. Откъде идва този интерес?

Под претекст, че все още няма нищо формално, Искров отказа да коментира какъв размер на финансовата инжекция ще е необходим и дали става дума за VTB. Преди евентуално вливане на нов капитал в дружеството, централните банкери допуснаха, че може да има необходимост от намаляване на настоящия капитал, с цел банката да се „изчисти” от „лоши” експозиции.

 Законът за кредитните институции дава право на БНБ, при процедура на специален надзор да намали акционерния капитал с размера на натрупаната загуба. Нормативната уредба упълномощава Централната банка също да предприеме „принудително увеличаване на капитала, включително като лиши досегашните акционери от право да участват в увеличаването”.  

Подобен краен трус поставя финансовата институция и (някои от ) акционерите ѝ в твърде неизгодна позиция, но в същото време предоставя възможност на евентуален инвеститор да я придобие, на подценена стойност, дял в една от банките с най-големи активи и влияние в страната.

Двата въпроса, на фона на последователността от събития, създават впечатлението за връзка помежду си.

„Нека да не си бутаме къщата без никаква необходимост", призова Иван Искров. Необходимост, най-вероятно наистина няма, но дали къщата ще се сдобие с нова фасада, и чие дело ще е тя, вероятно скоро ще разберем...